На хладно, на топло

Всяко животно се нуждае от постоянна температура на тялото.Ако не успява да поддържа топлината си, няма да има достатъчно енергия, за да се движи.Ако пък температурата се повиши над определена граница, мозакът прегрява и се нарушава дишането и обмяната на веществата.Динозаврите имали няколко начина да поддържат постоянна телесна температура.Накои от тях разполагали с нагръдници, пластини, гръбни платна или шипове, които затопляли или охлаждали кръвта им.Някои учени смятат, че сърцата на динозаврите, с които изпомпвали кръвта към мозъка, били разделени на две - имали развита структура, включваща механизъм за контрол на вътрешната температура.Дребните месоядни може би са били топлокръвни, но при едрите екземпляри това не изглежда възможно.Техните туловища имали голяма повърхност, така че бързо отдавали топлината, а е трябвали да поддържат постоянна телесна температура.


Климатик
Уранозавърът бързо се стоплял сутринта и се охлаждал привечер, като помпал кръв под кожата на платното ю, разположено по дължината на гърба му.


Телесна температура
Студенокръвно влечуго като крокодила трябва да се припича на слънце, за да се стопли, преди да успее да започне да се движи бързо.Топлокръвните бозайници, като мишката, пък са активни денонощно - тяхната телесна температура остава постоянна, дори навън да е студено.


На хладно
Вероятно гъбестата кожа на платното е позволявала бързо отделяне на топлина.Дори и слабо понижение на температурата на кръвта би охлаждало достатъчно уранозавъра.


Охладена кръв
Сложна система от тънки вени пренасяла топлата кръв към опашката на животното, където се охлаждала и после се връщала в другите части на тялото.


Топли шипове
Туоянгозавърът ( Tuojiangosaurus ) имал 15 чифта костни окончания на гърба.Някои палеонтолози смятат, че били покрите с много оросявана кожа, така че животното бързо да се загрява или охлажда.Според други учени тези шипове били оръжие за предпазване от хищници и при вътревидовите единоборства.


Разделено сърце
Разделеното на две сърце отделя кръвта, която отива под високо налягане към тялото, от тази, която под ниско налягане преминава през белите дробове.Някои учени смята, че високите и бързи двуноги динозаври имали нужда от кръвоносна система под високо налягане, с която да оросяват мозъка и мускулите.


Шии и опашки
Завроподите имали дълги шии, с които достигали върховете на дърветата, и дълги опашки, за да балансират шиите.
Голямата повърхност на вратовете и опашките ефективно поемала слънчевата топлина или пък охлаждала тялото в най-горещите часове.


Различна температура
Учените са изследвали под микроскоп костите на динозаврите и са стигнали до заключенитето, че кръвта им е могла да бъде както студена, така и топла.Може да се каже, че докато били малки, растели много бързо ( като топлокръвните бозайници ), а в зряла възраст - по бавно ( като студенокръвните влечуги ).Но дребните месоядни, като дромицеимимус ( Dromiceiomimus ), били доста активни хищници, които ловели гущери и насекоми.Сигурно поддържали постоянна температура, а може би кръвта им и в зряла възраст е била по-топла от тази на другите динозаври.


Странно, но факт
Завроподи, като брахиозавъра, можели да " изпускат пара ", когато прегрявали, помпайки кръв през деликатната кожица на огромни низдри.
Така кръвта се охлаждала и останалите части от тялото поддържали нормална температура.


Още за динозаврите