Обучение на кучето 2-ра част

Влияние на различни фактори върху работата на следовото куче.

Когато времето е горещо или студено, работата на кучето по мирисната следа се затруднява. При висока температура на въздуха и наличие на вятър молекулите на миризмата се изпаряват по-бързо и силата на мирисната следа отслабва. Освен това, високата температура влияе и върху организма на кучето, предизвиквайки бърза уморяемост и отпуснатост, прегряване, учестено дишане, забавяне темпото на работа. Когато температурата на околната среда е ниска, кучето работи по-добре, но при силен студ е възможно премръзване на лапите и носната гъба. Кучето може да трепери (учестено съкращаване на скелетната мускулату-ра за компенсиране на топлозагубите от организма), което на практика го прави неизползваемо. Както в топло, така и в студено време работата на кучето до голяма степен зависи от нивото на неговата подготовка да работи в такава среда - тренираност, закаленост и др. В специализираната литература се посочват данни за следови кучета, които са работили при температура на въздуха 40 0С и на такива, които са вървяли по миризмата при студ от минус 34 0С. Така например, кучето, което работило по следа при -34 0С, периодически спирало и си търкало носната гъба с лапа, но не се отказвало. Водачът забелязъл това и всеки път, когато кучето спирало, разтривал носната му гъба с кърпа. По този начин кучето изминало 15 км по оставената от престъпника следа и го заловило. Най-благоприятни температурни граници, при които кучетата могат с успех да се обучават и да проработват следи са между -15 0С и +25 0С.

Вятърът оказва голямо влияние върху качеството на работа на кучето по мирисната следа. Въздушният поток отвява миризмите на следата и тя постепенно отслабва. Вятърът може да бъде насрещен, попътен или страничен с различни ъгли спрямо следата. Страничният вятър отнася мирисните молекули настрана от очертанията на следата, образува широка мирисна ивица с неголяма концентрация от мирисни частици. Като последица, кучето се отклонява от линията на следата и често може да я изгуби, особено на завои. Това затруднява неговата работа, особено при преследване на човек. Когато кучето извършва обиск на местност страничният вятър спомага на кучето за по-голяма ефикастност на работата му. Насрещният вятър облекчава търсенето на кучето както по следа, така и при обискиране на местност. Насрещният вятър насочва мирисните молекули към кучето. По този начин не се налага то да души почвата, а може да работи с повдигната глава (в случая е въведен термина "висок нос", за разлика от работата с наведена към земята глава - "нисък нос"). Насочените от вятъра мирисни молекули се вдишват без затруднение от кучето и то проработва леко следата, без да се отклонява от нея. При насрещен вятър, ако кучето работи върху запрашен или песачлив терен, работата му се затруднява. Прахът или пясъкът попадат в ноздрите на кучето, което предизвиква не само затрудняване на дишането, но и понижаване чувствителността на обонянието. Никога не трябва да се започва обучение на кучето да работи като следово, ако вятърът е насрещен! Причината е, че работата му се улеснява и то свиква да работи с вдигната глава (висок нос). Когато се наложи да проработва друга следа при друга посока на вятъра, кучето не е в състояние да се справи. Не се навежда над терена, върху който е поставена мирисната следа и това затруднява работата му, особено, ако следата е слаба или с голяма давност. Попътният вятър, когато е умерен, се отразява благоприятно на работата на кучето. При движение на човек при умерен попътен вятър оставената мирисна следа е по-определена и кучето се движи по нея без особени отклонения. Кучето души терена (нисък нос). При обиск на местност попътният вятър затруднява работата на кучето, особено ако терена е запрашен или песъчлив. Попътният вятър затруднява и възприемането на слуховите дразнители - странични звукове, шум и др.

Дъждът е снегът запазват мирисните молекули по следата. Когато вали дъжд, кучето работи по-добре, но продължитеният валеж измива мирисните молекули. Натрупалият сняг затруднява движението на кучето по следата, но не оказва съществено влияние за възприемане на миризмата. По данни, с които разполагаме от бившия съветски развъдник за служебни кучета "Красная звезда", дванадесет сантиметров пласт от сняг върху следа с давност 6 часа, не оказва никакво влияние върху качествената работа на кучето. Влиянието на валежите върху запазването на следата зависи от особеностите на почвата и от растителността по нея. Върху терен с растителност мирисната следа се запазва по-дълго време, отколкото върху терен, по който няма растителност. Мирисната следа се отмива по-лесно от голия терен.

Влажната почва, покрита с невисока трева запазва по-добре миризмата по следата. Това се отнася и за миризмата по следа, поставена в гора или върху разорана почва. Високата и гъста трева също запазва по-дълго мирисната следа, но затруднява работата на кучето. Миризмите (ароматите), които отделят различните растения не оказват влияние върху работата на кучето по следата. Неговото обоняние е по-слабо чувствително към тях. Миризмата се запазва по-лошо върху блатист, песъчлив и каменист терен. Разораната и глинеста почва в дъждовно време влияе отрицателно върху работата на кучето. Обувките на човека, оставил следа върху такъв терен се натрупват с кал, не се допират пряко върху терена и оставената следа е по-слаба.

Работата на кучето при проработване на следата е по-лека в случаите, когато теренът е в равнинна, ниско разположена, закрита или малко пресечена местност. При такива условия движението на въздуха е слабо и мирисната следа изветрява по-бавно. В местности, където вятърът не се задържа (открити равнини, хребети, хълмове) мирисната следа се губи по-лесно. Освен това, когато местността е открита, отвличащите дразнители се забелязват лесно и от голямо разстояние. Това влияе затормозяващо на работата на кучето. В планинска местност също се работи трудно, защото неравният терен изморява кучето по-бързо.

Пресичането на долове и канавки, прескачането на огради водят до изморяване на кучето и то може да се от-каже да работи по следата.

Трудно се работи по следа, поставена в населено място. Нейното пресичане и насищане с други миризми създава проблеми за нейното диференциране.

Обучение на кучета с подвижен тип Висша нервна дейност и със слаб тип Висша нервна дейност.

Кучетата с подвижен тип Висша нервна дейност се приспособяват бързо към новите условия и лесно се поддават на обучение за различни видове работа. Нервните процеси при тях са силни, пластични и уравновесени. Когато се спазва последователност и поддържане на упражненията при всяко занятие, процесът на приучване на кучето към определена работа се ускорява.

Кучетата със слаб тип Висша нервна дейност имат неуравновесени, малко подвижни нервни процеси и трудно се приспособяват към нови условия на живот и работа. Преобладаващата реакция на поведение при тях е пасивноотбранителна. Обучението им е възможно единствено при прилагане на индивидуален подход, упоритост и търпение от страна на дресьора. Такива кучета са изключително чувствителни към различни дразнители. Най-малкото повишаване на тяхната сила предизвиква тотално задържане и пълно блокиране при работа.

Обучение на кучета с възбудима Висша нервна дейност.
Нервните процеси при такива кучета са неуравновесени. Процесът на възбуждане е по-силен от процеса на задържане. Това изисква тези навици, които са свързани със задържане да се изработват побавно и с абсолютна последователност. Когато кучето се приучва да избира човек или вещ, упражнението не трябва да се повтаря многократно, защото настъпва пренатоварване, влошаване на работата, изработване на вредни навици. Кучета със силен възбуден процес издържат на въздействието на силни дразнители като изстрели, удари и др. Подходящи са за обучение като пазачи.

Обучение на кучета с инертен тип Висша нервна дейност.

Изработването на навици при такива кучета се осъществява по-трудно, отколкото при кучета с възбудима Висша нервна дейност. Кучето бавно превключва от възбуда към затормозяване и обратно. Когато се изработват навиците, между отделните команди трябва да има по-голям интервал. Не трябва да се подават противоположни по значение команди. При развитие на агресивна реакция, кучетата с инертен тип Висша нервна дейност проявяват слаба реакция на възбуда към странични хора. Ако фигурантът, в стремежа си да възбуди кучето, използва силни и болезнени въздействия, може да предизвика формиране на пасивноотбранителни рефлекси. Дори при силно изразена злоба, върху куче с инертен тип Висша нервна дейност не трябва да се прилагат силни болезнени въздействия. Агресивността трябва да се активизира чрез общото външно поведение на фигуранта. Леки удари могат да се нанасят единствено в случай, че не се наблюдава ефект. Често, когато кучето е задържало бягащия фигурант, продължава да е възбудено. В стремежа да бъде доведено до спокойно състояние, водачът започва да му въздейства рязко. Кучето не е в състояние да превключва от една дейност към друга, настъпва обърканост и затормозяване. Кучетата с инертен тип Висша нервна дейност издържат на силни дразнители, но принудата при тях трябва да се прилага много умело и само в крайни случаи.

За да бъде правилно възпитано кучето, не трябва да се изпускат възможностите, които има младия организъм по отношение на адаптивност и лекота на усвояване. Трябва упорито и умело да се закрепват такива поведенчески актове, които ще се проявят пълноценно след като животното вече е израстнало.

Често малкото кученце проявява страх към други животни. Причините могат да бъдат различни:

- след тричетири месечна възраст се засилва проявяването на ориентировъчния рефлекс, активира се пасивноотбранителната реакция. При неумело въздействие от страна на дресьора в кученцето се формира страх към животните;

- кученцето е блъскано, хапано или ритано от друго живтно. Формира се страх, който се превръща в привичка, която се закрепва твърдо в поведението;

- отглеждане на кученцето като младо, а също така и като възрастно в затворено пространство, изолирано от заобикалящия го свят е причина за развитие на страхова невроза. Когато кучето се срещне с други животни, поведението му е неадекватно. Най-честата реакция е страх и опит за избягване. Не са редки случаите и на немотивирана злоба със стремеж за нападение и хапане.

Често дресьорът прекалява с отработване на упражнението по донасяне (апортировка) на предмет. Резултатите също могат да бъдат различни: при някои кученца се формира навик към апортировка, при други този интерес се притъпява; при трети той се закрепва прекалено твърдо. Когато навикът за апортировка е доминиращ, кучето среща трудности при усвояване и изпълнение на други команди.

При обучение на кучето дресьорът не трябва да се ограничава към строго определена матрица на командите или спазване на някаква, посочена в литературата рецепта. Ежедневната работа, поведението и характера на кучето са най-добрият показател как трябва да се подхожда към него.

Дресьорът трябва да има широки познания по физиология, етология, развъждане, отглеждане на кучетата и профилактика на болестите. Състоянието на организма, дейноста на всички органи и системи влияят непосредствено върху поведението на кучето при формирането на навиците. Не на последно място са и наследствените особености на кучето. Поведенческите признаци се онаследяват както всички други и трябва да се отчитат в процеса на отбор и подбор.

Регулаторните механизми на дейността на организма на кучето са сложни и многообразни.

Условно може да се отделят две основни нива на регулация.

Всички нива на регулация са взаимно преплетени и свързани. Всяко следващо ниво включва в себе си предходните и определя тяхното проявяване и функциониране. Всяко относително елементарно ниво влияе на по-сложното. Висш регулатор на всички е кората на главния мозък в пряко взаимодействие с подкорието.

Първото ниво включва в себе си молекулярноклетъчната, хормоналната и вегетативната регулации. Клетката е автоматична саморегулираща се система. Тя е основа в строежа и жизнената дейност на всички живи организми. Хормоналната регулация включва биологически активните вещества - йони, метаболити, хормони. Те осъществяват управлението на биологическите и физиологическите процеси чрез течната среда в организма - кръв, лимфа и др. Вегетативната нервна система е във връзка с дейността на органите на дишането, храносмилането, отделянето, кръвообращението, размножаването и обмяната на веществата.

Второто ниво е свързано не само с организма на животното, но и с неговото поведение. Това е психическа регулация, съставена от три звена:

- първо звено - наследствено. Реализира се чрез изпълнение на вродените програми като относително прости, безусловни рефлекси (мигане, свиване на зениците, преглъщане, кашляне, кихане и др.), а така също и чрез сложни поведенчески актове (инстинкти);

- второ звено - фенотипно. Формира се в процеса на индивидуалното развитие на организма. При многократно повтарящи се ситуации се изработва най-подходяща приспособителна реакция. Тя се закрепва и автоматически използва, когато се повторят условията, които са я образували. Това са различни комплекси от условни рефлекси, наречени "навици". Различни навици се образуват и в процеса на дресировка на кучето за определена работа. В клетките на мозъка се натрупва голямо количество от готови "планове", които се реализират с минимални нервни и физически загуби.

- трето звено - елементарна разсъдъчна дейност. Кучето отразява външната среда посредством своя усет, възприятие и представа. То е способно да отразява елементарните връзки между възприеманите предмети и да изразява своето отношение под формата на определена реакция. Кучето се стреми или да се доближи до дразнителя (да го притежава), или да избяга от него, ако получава сигнали за опасност. Ако някакъв нов дразнител (препятствие) пречи на кучето да извърши нужните действия, то или преодолява препятствието, или изчаква неговото изчезване, след което отново продължава предишните си действия.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Собствено Търсене

за най-доброто търсене използвай най-бързата търсачка на Google !


Интересна статия за възможностите и перспективи за икономически растеж и развитие на туризма в Пиринския край! Един от "оазисите" на България !