Показват се публикациите с етикет Дресировка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дресировка. Показване на всички публикации
Още развъдници за кучета в България
Yorkshire terrier kennel "Made in Measure" (FCI/BRFK 63/04)
e-m@il: anabell6969@msn.com
Телефони:0889/001334
Уеб адрес: http://www.madeinmeasure.com
Български Киноложки Клуб Английски Бултериер
e-m@il: bullterrier@abv.bg
Уеб адрес: http://ebt.hit.bg/
Адрес: Младост3,бл.318,вх.5,ап.93,София 1712
Телефони: 048/782252 , 087646658
Факс: 02/759702
Национален Клуб Ротвайлер
e-m@il:nkr@abv.bg
Уеб адрес: http://nkr.hit.bg
Огледало: http://geocities.com/nkrbg
Български Клуб Булмастифe-m@il: bullmastiff_bg@abv.bg
Уеб адрес: http://bullmastiff.hit.bg
Български Клуб Хръткиe-m@il: bgdream@abv.bg
Български Шнауцер Клуб
Уеб адрес: http://schclub.hit.bg
Български Национален Клуб Немски дог
e-m@il: benarsen_bg@internet-bg.net
Адрес: София, ул. Иван Вазов 40А
Телефони: ++359 2 9861605
Булдог Клуб България
e-m@il: bulldog@techno-link.com
Български боксер клуб със седалище - Варна
e-m@il: g_b@nat.bg
Уеб адрес: http://boxerclub-bg.hit.bg
Развъдник Bossilek - FCI 046-BG/99
Собственик: Владимир Петков
e-m@il: bossilek@hotmail.com
Уеб адрес: http://bossilek.hit.bg, http://geocities.com/bossilek
Телефони: 02/68 19 83, 088/636 483
Развъдник "GERIAT`S MERRY DOGS" - FCI-BG№50-2000г
Собственик: Гергана Атанасова
e-m@il: geriat@abv.bg
Уеб адрес: http://geriatsmerrydogs.hit.bg
http://geocities.com/geriatsmerrydogs
Телефони: 02/74-24-60; 087/54-24-97
Развъдник "Karasura" - FCI 002-BG/98
Собственик: Петър Петров
e-m@il: karasura_kennel@hotmail.com
Уеб адрес: http://www.geocities.com/Petsburgh/Haven/2062/
Адрес: ул."Христо Силиянов", бл. 102, вх. Н, ап. 205 1220 София, България
Развъдник "Divalinor" - FCI 0402 BG
Собственик: Димитър Станчев
e-m@il: divalinor@yahoo.com
Уеб адрес: http://www.geocities.com/divalinorbg/
Адрес: България, 9000 Варна, ул."Български орел" 14
Телефони: ++359 52 636800, GSM ++359 88 678315
TRANKFILINA catteryСобственик: Анна Абу-Аммо
e-m@il: trankfilina@mail.bg
Уеб адрес: www.trankfilina.com
Адрес: кв."Люлин", бл.317, вх.Г
Телефони: 0888/803-764
Кратко представяне: "Транкфилина" е развъдник за чистопородни персийски котки, регистриран в CFA, НФФЕ/FIFE/. От сайта ни можете да получите компетентна информация за развитието на фелинологията, както и правилните грижи за персийските котки.
Фелиноложко дружество-гр.Пловдивe-m@il: fdp@abv.bg
Уеб адрес: http://www.fdp-bg.com
Кратко представяне:САЙТ ЗА КОТКИ - стандарт на породите, съвети, хранене, изложби, избор на котенца и др.
Лицензиран развъдник MAG DIAMAND
e-m@il: mopsbg@abv.bg
Уеб адрес: http://www.bgmops.net
Телефони:0896/001-002
Развъдниик "Von Carlos"
phone: 0886849865
адрес: гр. Димитровград
Развъдник "Bros" - гр. Варна
phone: 0899984743
адрес: гр. Варна
селекционер: Орлин Колев
Развъдник " Sar Bek"
email: ina_valkanova@abv.bg
phone: 0899 360 141 / 0895 71 66 59
адрес: с.Крумово, обл.Пловдив
селекционер: Георги Вълканов
Развъдник " Top Dogs"
phone: 0888643274
адрес: с. Самоводене , обл. Велико Търново
селекционер: Валери Петров
Развъдник "Denino" - гр. Варнаphone: 0896742191
адрес: гр. Варна
селекционер: Николай Нинов
Развъдник "Dimas Dogs"
phone: 0894222013
адрес: гр.Габрово
селекционер: Светослав Дюлгеров
Развъдник "fon Schtefanitz"
phone: 0886318130
адрес: гр. Плевен
селекционер: Стефан Богданов
Развъдник "Haus Philip"
website: http://hausphillip.hit.bg
email: stasko@dir.bg
phone: +359 898 969 234
адрес: гр.Хасково
селекционер: Филип Филипов
Развъдник "Jonny Ann"
phone: 0889514667
адрес: гр. Варна
селекционер: Димитър Георгиев
Развъдник "Lary mak"
website: http://larymak.com
email: larymak@abv.bg
phone: +359 888 470 958
адрес: гр. София
селекционер: Димитър Шопов
Развъдник "Mad Max"
phone: +359 885 075827
адрес: с.Маноле, гр.Пловдив
селекционер: Стоян Кънчев
Развъдник "Phillipopolis"
phone: 0887495605
адрес: гр. Пловдив
селекционер: Николай Петков Михайлов
Развъдник "Santalivan"
website: http://www.santalivan.com
email: ivan@santalivan.com
phone: +359 887 647 319
адрес: гр. София
селекционер: Иван Танев
zoocenter@abv.bg
Развъдник "Tarhovo park"
phone: 0885710871
адрес: гр. Севлиево
селекционер: Ивайло Спасов
Развъдник "vom Haus Asteria"
website: http://www.hausasteria.dir.bg/
email: pdpanchev@dir.bg
phone: 0898460117 ; 0885887576
адрес: гр. Варна
селекционер: Пламен Панчев
Развъдник "vom Wassy"
email: vonvassy@yahoo.com
phone: 0898514695 ; 0887242755
адрес: гр. Пазарджик
селекционер: Михаил Василев
Развъдник "vom Weise"
phone: 0885070140
адрес: гр. Харманли
селекционер: Живко Илиев
Развъдник "von Evelin"
phone: 0886830875
адрес: с.Търхово , обл. Габрово
селекционер: Евгени Дунков
Развъдник "von Golden"
website: http://von-golden.hit.bg
email: vongolden_stz@abv.bg
phone: 0888455181
адрес: гр.Стара Загора
Развъдник "von Lither"
phone: 0889 065 353 ; 0899 667 818
адрес: гр. Левски
селекционер: Тихомир Иванов
Развъдник "Von Milenium"
website: http://vonmilenium.com
email: contact@vonmilenium.com
phone: +359 888 808 781
адрес: гр. Хасково
селекционер: Евгвни Петков
Развъдник "Von Rozzen"
website: http://www.geocities.com/vonrozzen
email: v.rozzen@abv.bg
phone: +359 889 908 479
адрес: гр. Габрово
селекционер: Росен Димитров
Развъдник "Von Silvi"phone: 0895457703
адрес: област Хасково / община Димитровград
селекционер: Силвия Светиславова
Развъдник "von Stefani"
website: http://stefani.zoohit.bg/
email: erosstefani@mail.bg
phone: 0895435632
адрес: гр.София
селекционер: Стефка Велева
Развъдник "von Valeri"
phone: 0888935014
адрес: гр. Димитровград
селекционер: Валери Жечев
Развъдник "Von Vinarovo"
phone: +359 88 9330175
адрес: гр. Стара Загора
Развъдник "Сердика" - гр.София
phone: 0898203954
адрес: гр.София
селекционер: Димитър Пиронков
Развъдник “ von Haus Ivanagi” - гр. Варна
phone: 0888844920 ; 0898438404
адрес: гр. Варна
селекционер: Деян Демиров
Развъдник “Naskony” - гр. Варна
phone: 0895645737
адрес: гр. Варна
селекционер: Атанас Атанасов
Развъдник “von Ariez” - гр. Варна
phone: 0888985599
адрес: гр. Варна
селекционер: Юлиан Сотиров
Развъдник “von Dionysis” - гр. Варнаphone:
0899887844
адрес: гр. Варна
селекционер: Иван Стамов
Дресировка кучета и домашни любимци
Вероятно всеки млад прородолюбител изпитва голямо желание да види любимия си питомник възпитан - вярното куче, изпълняващо различните му команди, или забавния папагал, изговарящ отделни думи. Но какво лежи в основата на тъй желаната дресировка, какво е научното й обяснение? Дресировката не е нищо друго освен метод на въздействие върху животното с цел изработване и закриване на отделни необходими навици, на някои условни рефлекси.
Всъщност какво представлява дресировката? Наблюдавайки някои действия на добре дресирани животни, човек би помислил, че те имат разум и дори разбират човешката реч. При дресировката е необходимо у животното да се да се изработят условни рефлекси, т.е. навик да отговаря по определен начин на различни сигнали, подадени от човека. Животното изпълнява определено действие, понеже получава любимата си храна или избягва наказание за неподчинение.
Особено често дресировката се използва в цирка. През 19 век на арените на много европейски циркове масово започват да се появяват звероукротители с групи от дресирани коне, лъвове, тигри, слонове. Всички тези дресьори подчиняват животните не с ласка и храна, а с бич и желязна пръчка. Понякога тази дресировка била жестока и животните били насилствено заставяни да изпълняват различни действия по цирковата арена. Болевата дресировка също е основана на изработването на условен рефлекс у животните. Изискваното движение се предизвиква със сигнал - заплаха от наказание, при което животното ще изпита силна, непоносима болка. Това бил старият "класически" метод на дресиране до края на 19 век, който единствено се практикувал от звероукротителите из целия свят. От тези всекидневни жестоки побои и убождания нещастните животни били силно наплашени, с непрекъснати рани и често осакатявани.
Истински поврат в отношението към дресирането на животните извършил в края на 19 век прославеният и известен в цял свят руски дресьор Владимир Дуров. Знаменитият дресьор писал, че "завинаги се отказва от метода за въздействие върху психиката на животните с помощта на насилието". С право той се смята за родоначалник на хуманният метод на дресура, който се основавал на изключителна наблюдателност, основно изучаване на биологичните особености на животното, на двигателните му възможности, на наклонностите му, поведенческите и психическите му прояви. Дуров изисквал от обучаваното животно действия и движения, които то е в състояние да осъществи в природна обстановка. Той премахнал мъченията, камшика и желязната пръчка, в замяна на което използвал хранителното поощрение и силната си обич към своите питомци. С голямо трудолюбие, упоритост и търпение той заставял животните да изпълняват номера, стимулирани от награда - любимо лакомство, погалване, потупване или ласкав глас. И, разбира се, никакво насилие, болка или страх. Дуров подхождал съвсем научно към дресирането, като бил добре запознат с условните и безусловните рефлекси, с висшата нервна дейност, залегнали в учението на акад. И.П.Павлов, Именно това му позволило да осъществи на цирковата арена много световноизвестни атракции с различни видове животни при единична, масова или смесена дресура.
Днес в цирковете по света се обучават различни животни - и диви, и домашни: неизменните коне, кучета, шимпанзета, лъвове, тигри, пантери, гълъби и пр. Изпълненията им се основават на изработването на условен рефлекс - в определен момент и по даден знак животните трябва да направят жест, който поначало могат да направят и в естествена обстановка. Така кучето изправено на задните си крака, делфините синхронно изкачат над повърхността на водата, шимпанзетата имитират с мимики и действия човека и пр.
Преди започване на дресировката са необходими някои условия. На първо място обучението може да започне едва след пълно опитомяване на животното. При дресиране винаги трябва да се избират животни с жив темперамент и да се подбират методи, които да съответстват на вродените способности на животните. За дресура се вземат млади животни, като постигнатата сложност на упражненията е право пропорционална на възприемчивостта на животните и зависи от възрастта и мозъчният им капацитет. Например дресурата на една пантера в цирка започва между 12 и15-месечна възраст (т.е. след като тя излезе от периода на своето детство), а в цирка тя обикновено постъпва на месец и половина. Продължителността на дресурата на заека е 2 год., а на делфина - само 3 месеца. Някои животни са абсолютно неподходящи за дресиране - страхливите, чувствителните, агресивните, травмираните и пр.
Освен в цирка животните от древни времена се обучават за най-различни дейности в помощ на човека. Много от тях са незаменими помощници в лова - различните породи ловни кучета, ловният гепард и пр. Много породи кучета се дресират за пазачи, помощници при търсене на хора след природни бедствия и пр. Обучени делфини пък пазят хората от атаките на акули.
С дресура може да се захване всеки, който обича животните и изучава задълбочено техните биологични особености, инстинктивни реакции и поведенчески прояви. Трудностите, които трябва да се преодолеят при дресирането, се свеждат до "разбирането" от страна на животното какво се изисква от него, а също и от непривичността на движенията, които трудно се усвояват. Понякога се изисква огромно търпение, за да се получи желания ефект. Например при обучението на сокол за ловни цели са необходими много дни, докато птицата "преклони гордостта си", и започне да приема храна от ръката на дресьора. Търпеливостта и настойчивостта са залог за всеки успех в тази дейност. Според руския зоо-психолог М. Герд, разработил своя теория за дресурата, тя има три стадия: натрапване, отработване и укрепване на желаните движения. В първия стадий дресьорът заставя животното да изпълни дадено движение,като това става по пряк или косвен път (при прекия път животното извършва исканото от него движение, следвайки хранителната примамка или нещо друго, което го привлича; при косвения път дресьорът използва примамка, която кара животното да навлезе в по-сложна ситуация). Вторият случай се характеризира с отстраняване на излишните движения, на ориентировъчните и страховите реакции. В заключителния трети стадий се затвърдяват формираните навици - създадените условни рефлекси.
Дресирането трябва да започне с животни, поддаващи се най-лесно на обучение - например куче. А как става това? Започва се с изграждане на прости навици, които постепенно се усложняват. Да приведем един пример - куче, което ще се дресира за съобщителна служба, се обучава първоначално за създаване на прост навик за пробягване по команда на кратко разстояние (20-30 м)между стопанина и неговия помощник и обратно, като всеки път при изминаване на разстоянието кучето постепенно се обучава да преодолява различни препятствия (канавки, огради и др.) и да не се отвлича от странични фактори(други хора, животни и пр.). Едва в последния етап на дресирането на нашийника му се прикрепва сгънато писмо, което кучето отнася до желаното място.
Дресурата предлага богатство от наблюдения за всеки, който обича животните, тъй като тя върви редом с изучаването на инстинктите, поведенческите прояви и начините за придобиване на умения. Защо да не опитате?
Всъщност какво представлява дресировката? Наблюдавайки някои действия на добре дресирани животни, човек би помислил, че те имат разум и дори разбират човешката реч. При дресировката е необходимо у животното да се да се изработят условни рефлекси, т.е. навик да отговаря по определен начин на различни сигнали, подадени от човека. Животното изпълнява определено действие, понеже получава любимата си храна или избягва наказание за неподчинение.
Особено често дресировката се използва в цирка. През 19 век на арените на много европейски циркове масово започват да се появяват звероукротители с групи от дресирани коне, лъвове, тигри, слонове. Всички тези дресьори подчиняват животните не с ласка и храна, а с бич и желязна пръчка. Понякога тази дресировка била жестока и животните били насилствено заставяни да изпълняват различни действия по цирковата арена. Болевата дресировка също е основана на изработването на условен рефлекс у животните. Изискваното движение се предизвиква със сигнал - заплаха от наказание, при което животното ще изпита силна, непоносима болка. Това бил старият "класически" метод на дресиране до края на 19 век, който единствено се практикувал от звероукротителите из целия свят. От тези всекидневни жестоки побои и убождания нещастните животни били силно наплашени, с непрекъснати рани и често осакатявани.
Истински поврат в отношението към дресирането на животните извършил в края на 19 век прославеният и известен в цял свят руски дресьор Владимир Дуров. Знаменитият дресьор писал, че "завинаги се отказва от метода за въздействие върху психиката на животните с помощта на насилието". С право той се смята за родоначалник на хуманният метод на дресура, който се основавал на изключителна наблюдателност, основно изучаване на биологичните особености на животното, на двигателните му възможности, на наклонностите му, поведенческите и психическите му прояви. Дуров изисквал от обучаваното животно действия и движения, които то е в състояние да осъществи в природна обстановка. Той премахнал мъченията, камшика и желязната пръчка, в замяна на което използвал хранителното поощрение и силната си обич към своите питомци. С голямо трудолюбие, упоритост и търпение той заставял животните да изпълняват номера, стимулирани от награда - любимо лакомство, погалване, потупване или ласкав глас. И, разбира се, никакво насилие, болка или страх. Дуров подхождал съвсем научно към дресирането, като бил добре запознат с условните и безусловните рефлекси, с висшата нервна дейност, залегнали в учението на акад. И.П.Павлов, Именно това му позволило да осъществи на цирковата арена много световноизвестни атракции с различни видове животни при единична, масова или смесена дресура.
Днес в цирковете по света се обучават различни животни - и диви, и домашни: неизменните коне, кучета, шимпанзета, лъвове, тигри, пантери, гълъби и пр. Изпълненията им се основават на изработването на условен рефлекс - в определен момент и по даден знак животните трябва да направят жест, който поначало могат да направят и в естествена обстановка. Така кучето изправено на задните си крака, делфините синхронно изкачат над повърхността на водата, шимпанзетата имитират с мимики и действия човека и пр.
Преди започване на дресировката са необходими някои условия. На първо място обучението може да започне едва след пълно опитомяване на животното. При дресиране винаги трябва да се избират животни с жив темперамент и да се подбират методи, които да съответстват на вродените способности на животните. За дресура се вземат млади животни, като постигнатата сложност на упражненията е право пропорционална на възприемчивостта на животните и зависи от възрастта и мозъчният им капацитет. Например дресурата на една пантера в цирка започва между 12 и15-месечна възраст (т.е. след като тя излезе от периода на своето детство), а в цирка тя обикновено постъпва на месец и половина. Продължителността на дресурата на заека е 2 год., а на делфина - само 3 месеца. Някои животни са абсолютно неподходящи за дресиране - страхливите, чувствителните, агресивните, травмираните и пр.
Освен в цирка животните от древни времена се обучават за най-различни дейности в помощ на човека. Много от тях са незаменими помощници в лова - различните породи ловни кучета, ловният гепард и пр. Много породи кучета се дресират за пазачи, помощници при търсене на хора след природни бедствия и пр. Обучени делфини пък пазят хората от атаките на акули.
С дресура може да се захване всеки, който обича животните и изучава задълбочено техните биологични особености, инстинктивни реакции и поведенчески прояви. Трудностите, които трябва да се преодолеят при дресирането, се свеждат до "разбирането" от страна на животното какво се изисква от него, а също и от непривичността на движенията, които трудно се усвояват. Понякога се изисква огромно търпение, за да се получи желания ефект. Например при обучението на сокол за ловни цели са необходими много дни, докато птицата "преклони гордостта си", и започне да приема храна от ръката на дресьора. Търпеливостта и настойчивостта са залог за всеки успех в тази дейност. Според руския зоо-психолог М. Герд, разработил своя теория за дресурата, тя има три стадия: натрапване, отработване и укрепване на желаните движения. В първия стадий дресьорът заставя животното да изпълни дадено движение,като това става по пряк или косвен път (при прекия път животното извършва исканото от него движение, следвайки хранителната примамка или нещо друго, което го привлича; при косвения път дресьорът използва примамка, която кара животното да навлезе в по-сложна ситуация). Вторият случай се характеризира с отстраняване на излишните движения, на ориентировъчните и страховите реакции. В заключителния трети стадий се затвърдяват формираните навици - създадените условни рефлекси.
Дресирането трябва да започне с животни, поддаващи се най-лесно на обучение - например куче. А как става това? Започва се с изграждане на прости навици, които постепенно се усложняват. Да приведем един пример - куче, което ще се дресира за съобщителна служба, се обучава първоначално за създаване на прост навик за пробягване по команда на кратко разстояние (20-30 м)между стопанина и неговия помощник и обратно, като всеки път при изминаване на разстоянието кучето постепенно се обучава да преодолява различни препятствия (канавки, огради и др.) и да не се отвлича от странични фактори(други хора, животни и пр.). Едва в последния етап на дресирането на нашийника му се прикрепва сгънато писмо, което кучето отнася до желаното място.
Дресурата предлага богатство от наблюдения за всеки, който обича животните, тъй като тя върви редом с изучаването на инстинктите, поведенческите прояви и начините за придобиване на умения. Защо да не опитате?
Обучение на пастирско куче
Обучение на пастирско куче
За да се пристъпи към специалния курс на дресировка, кучето трябва да идва при стопанина си (при пастира) или да отива до определено място по команда, да прекратява нежелани действия, да сяда, да се изправя от седнало поло-жение и да застава право, да подава глас (да лае), да не приема храна от непознати хора, да проявява недоверие към тях и отбранителните му реакции да са развити в активна форма. Всичко това се придобива по време на общ курс на обучение, който е валиден за всички породи и направления кучета, независимо от тяхното работно (служебно) предназначение.
Работата с кучето започва с отбиването му от майката на 30-ия - 40-ия ден. По време на обучение командите се подават ясно и отчетливо в повелителна форма. Когато кучето греши или проявява мудност, не трябва да се крещи. В никакъв случай не трябва да се пристъпва към физическо наказание.
Необходимият инвентар за обучение на кучето за пастирска работа е нашийник, повод с дължина около 10-15 м, триметров прът, торбичка с лакомства и помощник за някои от упражненията. Специалното обучение се провежда във фермата или на пасището. Следи се наблизо да няма дразнители, отвличащи вниманието на кучето.
Едно от най-важните условия и пръв елемент за по-нататъшно успешно обучение на кучето за пастирски цели е упражнението по приобщаване към стадото. За целта е необходимо от най-ранна възраст то да се отглежда в непосредствена близост до стадото, с което ще работи. Следи се за отношението на животните към него. Не се допуска агресивност от тяхна страна. При всяко стълкновение кучето трябва да се чувства победител. Не трябва и от негова страна да се допуска безпричинно нападение срещу овцете - да им пречи по време на хранене в двора на фермата, по време на паша или при покой. В никакъв случай не се позволява кучето да хапе овцете. Всеки опит за нападение своевременно се прекратява чрез строго подаване на забранителна команда и рязко дръпване на повода. Често със стадото започва да работи възрастно куче. Задължително то трябва да е усвоило всички команди от общия курс на обучение, да е спокойно и уравновесено, да не се плаши от овцете, нито да проявява агресивност към тях. Овцете реагират по различен начин при първоначална среща с кучето. Някои се разбягват, а други правят опит за нападение. За по-бързо приучване е необходимо кучето ежедневно да присъства сред стадото. Първите десеттина дни трябва да бъде водено изкъсо с дългия повод. Постепенно поводът се отпуска, докато кучето започне да се движи свободно, а овцете да се чувстват спокойни.
Когато забележи, че някое животно се отклонява от стадото, пастирът посочва към него с ръка, подава команда "Гони!" и тича, като увлича кучето със себе си. По този начин се отработва упражнението за прибиране на отклонили се от стадото. След като овцата се прибере в стадото, преследването се прекратява, като се подава забранителна команда и поводът рязко се дърпа. Пастирът извиква кучето при себе си, похвалва го и му дава лакомство. Постепенно се преминава към отработване на упражнението без използване на дългия повод и без участие на пастира в гоненето.
Командата, която се подава за събиране на животните на едно място, е "В кръг!" Първоначално кучето се приучва да обхожда в кръг различни предмети - наредени бали слама, ниски постройки и др. Пастирът застава с кучето в единия край на обекта, който ще се обхожда. Подава командата и заедно с кучето извършва пълна обиколка бегом. Упражнението се повтаря, като поводът постепенно се отпуска и кучето се оставя да се движи напред. Постепенно се преминава към изпълнение на командата самостоятелно от кучето без използването на дългия повод. Обектите, които се обхождат, постоянно се сменят. Сменя се и посоката на обхода. След като кучето започне безотказно да изпълнява командата, се пристъпва към нейното отработване с група овце, заградени в бокс. За целта пастирът застава в близост до бокса, като държи изпънат дългия прът. Подава команда и изпъвайки пръта, не позволява на кучето да намалява дистанцията до бокса. След успешно справяне и с тази задача, се преминава към последния етап - работа със стадото.
При контролираната паша се използват различни системи за ограждане - постоянни или преносими огради, електропастири и др. Ограничаването на пашата по изброените начини е скъп и трудоемък процес. След съответна подготовка кучето с успех може да се приучи към ограничаване достъпа на стедото към посеви, непредназначени за паша. Обучението започва на пасището при наличието на рязка граница - път, канавка, високо израстнали насаждения и др. В началото дължината на границата не трябва да превишава 100-150 м.
Кучето се води на дългия повод изкъсо. Пастирът го прекарва няколко пъти по продължение на границата, като периодично спира. След известно време негов помощник подгонва няколко овце към охраняемата част на пасището. Пастирът подава команда "Пази!", посочвайки към групата отклонили се животни и тича към тях. С помощта на дългия прът ги подгонва към стадото, като увлича със себе си кучето и постоянно повтаря командата. След като овцете се приберат, пастирът похвалва кучето и подновява движението по границата. Постепенно упражнението се усложнява, като кучето се пуска да се движи свободно, подава му се команда да седне или да легне и така от място да контролира пашата на стадото. Пастирът въвежда все по-слабо забележими граници. За връх на обучението се приема, когато граница въобще не съществува. За целта се отъпква ивица от пасището, която стадото не трябва да пресича. Пастирът прекарва кучето няколко пъти по дължина на ивицата, повтаряйки командата "Пази!" и го оставя само. Добре обучените кучета, с инстинкт за пастирска работа, могат с часове да стоят на така създадената граница и да не допускат животните да я пресичат.
Един от най-сложните дресировъчни комплекси е приучване на кучето към издирване на изостанали или изгубили се животни. Няколко овце се отделят и скриват зад някакво прикритие - хълмче, долчинка или високи храсти. Пастирът се движи с кучето около стадото, подава команда "Търси!" и внимателно със зигзагообразни движения неусетно го насочва към прикритието. По време на търсенето той постепенно отпуска повода. Когато кучето открие овцете, подава команда "Гони!" и след като ги прибере в стадото, го погалва и му дава лакомство.
Много съществено упражнение, към което трябва да се приучи кучето е вкарване на овцете в оградено място или подпомагане за натоварване на МПС. Когато стадото е пред двора във фермата, пастирът отваря вратата, подава командите "В кръг!" и "Гони!" в съчетание. Овцете не могат да се отклонят встрани и единствената възможност, която им остава е да влязат в двора. Ако е необходимо, в първите дни пастирът помага на кучето. Натоварването в моторно превозно средство с помощта на куче се осъществява по следния начин: Кучето вкарва група овце в боксрампа, под която е спряло моторното превозно средство. Подава се командата "Гони!" и кучето започва да облайва овцете и да ги подкарва към рампата.
Изброените до тук прийоми са едни от основните, на които е необходимо да бъде обучено всяко пастирско куче, независимо от неговата породна принадлежност. Кучетата от порода Бордър Коли, при която селекцията е водена и продължава да се води предимно в пастирско отношение, се справят много по-бързо и много по-лесно с всички изброени по-горе упражнения. Кученцата Бордър Коли, които произхождат от чисто "работни" линии са с вродени пастирски качества. По данни на Дженет Ларсън (J. Larson, 1986) много от тях още на 6 седмична възраст правят опит да обхождат животните и да ги облайват.
Ако кучетата бъдат обучени да изпълняват тези най-общи дресировъчни елементи, те наистина стават безценни помощници на пастирите.
По данни на Артър Алън (A. Allen, 1979) първото изпитание за пастирски кучета се провежда на 9 октомври 1873 г. в Уелс. Победител става кучето Туид, собственост на Уйлям Томпсън. Подобни изпитания се организират и в други области на Великобритания, а от 1880 г се въвеждат в САЩ и Австралия. Създават се различни школи и системи за обучение на кучета.
За да се пристъпи към специалния курс на дресировка, кучето трябва да идва при стопанина си (при пастира) или да отива до определено място по команда, да прекратява нежелани действия, да сяда, да се изправя от седнало поло-жение и да застава право, да подава глас (да лае), да не приема храна от непознати хора, да проявява недоверие към тях и отбранителните му реакции да са развити в активна форма. Всичко това се придобива по време на общ курс на обучение, който е валиден за всички породи и направления кучета, независимо от тяхното работно (служебно) предназначение.
Работата с кучето започва с отбиването му от майката на 30-ия - 40-ия ден. По време на обучение командите се подават ясно и отчетливо в повелителна форма. Когато кучето греши или проявява мудност, не трябва да се крещи. В никакъв случай не трябва да се пристъпва към физическо наказание.
Необходимият инвентар за обучение на кучето за пастирска работа е нашийник, повод с дължина около 10-15 м, триметров прът, торбичка с лакомства и помощник за някои от упражненията. Специалното обучение се провежда във фермата или на пасището. Следи се наблизо да няма дразнители, отвличащи вниманието на кучето.
Едно от най-важните условия и пръв елемент за по-нататъшно успешно обучение на кучето за пастирски цели е упражнението по приобщаване към стадото. За целта е необходимо от най-ранна възраст то да се отглежда в непосредствена близост до стадото, с което ще работи. Следи се за отношението на животните към него. Не се допуска агресивност от тяхна страна. При всяко стълкновение кучето трябва да се чувства победител. Не трябва и от негова страна да се допуска безпричинно нападение срещу овцете - да им пречи по време на хранене в двора на фермата, по време на паша или при покой. В никакъв случай не се позволява кучето да хапе овцете. Всеки опит за нападение своевременно се прекратява чрез строго подаване на забранителна команда и рязко дръпване на повода. Често със стадото започва да работи възрастно куче. Задължително то трябва да е усвоило всички команди от общия курс на обучение, да е спокойно и уравновесено, да не се плаши от овцете, нито да проявява агресивност към тях. Овцете реагират по различен начин при първоначална среща с кучето. Някои се разбягват, а други правят опит за нападение. За по-бързо приучване е необходимо кучето ежедневно да присъства сред стадото. Първите десеттина дни трябва да бъде водено изкъсо с дългия повод. Постепенно поводът се отпуска, докато кучето започне да се движи свободно, а овцете да се чувстват спокойни.
Когато забележи, че някое животно се отклонява от стадото, пастирът посочва към него с ръка, подава команда "Гони!" и тича, като увлича кучето със себе си. По този начин се отработва упражнението за прибиране на отклонили се от стадото. След като овцата се прибере в стадото, преследването се прекратява, като се подава забранителна команда и поводът рязко се дърпа. Пастирът извиква кучето при себе си, похвалва го и му дава лакомство. Постепенно се преминава към отработване на упражнението без използване на дългия повод и без участие на пастира в гоненето.
Командата, която се подава за събиране на животните на едно място, е "В кръг!" Първоначално кучето се приучва да обхожда в кръг различни предмети - наредени бали слама, ниски постройки и др. Пастирът застава с кучето в единия край на обекта, който ще се обхожда. Подава командата и заедно с кучето извършва пълна обиколка бегом. Упражнението се повтаря, като поводът постепенно се отпуска и кучето се оставя да се движи напред. Постепенно се преминава към изпълнение на командата самостоятелно от кучето без използването на дългия повод. Обектите, които се обхождат, постоянно се сменят. Сменя се и посоката на обхода. След като кучето започне безотказно да изпълнява командата, се пристъпва към нейното отработване с група овце, заградени в бокс. За целта пастирът застава в близост до бокса, като държи изпънат дългия прът. Подава команда и изпъвайки пръта, не позволява на кучето да намалява дистанцията до бокса. След успешно справяне и с тази задача, се преминава към последния етап - работа със стадото.
При контролираната паша се използват различни системи за ограждане - постоянни или преносими огради, електропастири и др. Ограничаването на пашата по изброените начини е скъп и трудоемък процес. След съответна подготовка кучето с успех може да се приучи към ограничаване достъпа на стедото към посеви, непредназначени за паша. Обучението започва на пасището при наличието на рязка граница - път, канавка, високо израстнали насаждения и др. В началото дължината на границата не трябва да превишава 100-150 м.
Кучето се води на дългия повод изкъсо. Пастирът го прекарва няколко пъти по продължение на границата, като периодично спира. След известно време негов помощник подгонва няколко овце към охраняемата част на пасището. Пастирът подава команда "Пази!", посочвайки към групата отклонили се животни и тича към тях. С помощта на дългия прът ги подгонва към стадото, като увлича със себе си кучето и постоянно повтаря командата. След като овцете се приберат, пастирът похвалва кучето и подновява движението по границата. Постепенно упражнението се усложнява, като кучето се пуска да се движи свободно, подава му се команда да седне или да легне и така от място да контролира пашата на стадото. Пастирът въвежда все по-слабо забележими граници. За връх на обучението се приема, когато граница въобще не съществува. За целта се отъпква ивица от пасището, която стадото не трябва да пресича. Пастирът прекарва кучето няколко пъти по дължина на ивицата, повтаряйки командата "Пази!" и го оставя само. Добре обучените кучета, с инстинкт за пастирска работа, могат с часове да стоят на така създадената граница и да не допускат животните да я пресичат.
Един от най-сложните дресировъчни комплекси е приучване на кучето към издирване на изостанали или изгубили се животни. Няколко овце се отделят и скриват зад някакво прикритие - хълмче, долчинка или високи храсти. Пастирът се движи с кучето около стадото, подава команда "Търси!" и внимателно със зигзагообразни движения неусетно го насочва към прикритието. По време на търсенето той постепенно отпуска повода. Когато кучето открие овцете, подава команда "Гони!" и след като ги прибере в стадото, го погалва и му дава лакомство.
Много съществено упражнение, към което трябва да се приучи кучето е вкарване на овцете в оградено място или подпомагане за натоварване на МПС. Когато стадото е пред двора във фермата, пастирът отваря вратата, подава командите "В кръг!" и "Гони!" в съчетание. Овцете не могат да се отклонят встрани и единствената възможност, която им остава е да влязат в двора. Ако е необходимо, в първите дни пастирът помага на кучето. Натоварването в моторно превозно средство с помощта на куче се осъществява по следния начин: Кучето вкарва група овце в боксрампа, под която е спряло моторното превозно средство. Подава се командата "Гони!" и кучето започва да облайва овцете и да ги подкарва към рампата.
Изброените до тук прийоми са едни от основните, на които е необходимо да бъде обучено всяко пастирско куче, независимо от неговата породна принадлежност. Кучетата от порода Бордър Коли, при която селекцията е водена и продължава да се води предимно в пастирско отношение, се справят много по-бързо и много по-лесно с всички изброени по-горе упражнения. Кученцата Бордър Коли, които произхождат от чисто "работни" линии са с вродени пастирски качества. По данни на Дженет Ларсън (J. Larson, 1986) много от тях още на 6 седмична възраст правят опит да обхождат животните и да ги облайват.
Ако кучетата бъдат обучени да изпълняват тези най-общи дресировъчни елементи, те наистина стават безценни помощници на пастирите.
По данни на Артър Алън (A. Allen, 1979) първото изпитание за пастирски кучета се провежда на 9 октомври 1873 г. в Уелс. Победител става кучето Туид, собственост на Уйлям Томпсън. Подобни изпитания се организират и в други области на Великобритания, а от 1880 г се въвеждат в САЩ и Австралия. Създават се различни школи и системи за обучение на кучета.
Обучение на кучето 2-ра част
Влияние на различни фактори върху работата на следовото куче.
Когато времето е горещо или студено, работата на кучето по мирисната следа се затруднява. При висока температура на въздуха и наличие на вятър молекулите на миризмата се изпаряват по-бързо и силата на мирисната следа отслабва. Освен това, високата температура влияе и върху организма на кучето, предизвиквайки бърза уморяемост и отпуснатост, прегряване, учестено дишане, забавяне темпото на работа. Когато температурата на околната среда е ниска, кучето работи по-добре, но при силен студ е възможно премръзване на лапите и носната гъба. Кучето може да трепери (учестено съкращаване на скелетната мускулату-ра за компенсиране на топлозагубите от организма), което на практика го прави неизползваемо. Както в топло, така и в студено време работата на кучето до голяма степен зависи от нивото на неговата подготовка да работи в такава среда - тренираност, закаленост и др. В специализираната литература се посочват данни за следови кучета, които са работили при температура на въздуха 40 0С и на такива, които са вървяли по миризмата при студ от минус 34 0С. Така например, кучето, което работило по следа при -34 0С, периодически спирало и си търкало носната гъба с лапа, но не се отказвало. Водачът забелязъл това и всеки път, когато кучето спирало, разтривал носната му гъба с кърпа. По този начин кучето изминало 15 км по оставената от престъпника следа и го заловило. Най-благоприятни температурни граници, при които кучетата могат с успех да се обучават и да проработват следи са между -15 0С и +25 0С.
Вятърът оказва голямо влияние върху качеството на работа на кучето по мирисната следа. Въздушният поток отвява миризмите на следата и тя постепенно отслабва. Вятърът може да бъде насрещен, попътен или страничен с различни ъгли спрямо следата. Страничният вятър отнася мирисните молекули настрана от очертанията на следата, образува широка мирисна ивица с неголяма концентрация от мирисни частици. Като последица, кучето се отклонява от линията на следата и често може да я изгуби, особено на завои. Това затруднява неговата работа, особено при преследване на човек. Когато кучето извършва обиск на местност страничният вятър спомага на кучето за по-голяма ефикастност на работата му. Насрещният вятър облекчава търсенето на кучето както по следа, така и при обискиране на местност. Насрещният вятър насочва мирисните молекули към кучето. По този начин не се налага то да души почвата, а може да работи с повдигната глава (в случая е въведен термина "висок нос", за разлика от работата с наведена към земята глава - "нисък нос"). Насочените от вятъра мирисни молекули се вдишват без затруднение от кучето и то проработва леко следата, без да се отклонява от нея. При насрещен вятър, ако кучето работи върху запрашен или песачлив терен, работата му се затруднява. Прахът или пясъкът попадат в ноздрите на кучето, което предизвиква не само затрудняване на дишането, но и понижаване чувствителността на обонянието. Никога не трябва да се започва обучение на кучето да работи като следово, ако вятърът е насрещен! Причината е, че работата му се улеснява и то свиква да работи с вдигната глава (висок нос). Когато се наложи да проработва друга следа при друга посока на вятъра, кучето не е в състояние да се справи. Не се навежда над терена, върху който е поставена мирисната следа и това затруднява работата му, особено, ако следата е слаба или с голяма давност. Попътният вятър, когато е умерен, се отразява благоприятно на работата на кучето. При движение на човек при умерен попътен вятър оставената мирисна следа е по-определена и кучето се движи по нея без особени отклонения. Кучето души терена (нисък нос). При обиск на местност попътният вятър затруднява работата на кучето, особено ако терена е запрашен или песъчлив. Попътният вятър затруднява и възприемането на слуховите дразнители - странични звукове, шум и др.
Дъждът е снегът запазват мирисните молекули по следата. Когато вали дъжд, кучето работи по-добре, но продължитеният валеж измива мирисните молекули. Натрупалият сняг затруднява движението на кучето по следата, но не оказва съществено влияние за възприемане на миризмата. По данни, с които разполагаме от бившия съветски развъдник за служебни кучета "Красная звезда", дванадесет сантиметров пласт от сняг върху следа с давност 6 часа, не оказва никакво влияние върху качествената работа на кучето. Влиянието на валежите върху запазването на следата зависи от особеностите на почвата и от растителността по нея. Върху терен с растителност мирисната следа се запазва по-дълго време, отколкото върху терен, по който няма растителност. Мирисната следа се отмива по-лесно от голия терен.
Влажната почва, покрита с невисока трева запазва по-добре миризмата по следата. Това се отнася и за миризмата по следа, поставена в гора или върху разорана почва. Високата и гъста трева също запазва по-дълго мирисната следа, но затруднява работата на кучето. Миризмите (ароматите), които отделят различните растения не оказват влияние върху работата на кучето по следата. Неговото обоняние е по-слабо чувствително към тях. Миризмата се запазва по-лошо върху блатист, песъчлив и каменист терен. Разораната и глинеста почва в дъждовно време влияе отрицателно върху работата на кучето. Обувките на човека, оставил следа върху такъв терен се натрупват с кал, не се допират пряко върху терена и оставената следа е по-слаба.
Работата на кучето при проработване на следата е по-лека в случаите, когато теренът е в равнинна, ниско разположена, закрита или малко пресечена местност. При такива условия движението на въздуха е слабо и мирисната следа изветрява по-бавно. В местности, където вятърът не се задържа (открити равнини, хребети, хълмове) мирисната следа се губи по-лесно. Освен това, когато местността е открита, отвличащите дразнители се забелязват лесно и от голямо разстояние. Това влияе затормозяващо на работата на кучето. В планинска местност също се работи трудно, защото неравният терен изморява кучето по-бързо.
Пресичането на долове и канавки, прескачането на огради водят до изморяване на кучето и то може да се от-каже да работи по следата.
Трудно се работи по следа, поставена в населено място. Нейното пресичане и насищане с други миризми създава проблеми за нейното диференциране.
Обучение на кучета с подвижен тип Висша нервна дейност и със слаб тип Висша нервна дейност.
Кучетата с подвижен тип Висша нервна дейност се приспособяват бързо към новите условия и лесно се поддават на обучение за различни видове работа. Нервните процеси при тях са силни, пластични и уравновесени. Когато се спазва последователност и поддържане на упражненията при всяко занятие, процесът на приучване на кучето към определена работа се ускорява.
Кучетата със слаб тип Висша нервна дейност имат неуравновесени, малко подвижни нервни процеси и трудно се приспособяват към нови условия на живот и работа. Преобладаващата реакция на поведение при тях е пасивноотбранителна. Обучението им е възможно единствено при прилагане на индивидуален подход, упоритост и търпение от страна на дресьора. Такива кучета са изключително чувствителни към различни дразнители. Най-малкото повишаване на тяхната сила предизвиква тотално задържане и пълно блокиране при работа.
Обучение на кучета с възбудима Висша нервна дейност.
Нервните процеси при такива кучета са неуравновесени. Процесът на възбуждане е по-силен от процеса на задържане. Това изисква тези навици, които са свързани със задържане да се изработват побавно и с абсолютна последователност. Когато кучето се приучва да избира човек или вещ, упражнението не трябва да се повтаря многократно, защото настъпва пренатоварване, влошаване на работата, изработване на вредни навици. Кучета със силен възбуден процес издържат на въздействието на силни дразнители като изстрели, удари и др. Подходящи са за обучение като пазачи.
Обучение на кучета с инертен тип Висша нервна дейност.
Изработването на навици при такива кучета се осъществява по-трудно, отколкото при кучета с възбудима Висша нервна дейност. Кучето бавно превключва от възбуда към затормозяване и обратно. Когато се изработват навиците, между отделните команди трябва да има по-голям интервал. Не трябва да се подават противоположни по значение команди. При развитие на агресивна реакция, кучетата с инертен тип Висша нервна дейност проявяват слаба реакция на възбуда към странични хора. Ако фигурантът, в стремежа си да възбуди кучето, използва силни и болезнени въздействия, може да предизвика формиране на пасивноотбранителни рефлекси. Дори при силно изразена злоба, върху куче с инертен тип Висша нервна дейност не трябва да се прилагат силни болезнени въздействия. Агресивността трябва да се активизира чрез общото външно поведение на фигуранта. Леки удари могат да се нанасят единствено в случай, че не се наблюдава ефект. Често, когато кучето е задържало бягащия фигурант, продължава да е възбудено. В стремежа да бъде доведено до спокойно състояние, водачът започва да му въздейства рязко. Кучето не е в състояние да превключва от една дейност към друга, настъпва обърканост и затормозяване. Кучетата с инертен тип Висша нервна дейност издържат на силни дразнители, но принудата при тях трябва да се прилага много умело и само в крайни случаи.
За да бъде правилно възпитано кучето, не трябва да се изпускат възможностите, които има младия организъм по отношение на адаптивност и лекота на усвояване. Трябва упорито и умело да се закрепват такива поведенчески актове, които ще се проявят пълноценно след като животното вече е израстнало.
Често малкото кученце проявява страх към други животни. Причините могат да бъдат различни:
- след тричетири месечна възраст се засилва проявяването на ориентировъчния рефлекс, активира се пасивноотбранителната реакция. При неумело въздействие от страна на дресьора в кученцето се формира страх към животните;
- кученцето е блъскано, хапано или ритано от друго живтно. Формира се страх, който се превръща в привичка, която се закрепва твърдо в поведението;
- отглеждане на кученцето като младо, а също така и като възрастно в затворено пространство, изолирано от заобикалящия го свят е причина за развитие на страхова невроза. Когато кучето се срещне с други животни, поведението му е неадекватно. Най-честата реакция е страх и опит за избягване. Не са редки случаите и на немотивирана злоба със стремеж за нападение и хапане.
Често дресьорът прекалява с отработване на упражнението по донасяне (апортировка) на предмет. Резултатите също могат да бъдат различни: при някои кученца се формира навик към апортировка, при други този интерес се притъпява; при трети той се закрепва прекалено твърдо. Когато навикът за апортировка е доминиращ, кучето среща трудности при усвояване и изпълнение на други команди.
При обучение на кучето дресьорът не трябва да се ограничава към строго определена матрица на командите или спазване на някаква, посочена в литературата рецепта. Ежедневната работа, поведението и характера на кучето са най-добрият показател как трябва да се подхожда към него.
Дресьорът трябва да има широки познания по физиология, етология, развъждане, отглеждане на кучетата и профилактика на болестите. Състоянието на организма, дейноста на всички органи и системи влияят непосредствено върху поведението на кучето при формирането на навиците. Не на последно място са и наследствените особености на кучето. Поведенческите признаци се онаследяват както всички други и трябва да се отчитат в процеса на отбор и подбор.
Регулаторните механизми на дейността на организма на кучето са сложни и многообразни.
Условно може да се отделят две основни нива на регулация.
Всички нива на регулация са взаимно преплетени и свързани. Всяко следващо ниво включва в себе си предходните и определя тяхното проявяване и функциониране. Всяко относително елементарно ниво влияе на по-сложното. Висш регулатор на всички е кората на главния мозък в пряко взаимодействие с подкорието.
Първото ниво включва в себе си молекулярноклетъчната, хормоналната и вегетативната регулации. Клетката е автоматична саморегулираща се система. Тя е основа в строежа и жизнената дейност на всички живи организми. Хормоналната регулация включва биологически активните вещества - йони, метаболити, хормони. Те осъществяват управлението на биологическите и физиологическите процеси чрез течната среда в организма - кръв, лимфа и др. Вегетативната нервна система е във връзка с дейността на органите на дишането, храносмилането, отделянето, кръвообращението, размножаването и обмяната на веществата.
Второто ниво е свързано не само с организма на животното, но и с неговото поведение. Това е психическа регулация, съставена от три звена:
- първо звено - наследствено. Реализира се чрез изпълнение на вродените програми като относително прости, безусловни рефлекси (мигане, свиване на зениците, преглъщане, кашляне, кихане и др.), а така също и чрез сложни поведенчески актове (инстинкти);
- второ звено - фенотипно. Формира се в процеса на индивидуалното развитие на организма. При многократно повтарящи се ситуации се изработва най-подходяща приспособителна реакция. Тя се закрепва и автоматически използва, когато се повторят условията, които са я образували. Това са различни комплекси от условни рефлекси, наречени "навици". Различни навици се образуват и в процеса на дресировка на кучето за определена работа. В клетките на мозъка се натрупва голямо количество от готови "планове", които се реализират с минимални нервни и физически загуби.
- трето звено - елементарна разсъдъчна дейност. Кучето отразява външната среда посредством своя усет, възприятие и представа. То е способно да отразява елементарните връзки между възприеманите предмети и да изразява своето отношение под формата на определена реакция. Кучето се стреми или да се доближи до дразнителя (да го притежава), или да избяга от него, ако получава сигнали за опасност. Ако някакъв нов дразнител (препятствие) пречи на кучето да извърши нужните действия, то или преодолява препятствието, или изчаква неговото изчезване, след което отново продължава предишните си действия.
Когато времето е горещо или студено, работата на кучето по мирисната следа се затруднява. При висока температура на въздуха и наличие на вятър молекулите на миризмата се изпаряват по-бързо и силата на мирисната следа отслабва. Освен това, високата температура влияе и върху организма на кучето, предизвиквайки бърза уморяемост и отпуснатост, прегряване, учестено дишане, забавяне темпото на работа. Когато температурата на околната среда е ниска, кучето работи по-добре, но при силен студ е възможно премръзване на лапите и носната гъба. Кучето може да трепери (учестено съкращаване на скелетната мускулату-ра за компенсиране на топлозагубите от организма), което на практика го прави неизползваемо. Както в топло, така и в студено време работата на кучето до голяма степен зависи от нивото на неговата подготовка да работи в такава среда - тренираност, закаленост и др. В специализираната литература се посочват данни за следови кучета, които са работили при температура на въздуха 40 0С и на такива, които са вървяли по миризмата при студ от минус 34 0С. Така например, кучето, което работило по следа при -34 0С, периодически спирало и си търкало носната гъба с лапа, но не се отказвало. Водачът забелязъл това и всеки път, когато кучето спирало, разтривал носната му гъба с кърпа. По този начин кучето изминало 15 км по оставената от престъпника следа и го заловило. Най-благоприятни температурни граници, при които кучетата могат с успех да се обучават и да проработват следи са между -15 0С и +25 0С.
Вятърът оказва голямо влияние върху качеството на работа на кучето по мирисната следа. Въздушният поток отвява миризмите на следата и тя постепенно отслабва. Вятърът може да бъде насрещен, попътен или страничен с различни ъгли спрямо следата. Страничният вятър отнася мирисните молекули настрана от очертанията на следата, образува широка мирисна ивица с неголяма концентрация от мирисни частици. Като последица, кучето се отклонява от линията на следата и често може да я изгуби, особено на завои. Това затруднява неговата работа, особено при преследване на човек. Когато кучето извършва обиск на местност страничният вятър спомага на кучето за по-голяма ефикастност на работата му. Насрещният вятър облекчава търсенето на кучето както по следа, така и при обискиране на местност. Насрещният вятър насочва мирисните молекули към кучето. По този начин не се налага то да души почвата, а може да работи с повдигната глава (в случая е въведен термина "висок нос", за разлика от работата с наведена към земята глава - "нисък нос"). Насочените от вятъра мирисни молекули се вдишват без затруднение от кучето и то проработва леко следата, без да се отклонява от нея. При насрещен вятър, ако кучето работи върху запрашен или песачлив терен, работата му се затруднява. Прахът или пясъкът попадат в ноздрите на кучето, което предизвиква не само затрудняване на дишането, но и понижаване чувствителността на обонянието. Никога не трябва да се започва обучение на кучето да работи като следово, ако вятърът е насрещен! Причината е, че работата му се улеснява и то свиква да работи с вдигната глава (висок нос). Когато се наложи да проработва друга следа при друга посока на вятъра, кучето не е в състояние да се справи. Не се навежда над терена, върху който е поставена мирисната следа и това затруднява работата му, особено, ако следата е слаба или с голяма давност. Попътният вятър, когато е умерен, се отразява благоприятно на работата на кучето. При движение на човек при умерен попътен вятър оставената мирисна следа е по-определена и кучето се движи по нея без особени отклонения. Кучето души терена (нисък нос). При обиск на местност попътният вятър затруднява работата на кучето, особено ако терена е запрашен или песъчлив. Попътният вятър затруднява и възприемането на слуховите дразнители - странични звукове, шум и др.
Дъждът е снегът запазват мирисните молекули по следата. Когато вали дъжд, кучето работи по-добре, но продължитеният валеж измива мирисните молекули. Натрупалият сняг затруднява движението на кучето по следата, но не оказва съществено влияние за възприемане на миризмата. По данни, с които разполагаме от бившия съветски развъдник за служебни кучета "Красная звезда", дванадесет сантиметров пласт от сняг върху следа с давност 6 часа, не оказва никакво влияние върху качествената работа на кучето. Влиянието на валежите върху запазването на следата зависи от особеностите на почвата и от растителността по нея. Върху терен с растителност мирисната следа се запазва по-дълго време, отколкото върху терен, по който няма растителност. Мирисната следа се отмива по-лесно от голия терен.
Влажната почва, покрита с невисока трева запазва по-добре миризмата по следата. Това се отнася и за миризмата по следа, поставена в гора или върху разорана почва. Високата и гъста трева също запазва по-дълго мирисната следа, но затруднява работата на кучето. Миризмите (ароматите), които отделят различните растения не оказват влияние върху работата на кучето по следата. Неговото обоняние е по-слабо чувствително към тях. Миризмата се запазва по-лошо върху блатист, песъчлив и каменист терен. Разораната и глинеста почва в дъждовно време влияе отрицателно върху работата на кучето. Обувките на човека, оставил следа върху такъв терен се натрупват с кал, не се допират пряко върху терена и оставената следа е по-слаба.
Работата на кучето при проработване на следата е по-лека в случаите, когато теренът е в равнинна, ниско разположена, закрита или малко пресечена местност. При такива условия движението на въздуха е слабо и мирисната следа изветрява по-бавно. В местности, където вятърът не се задържа (открити равнини, хребети, хълмове) мирисната следа се губи по-лесно. Освен това, когато местността е открита, отвличащите дразнители се забелязват лесно и от голямо разстояние. Това влияе затормозяващо на работата на кучето. В планинска местност също се работи трудно, защото неравният терен изморява кучето по-бързо.
Пресичането на долове и канавки, прескачането на огради водят до изморяване на кучето и то може да се от-каже да работи по следата.
Трудно се работи по следа, поставена в населено място. Нейното пресичане и насищане с други миризми създава проблеми за нейното диференциране.
Обучение на кучета с подвижен тип Висша нервна дейност и със слаб тип Висша нервна дейност.
Кучетата с подвижен тип Висша нервна дейност се приспособяват бързо към новите условия и лесно се поддават на обучение за различни видове работа. Нервните процеси при тях са силни, пластични и уравновесени. Когато се спазва последователност и поддържане на упражненията при всяко занятие, процесът на приучване на кучето към определена работа се ускорява.
Кучетата със слаб тип Висша нервна дейност имат неуравновесени, малко подвижни нервни процеси и трудно се приспособяват към нови условия на живот и работа. Преобладаващата реакция на поведение при тях е пасивноотбранителна. Обучението им е възможно единствено при прилагане на индивидуален подход, упоритост и търпение от страна на дресьора. Такива кучета са изключително чувствителни към различни дразнители. Най-малкото повишаване на тяхната сила предизвиква тотално задържане и пълно блокиране при работа.
Обучение на кучета с възбудима Висша нервна дейност.
Нервните процеси при такива кучета са неуравновесени. Процесът на възбуждане е по-силен от процеса на задържане. Това изисква тези навици, които са свързани със задържане да се изработват побавно и с абсолютна последователност. Когато кучето се приучва да избира човек или вещ, упражнението не трябва да се повтаря многократно, защото настъпва пренатоварване, влошаване на работата, изработване на вредни навици. Кучета със силен възбуден процес издържат на въздействието на силни дразнители като изстрели, удари и др. Подходящи са за обучение като пазачи.
Обучение на кучета с инертен тип Висша нервна дейност.
Изработването на навици при такива кучета се осъществява по-трудно, отколкото при кучета с възбудима Висша нервна дейност. Кучето бавно превключва от възбуда към затормозяване и обратно. Когато се изработват навиците, между отделните команди трябва да има по-голям интервал. Не трябва да се подават противоположни по значение команди. При развитие на агресивна реакция, кучетата с инертен тип Висша нервна дейност проявяват слаба реакция на възбуда към странични хора. Ако фигурантът, в стремежа си да възбуди кучето, използва силни и болезнени въздействия, може да предизвика формиране на пасивноотбранителни рефлекси. Дори при силно изразена злоба, върху куче с инертен тип Висша нервна дейност не трябва да се прилагат силни болезнени въздействия. Агресивността трябва да се активизира чрез общото външно поведение на фигуранта. Леки удари могат да се нанасят единствено в случай, че не се наблюдава ефект. Често, когато кучето е задържало бягащия фигурант, продължава да е възбудено. В стремежа да бъде доведено до спокойно състояние, водачът започва да му въздейства рязко. Кучето не е в състояние да превключва от една дейност към друга, настъпва обърканост и затормозяване. Кучетата с инертен тип Висша нервна дейност издържат на силни дразнители, но принудата при тях трябва да се прилага много умело и само в крайни случаи.
За да бъде правилно възпитано кучето, не трябва да се изпускат възможностите, които има младия организъм по отношение на адаптивност и лекота на усвояване. Трябва упорито и умело да се закрепват такива поведенчески актове, които ще се проявят пълноценно след като животното вече е израстнало.
Често малкото кученце проявява страх към други животни. Причините могат да бъдат различни:
- след тричетири месечна възраст се засилва проявяването на ориентировъчния рефлекс, активира се пасивноотбранителната реакция. При неумело въздействие от страна на дресьора в кученцето се формира страх към животните;
- кученцето е блъскано, хапано или ритано от друго живтно. Формира се страх, който се превръща в привичка, която се закрепва твърдо в поведението;
- отглеждане на кученцето като младо, а също така и като възрастно в затворено пространство, изолирано от заобикалящия го свят е причина за развитие на страхова невроза. Когато кучето се срещне с други животни, поведението му е неадекватно. Най-честата реакция е страх и опит за избягване. Не са редки случаите и на немотивирана злоба със стремеж за нападение и хапане.
Често дресьорът прекалява с отработване на упражнението по донасяне (апортировка) на предмет. Резултатите също могат да бъдат различни: при някои кученца се формира навик към апортировка, при други този интерес се притъпява; при трети той се закрепва прекалено твърдо. Когато навикът за апортировка е доминиращ, кучето среща трудности при усвояване и изпълнение на други команди.
При обучение на кучето дресьорът не трябва да се ограничава към строго определена матрица на командите или спазване на някаква, посочена в литературата рецепта. Ежедневната работа, поведението и характера на кучето са най-добрият показател как трябва да се подхожда към него.
Дресьорът трябва да има широки познания по физиология, етология, развъждане, отглеждане на кучетата и профилактика на болестите. Състоянието на организма, дейноста на всички органи и системи влияят непосредствено върху поведението на кучето при формирането на навиците. Не на последно място са и наследствените особености на кучето. Поведенческите признаци се онаследяват както всички други и трябва да се отчитат в процеса на отбор и подбор.
Регулаторните механизми на дейността на организма на кучето са сложни и многообразни.
Условно може да се отделят две основни нива на регулация.
Всички нива на регулация са взаимно преплетени и свързани. Всяко следващо ниво включва в себе си предходните и определя тяхното проявяване и функциониране. Всяко относително елементарно ниво влияе на по-сложното. Висш регулатор на всички е кората на главния мозък в пряко взаимодействие с подкорието.
Първото ниво включва в себе си молекулярноклетъчната, хормоналната и вегетативната регулации. Клетката е автоматична саморегулираща се система. Тя е основа в строежа и жизнената дейност на всички живи организми. Хормоналната регулация включва биологически активните вещества - йони, метаболити, хормони. Те осъществяват управлението на биологическите и физиологическите процеси чрез течната среда в организма - кръв, лимфа и др. Вегетативната нервна система е във връзка с дейността на органите на дишането, храносмилането, отделянето, кръвообращението, размножаването и обмяната на веществата.
Второто ниво е свързано не само с организма на животното, но и с неговото поведение. Това е психическа регулация, съставена от три звена:
- първо звено - наследствено. Реализира се чрез изпълнение на вродените програми като относително прости, безусловни рефлекси (мигане, свиване на зениците, преглъщане, кашляне, кихане и др.), а така също и чрез сложни поведенчески актове (инстинкти);
- второ звено - фенотипно. Формира се в процеса на индивидуалното развитие на организма. При многократно повтарящи се ситуации се изработва най-подходяща приспособителна реакция. Тя се закрепва и автоматически използва, когато се повторят условията, които са я образували. Това са различни комплекси от условни рефлекси, наречени "навици". Различни навици се образуват и в процеса на дресировка на кучето за определена работа. В клетките на мозъка се натрупва голямо количество от готови "планове", които се реализират с минимални нервни и физически загуби.
- трето звено - елементарна разсъдъчна дейност. Кучето отразява външната среда посредством своя усет, възприятие и представа. То е способно да отразява елементарните връзки между възприеманите предмети и да изразява своето отношение под формата на определена реакция. Кучето се стреми или да се доближи до дразнителя (да го притежава), или да избяга от него, ако получава сигнали за опасност. Ако някакъв нов дразнител (препятствие) пречи на кучето да извърши нужните действия, то или преодолява препятствието, или изчаква неговото изчезване, след което отново продължава предишните си действия.
Обучение на кучето
Основи на обучението
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
1. Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.
2. Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.
Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.
Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.
Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.
Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.
Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike, 1898, 1913, 1932) с т. н. "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.
За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.
Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.
Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.
Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.
Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.
За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.
При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.
2. Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.
Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.
Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.
Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.
За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.
3. Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.
В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.
Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.
При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.
Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.
Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.
Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.
Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.
Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.
В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.
При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.
Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.
4. Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.
В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
1. Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.
2. Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.
Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.
Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.
Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.
Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.
Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike, 1898, 1913, 1932) с т. н. "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.
За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.
Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.
Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.
Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.
Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.
За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.
При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.
2. Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.
Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.
Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.
Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.
За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.
3. Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.
В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.
Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.
При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.
Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.
Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.
Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.
Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.
Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.
В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.
При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.
Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.
4. Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.
В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.
Обучение на кучето 1-ва част
Основи на обучението
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.
Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.
Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.
Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.
Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.
Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия като душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.
Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike) с така наречения "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.
За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.
Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.
Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.
Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.
Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.
За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.
При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.
Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.
Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.
Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.
Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.
За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.
Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.
В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.
Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.
При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.
Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.
Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.
Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.
Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.
Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.
В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.
При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.
Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.
Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.
В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.
Обучение на кучето 2-ра част >>
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.
Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.
Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.
Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.
Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.
Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия като душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.
Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike) с така наречения "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.
За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.
Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.
Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.
Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.
Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.
За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.
При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.
Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.
Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.
Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.
Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.
За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.
Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.
В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.
Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.
При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.
Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.
Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.
Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.
Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.
Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.
В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.
При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.
Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.
Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.
В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.
Обучение на кучето 2-ра част >>
Развъдници за кучета
LARY MAK София
Развъдник за Немски овчарки
Димитър Шопов
Адрес : гр. София
Телефон : 829 56 53
Факс : 829 56 53
Мобилен : 0888 470 958
Уеб адрес : www.larymak.com
MAG DIAMAND с. Ездимирци
Развъдник за Мопс
E-mail:mopsbg@abv.bg E-mail:mopsbulgaria@abv.bg Icq:481-674-899
Адрес : Развъдника се намира в с.Ездимирци общ.гр.Трън обл.Пернишка
Офис гр.София кв.Хаджи Димитър бл.28
Мобилен : 0899/ 63-63-63, 0897/ 32-32-32
Уеб адрес : www.mops-bg.net
MITOV KENNEL Благоевград
Развъдник за кучета порода ротвайлер.
Иван Митов
Адрес : гр. Благоевград, 2700
ул. Петко Д. Петков N8
Мобилен : 0889 624 390
Уеб адрес : www.mitovrott.hit.bg
NorthFest
Пампорово
Развъдник за сибирско хъски.
Мобилен : 0888/754111
Уеб адрес : www.northfest.dog.bg
OT ALEX - LOZEN
София
Развъдник за Ягдтериер.
Адрес : с.Лозен - София
Мобилен : 0898/626226
Уеб адрес : www.jagdterrier.dir.bg
Pug Kennel - Baskervil София
Развъдник за Мопс
Адрес : гр.София
Мобилен : 0898/314079
Уеб адрес : www.mops-baskervil.com/index.html
SANTAL София
Развъдник на германско овчарско куче.
Иван Танев
Адрес : гр. София
Телефон : 02 981 93 30
Факс : 02 981 93 30
Уеб адрес : www.santalivan.com
SHOLIN VIKRIS София
Развъдник за кавказки овчарки
Адрес : гр. София
Телефон : 957-44-26
Мобилен : 0888-34-32-09
Уеб адрес : www.razvudnik-vikris.hit.bg
SPARKLING BULLDOGS София
Развъдник на кучета порода Английски булдог.
Валери Пеев
Адрес : гр. София
Телефон : 8683842
Мобилен : 0888 661 372
Уеб адрес : www.geocities.com/sparkling_bulldogs
SPOTMANIAC София
Развъдник за Далматинци
Адрес : гр. София 1343, жк."Люлин"-1, ул.118, бл.004, вх.А, ап.1
Телефон : ++359 (02)8698059
Мобилен : ++359 (0)888 011 611
Уеб адрес : www.spotmaniac.com
Style Bullet & Streletz София
Развъдник на Английски булдог, Шар Пей и Кавказка овчарка.
За контакти:
02/997-50-97,0888406-375 - Д-р Елена Йорданова
02/957-80-26,0886 152-672 - Десислава Теллаловa
Адрес : гр. София
Уеб адрес : www.stylebullet-streletz.com
Valdy Mor
София
Развъдник за Американски Старфордшир Териер
Адрес : гр.София
Мобилен : 0896/644355
Уеб адрес : www.valdymor.eu
vom Haus Asteria
Варна
Развъдник за Немски овчарски кучета
Адрес : ул. Сан Стефано 17 гр. Варна
Телефон : 052 633 456
Мобилен : 089 8460 117, 088 5887 576
Уеб адрес : www.hausasteria.dir.bg
VON-DARON
Банкя
Развъдник за германско овчарско куче.
Адрес : 1320 Банкя, ул. "Владо Марков" 4
Емил Николов
von_daron@abv.bg
Телефон : 029976858
Мобилен : 0899815514
Уеб адрес : www.von-daron.com
X Ni Ra
София
Развъдник за Сибирско хъски
Адрес : гр. София
Мобилен : 0887933319
Уеб адрес : xnira.dog.bg
York Anastasia
София
Развъдник за Йоркширски териер
Адрес : гр. София
Телефон : 958 3860
Мобилен : 0888 600 751
Уеб адрес : yorkanastasia.com
YORK FIESTA KENNEL
София
Развъдник на кучета порода Йоркширски териер
Адрес : гр. София
Телефон : 958 32 69
Мобилен : 0898 52 39 25
Уеб адрес : www.yorkbg.net
YORKIBOWS KENNEL
Варна
Развъдник за Йоркширкски териер
Адрес : гр.Варна
Телефон : 082/569738
Мобилен : 0896/812240
Уеб адрес : www.yorkibows.com
МАКСИМУС- ХАН - МО и АК-АРСЛАН
София
Развъдници на средноазиатска овчарка
Уеб адрес : www.maximus-hanmo.com
МАРТЕН БЪЛГАРИЯ
с. Мартен, Обл. Русе
Питомник за средноазиатски овчарки.
Адрес : Русе, 7019, с.Мартен, ул."Дунав" №15
e-mail: nikolay@econt.com
Мобилен : 889 521857
Уеб адрес : www.martenbg.net
Развъдник Горан на Драганов София
Развъдник на средноазиатски овчарки, кавказки овчарки и българско овчарско куче.
Адрес : гр.София кв.Люлин ул. 391 No.42
Телефон : 02 / 27 00 97
Мобилен : 088 83 54 499 , 088 88 11 374
Уеб адрес : www.gorannadraganov.com
ЧЕРНИ ЛОМ Търговище
Развъдник за Курцхаар и Източно сибирска лайка
Адрес : Петър Бонев
Уеб адрес : www.cherni-lom.com
"ШОЛИН ВИКРИС"
София
Развъдник за Чихуахуа.
Адрес : гр.София
Телефон : 02/9574426
Мобилен : 0888/343209
Уеб адрес : www.chihua-hua.hit.bg
Развъдници за кучета
VON HAUS PAV София
Развъдник за Курцхаари
При нас ще намерите един истински помощник в лова, а и не само това.
Обучение и пансион на ловни кучета.
Адрес : Любомир Стефанов
Е-mail lubo_stefanov@abv.bg
Факс : 029207035
Мобилен : 0878703790, 0888703790
VON LJULIN София
Развъдник за Германско овчарско куче
Адрес : Георги Младенов
Мобилен : 0899956408
Уеб адрес : www.vonljulin.com
БЛЕК БАЛКАН ЛАЙЪН София
Развъдник за черен териер и японски хин "БЛЕК БАЛКАН ЛАЙЪН"
Людмила Димитриева
Адрес : гр.София
Мобилен : 0888 800 698
Angel's chis София
Развъдник за Чихуахуа
Телефон : 952 52 84
Мобилен : 0888 63 62 21
Уеб адрес : pic6.piczo.com/angelschis
Angel's staff София
Развъдник за Американски Стафордширски териер
Адрес : гр. София
Уеб адрес : angelsstaff.com
Arti Fortuna Cattery София - ЛЮЛИН
Развъдник за Мопс, Персийска и Британска късокосместа котки.
Адрес : гр.София
Телефон : 02/9275760
Мобилен : 0887/414199
Уеб адрес : www.geocities.com/artifortuna/
ASSASSIN София
Развъдник на кучета порода Ротвайлер
Адрес : гр. София
Телефон : 088 981 37 35
Мобилен : 088 782 43 49
Уеб адрес : www.assassinrott.com
DE LACY ATOAZRA София
Развъдник за Дого Аржентино
Златан Рангелов
Адрес : София
Мобилен : 0885636287
Уеб адрес : www.mydogos.com
ET THE KING OF ALICH София
Развъдник за Мопс и Китайско качулато куче
Адрес : Светла Конова
Уеб адрес : www.kingonaleash.com
FOXY NOSE Варна
Развъдник за Малък шпиц и Померан
Адрес : Светла Колева
Варна 9000, ул.Отец Паисий 32
Уеб адрес : www.foxynose.com
FYREX GOLD София
Развъдник за Голдън Ретривър.
Адрес : ГР. СОФИЯ
Мобилен : 0896/087236
Уеб адрес : www.fyrex.com/fyrexgold/default_bg.htm
GERIATS MERRY DOGS София
Развъдник за кучета порода ротвайлер.
Гергана Атанасова
Адрес : ж.к. Младост 3, бл.334, вх.Г, ап.26, София 1712
Телефон : 02 9755 449
Мобилен : 0896 809 667
Уеб адрес : www.geriatsmerrydogs.com
IcyLand
София
Развъдника за кучета порода Сибирско Хъски
Юлия Шатникова
Мобилен : 0886 700 994
JulyVell София
Развъдник за кучета от породата Сибирско Хъски.
Юлия Велкова
Адрес : гр.София
Мобилен : 0887 40 55 88
Уеб адрес : www.julyvell.com
----> Още развъдници тук <----
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Собствено Търсене
Интересна статия за възможностите и перспективи за икономически растеж и развитие на туризма в Пиринския край! Един от "оазисите" на България !
