Минерали и процес на обмяна

Минералите не са носители на енергия, но играят съществена роля в обменните процеси. Те са важни компоненти на телесните клетки и влизат в състава на редица тъкани. Животинският организъм съдържа около 60-65 елемента. За кучето са жизнено необходими калций, фосфор, натрий, хлор, калий и магнезий.

Калцият участва в изграждането на опорната система. Костната тъкан е своеобразен резервоар на калций, който се използва за поддържане на йонното равновесие в кръвната плазма. Постоянното ниво на калций се поддържа чрез паращитовидния хормон. Калцият играе важна роля за поддържане на здравословното състояние, за запазване на нормалната дейност на нервната система, понижавайки нейната възбудимост. Калцият понижава пропускливостта на капилярните мембрани, оказва влияние върху сърдечната дейност, мускулните съкращения, съсирваемостта на кръвта. Оказва влияние върху репродуктивните способности на кучето. Върху резорбцията на калция оказва влияние витамин D. Благодарение на него от калция се изгражда костното вещество.

Фосфорът също служи за изграждане на костната тъкан. Съставна част е на нервите, мозъка и спермата, но се съдържа във всички тъкани. Общото му количество е около 0,6-0,8% от теглото на кучето. Подпомага обмяната на веществата и най-вече - на въглехидратите.

При недостиг на калций и фосфор кучетата страдат от различни заболявания. При младите се появява рахит - размекване, изкривяване и изоставане в растежа на костите. При възрастните, бременните и лактиращи кучета калциево-фосфорната деминерализация води до остиопорозис и остеомалация - изтъняване и трошливост на костите. Често настъпват и фиброзни изменения в костната тъкан. Недостатъчното количество на калций и фосфор в организма на младите и растящи кученца е причина да изостават в растежа спрямо връстниците си с около 25-30%. Оптималното калциево-фосфорно съотношение е 1,3:1,0. Повишаването на калция и понижаването на фосфора в дажбата на растящите кучета води до заболяване на хипофизата, спиране на растежа, смущения във възпроизводителните функции. Пълноценното усвояване на калций и фосфор е свързано с движението. Кучета, които се отглеждат в затворени помещения, лишени от ежедневна разходка, усвояват с 20% по-лошо калций. Богати на калций са костите, черупките на яйцата, млякото и млечните продукти. Фосфорът се съдържа в по-големи количества в месото, различните видове брашна: трупно, рибно, месо-костно, а така също и в кореноплодите.

Натрият и Хлорът влизат в състава на телесните течности и меките тъкани. Регулират процесите в кръвта. Играят важна роля в обмяната на водата, в нормалната дейност на сърцето, бъбреците и черния дроб. При недостиг на натрий кучетата губят апетит, понижава се усвояването на белтъчините и мазнините. Недостигът на хлор е причина за изоставане в растежа, разстройство във функциите на нервната система и нарушаване на киселинността на стомаха. Често настъпват парези, парализи и смърт. Потребността на кучетата от натрий и хлор се покрива чрез нормирано добавяне на готварска сол в храната.
Калият е необходим за нормалната проводимост на нервните импулси и за баланса на течностите в организма. Недостигът му е причина за появяване на мускулна слабост, увреждане на бъбреците и сърцето, изоставане в растежа. Съдържа се в достатъчно количество в хранителните продукти и рядко се наблюдава недостиг в организма на кучето.

Магнезият е в по-голямо количество в меките тъкани. Изпълнява роля на активатор в много незаменими ензимни реакции, особено участващите в енергийния метаболизъм. При недостиг в организма настъпва мускулна слабост, съпроводена с тежки конвулсивни повръщания.

От микроелементите един от най-важните е Желязото. Съставна част е на миоглобина и хемоглобина. Локализирано е предимно в кръвта, черния дроб и далака. Недостигът му води до анемия, влошаване на апетита, изоставане в растежа, нарушаване на липидния обмен, отслабване на възпроизводителните способности. Кучетата, страдащи от недоимък на желязо са предразположени към гастроентерит.

Цинкът влияе на растежа, костообразуването и възпроизводителните функции. Участва в обмяната на белтъчините, въглехидратите, мазнините и водата. При недостиг в организма настъпва атрофия на тестисите, загуба на апетит, увреждане на кожата и окапване на космената покривка. В по-големи количества се намира в месото, жълтъка на яйцата и млякото.

Медта е в пряка зависимост с желязото. При недостиг намалява нивото на желязо в серума, което е причина за поява на анемия, изоставане в растежа и изменения в костната система. Медта повишава активността на половите хормони.
Микроелементите са в достатъчно количество в продуктите, използвани за храна на кучетата и рядко се налага допълнително добавяне.

---

Още по темата




ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС

ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА

ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

ЛИПИДИ

ВЪГЛЕХИДРАТИ

МИНЕРАЛИ

ВИТАМИНИ

АНТИВИТАМИНИ

ПРОТЕИНИ

Техники на Хранене и Вода

1. Храна за кучето.
Храната трябва да е разнообразна. В опитни условия е установено, че при консумация само на мазнини смъртта настъпва след 65-70 дни. При хранене само с белтъчини смъртта настъпва след 35-40 дни и при хранене само с въглехидрати - след 30-35 дни.

През зимните месеци количеството на мазнините в ежедневната дажба се увеличава. През лятото количеството се намалява, но не трябва да спада под 1 гр на килограм тегло.
Основна храна за кучето е месото и субпродуктите. В дажбата е неотменно и наличието на храни от растителен произход. Това са различни видове брашна, зеленчуци, плодове, кореноплоди. Освен по разнообразие на продуктите и ниво на сухото вещество, дажбата трябва да е балансирана и по отношение на минералните вещества и витамините.
Храни от животински произход. Характеризират се с богато съдържание на белтъчини, мазнини, минерални вещества и са високо калорични.

Месото (Holme, 1982) от различните животни, без лойта, съдържа до 25% белтъчини, от 2 до 9% мазнини и до 75% вода. Усвояемостта му е 95-99%. Не по-малко от 25% от месото трябва да се дава в сурово състояние, след като предварително е проверено от ветеринарномедицинско лице.

Костите са бедни на белтъчини, но са богати на минерални вещества. Съдържат около 34% калций и 18-19% фосфор. По съдържание на калций и фосфор 15 гр кости се равняват на 1 кг месо. Като самостоятелна храна не се използват, но задължително трябва да присъстват в менюто. Особено необходими са за млади и растящи кучета, бременни и кърмещи. Не бива да се злоупотребява с консумацията им. Те обременяват храносмилателната система и предизвикват обстипация.

Животинските мазнини са богати на енергия, високо калорични са и съдържат в големи количества мастноразтворими витамини. Мазнина, в която е пържено не се дава на кучета. Тя е наситена с токсични вещества, включително и канцерогени.
Млякото е основна храна за малките кученца. Бедно е на желязо и витамин D, но е добър източник на калций, фосфор, висококачествени белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамин A и витамини от групата B.

Яйцата са добър източник на желязо, белтъчини, рибофлавин, фолиева киселина, витамин B12, витамин A, витамин D, витамин C, въглехидрати. Количеството на витамините от групата B е по-голямо в жълтъка. Кучетата не трябва да се хранят със суров яйчен белтък.

Храни от растителен произход. Богати са на въглехидрати и витамини. Усвояват се до 80-90% от организма на кучетата. Необходимо е да се подлагат на предварителна термична обработка поради трудната смилаемост на влакнините.

2. Техника на храненето.
След раждането основната храна за кученцата е майчиното мляко. Отличава се с добра усвояемост и голяма хранителност. По състав на основните компоненти превъзхожда млеката на много от селскостопанските животни. Бейнс (Baines, 1981) установява, че в 100 гр кучешко мляко се съдържат 8,1 гр белтъчини, 9,8 гр мазнини, 3,5 гр захари, 0,28 гр калций, 0,22 гр фосфор и 120 Kcal енергия.

Мазовер (1960) посочва, че за лактационен период от 43 дни кучките отделят до 33 л мляко. Според Хартл (Hartl, 1970) за същия лактационен период млякото, което отделят женските немски овчарски кучета е около 27 л. При мои проучвания през 1988 г. съм установил, че немските овчарски кучета за период от 5-ия до 38-ия ден на лактацията отделят около 26 л мляко. Лактационната крива нараства до 21-ия ден, а секреция на мляко се наблюдава до 45-ия ден. Млечността се влияе в голяма степен от състава на дажбата, нивото на хранене и начинът на отглеждане.

Кърменето на кученцата трябва да продължи не по-малко от 40-45 дни. Ако са повече от 5 на брой, от втората седмица след раждането започва тяхното подхранване. При по-голямо кучило подхранването започва още от 7-ия ден. Според Бьорк (Bjoerck, 1957) пълноценна и добре балансирана е следната смес: 800 мл краве мляко, 200 мл сметана с 12 % масленост, 1 бр яйчен жълтък, 6 гр стирилизирано костно брашно, 4 гр лимонова киселина, 0,6 мг витамин A и 0,0125 мг витамин D. При собствен опит с подхранване от 10-ия ден съм получил добри резултати със следната смес: на 1 л сварено краве мляко се добавят 2 сурови жълтъка от кокоши яйца, 5 мл витамин C, малко сол и захар, така че да не се чувства нито соленост, нито сладникавост. Сместа се предоставя с биберон, след като кученцата са изсукали млякото на майката. От 20-ия ден се дават по 2-3 перли рибено масло. Количеството му се увеличава успоредно с възрастта.
Редица водещи фирми са разработили и предлагат на пазара изкуствено мляко за кученца.
През 1974 г. Муса (Мussa) провежда експеримент, при който контролна група кученца е приемала майчино мляко, а опитната група е хранена с изкуствено мляко. Въпреки еднаквите условия на отглеждане, в края на експеримента, който продължил 30 дни, среднодневният прираст на опитните кученца бил с 23,14 % по нисък от този на кученцата, кърмени от своите майки.

През бременността хранителните вещества са необходими не само за поддържане на организма на кучката, но за развитие на ембрионите. От момента на заплождането в дажбата се увеличава участието на белтъчините, минералните вещества и витамините. След 30-ия ден от бременността се увеличава броят на храненето за сметка на обема на дажбата за всяко хранене. Няколко дни преди окучването апетитът може да спадне. Възможно е да се стигне до пълно отказване на храна. Това е естествено и животното не бива да се насилва или да се предполага, че е болно.

По време на лактация на кучката се дава предимно месо, сирене, суров яйчен жълтък и прясно мляко (ако не предизвиква растройство). Бременната и кърмеща кучка трябва да има постоянно осигурена чиста питейна вода.
Храната трябва да е разнообразна. В противен случай настъпва извращаване на апетита. Появяват се стомашно-чревни, минерално недоимъчни и витамино недоимъчни заболявания.

3. Водата.
При настъпване на общо обезводняване на организма (дехидратация) възниква жажда. Централните нервни механизми, които регулират съдържанието на вода в организма се намират в хипоталамуса на междинния мозък, в лимбичната област и в мозъчната кора. Съвкупността на тези нервни механизми обособяват така наречения "център на жаждата". Стимулите за пиене на вода се появяват, когато около 1% от вътреклетъчната вода напусне клетката. Загубата на телесна вода в количество, равно на 0,5% от теглото на кучето, е прагът, при който възникват стимули за пиене.

Водата е основна съставна част на организма. В различна степен се съдържа във всички хранителни продукти. Немското овчарско куче приема дневно около 2-3 л вода. Това количество не е постоянно и зависи от редица фактори. При усилена работа и в горещите дни нуждата се увеличава. Потребността от вода се променя и от физиологичното състояние на животното - болест, бременност, лактация. По-темпераментните кучета пият по-често вода. Количеството на приетата вода е по-голямо, когато кучето се храни с гранули. Информацията за сухостта на храната се предава от рецептори, които са разположени в устната кухина и глътката.

Кучетата пият вода бързо, на големи глътки, като подвиват езика си подобно на лъжица (лочат).

---

Още по темата




ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС

ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА

ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

ЛИПИДИ

ВЪГЛЕХИДРАТИ

МИНЕРАЛИ

ВИТАМИНИ

АНТИВИТАМИНИ

ПРОТЕИНИ

Хранителни Вещества и Компоненти

Нормалното протичане на всички физиологични процеси и добрата работоспособност на кучето зависят в най-голяма степен от пълноценното хранене. Неспазването на определени норми и правила е предпоставка за нарушаване на обмяната на веществата в организма. Настъпват авитаминози, костно-мускулни заболявания, понижена плодовитост. Новородените са с висока смъртност. Срокът за използуване на кучето се скъсява.

ПРОТЕИНИ
Под това название се означават белтъчните и небелтъчните азотни съединения, които се определят като суров протеин...

ЛИПИДИ
Към тази група се отнасят мазнините и мастоподобните вещества. Те са неразтворими във вода, но се разтварят добре в органични разтворители ...

ВЪГЛЕХИДРАТИ
Въглехидратите са голяма група органични вещества. В храните от животински произход количеството им е сравнително малко, но в растителните храни те достигат до 60-80% от сухото вещество...

МИНЕРАЛИ
Не са носители на енергия, но играят съществена роля в обменните процеси. Те са важни компоненти на телесните клетки и влизат в състава на редица тъкани...

ВИТАМИНИ
През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт...

АНТИВИТАМИНИ
Представляват химични вещества, принадлежащи към групата на т. нар. антиметаболити. Това са биологично активни вещества, близки по химична структура до метаболитите (витамини, хормони и др.), които осигуряват и катализират нормалното развитие на метаболитните процеси...

---

Още по темата




ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС

ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА

ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

ЛИПИДИ

ВЪГЛЕХИДРАТИ

МИНЕРАЛИ

ВИТАМИНИ

АНТИВИТАМИНИ

ПРОТЕИНИ

Обмяна на Водата и Минералите

Водата има строго неутрална реакция (pH 7), което определя нейната благоприятна среда за протичането на всички жизнени процеси.

Химичните процеси в клетките се извършват чрез присъединяване на вода или чрез отнемане на вода. Цялото храносмилане е съвкупност от хидролитични процеси. Водата активно се включва в редица обменни реакции. Във водната среда на организма са диспергирани най-важните за живота колоиди - белтъците. Поради голямата си диелектрическа константа водата благоприятства електролитната дисоциация на разтворените в нея соли, киселини и основи. Водата осъществява транспорта на веществата между отделните структури на организма и околната среда. Кръвоносните и лимфните съдове са своеобразна водна магистрала, по която бързо се пренасят хранителните продукти от храносмилателната система до тъканите и отпадъчните вещества от тъканите до отделителните органи. Водата изпълнява механична роля, намалявайки триенето между допиращите се повърхности в тялото - стави, лигаменти, мускули и др.

Ако приемем организма на кучето като система, разпределението на водата се осъществява между следните три звена:
- интраваскуларна вода - свободноциркулиращата вода в съдовете;
- интрацелуларна вода - водата, намираща се вътре в клетките, която служи като разтворител на всички хранителни вещества и влиза в строежа на клетъчната мембрана;
- интерстициална вода - водата, която циркулира в междутъканното пространство и служи като резерв за организма. Към интерстициалната вода спадат лимфата, ликворът, синувиалната течност, течността в серозните кухини и течността в corpus vitreum на окото.

Кръвната плазма и междуклетъчната течност образуват извънклетъчната или екстрацелуларната вода.
Най-голямо е съдържанието на вода в слюнката, а най-малко в глечта на зъбите. Около 70-80% от водата в организма се съдържа в тъкъните на сърцето, мозъка и бъбреците. Тези тъкани и органи съдържат само няколко процента по-малко вода от течната кръв.

Водата има голямо значение за терморегулацията на организма.

---

Още по темата




ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС

ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА

ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

ЛИПИДИ

ВЪГЛЕХИДРАТИ

МИНЕРАЛИ

ВИТАМИНИ

АНТИВИТАМИНИ

ПРОТЕИНИ