Ранна загуба на плода може да настъпи още преди имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица поради ендометриоза или цистична ендометриална хиперплазия. Други причини са хромозомни отклонения и генетични дефекти в развитието на плода. Бременността може да се диагностицира на третата-четвъртата седмица чрез опипване корема на кучето. Още по-рано – от 18-ия ден, това е възможно с ехография. При установяване на бременност, непоследвана от раждане, кученцата явно са били реабсорбирани или абортирани.
Фетална резорбция (резорбция на плода) може да стане по всяко време докъм 40-ия ден от бременността, като ембрионите се резорбират обратно в майчиното тяло. Някои женски показват прилошаване, температура и загуба на апетит и отделят лек кървав или гноен вагинален секрет. При ранната резорбция на плодовете обикновено липсват симптоми и бременността може да остане незабелязана, което често погрешно се смята за неуспешно зачеване.
Абортът се дефинира като мъртво раждане и обикновено става през последните три седмици на бременността. Симптомите са вагинално кървене с изхвърляне на тъкани и може да остане незабелязано, ако кучето старателно се ближе и се почиства.
Много честа причина за аборт и мъртво раждане през последните три месеца на бременността са бруцелозата и инфекцията с херпесвирус или с други микроорганизми, като ешерихия коли, Campylobacter (кампилобактер) и стрептококи. Медикаменти, които могат да причинят аборт, са кортикостероидите и хлорамфениколът.
При кучета, които са претърпели аборти след няколко последователни бременности, има основания за съмнения за маточна инфекция или прогестеронов дефицит, наречен хиполутеинизъм. Причинява се от неспособността на жълтите тела в яйчниците да секретират достатъчно прогестерон за закрепване на плацентата. Това е повтарящо се състояние.
Спорадични аборти настъпват също при някои сериозни заболявания по време на бременността, като ганата или лептоспирозата, при удари по корема, неправилно хранене и недостатъчни пренатални (предродилни) грижи.
Лечение:
Ако е изхвърлило ембрионални тъкани, кучето трябва да се прегледа от ветеринарен лекар. Необходима е ехография, за да се установи дали няма задържани плацентарни части в матката. Абортите на инфекциозна основа се лекуват с антибиотици.
Важно е да се открие и да се коригира причината, когато това е възможно.
Лабораторните изследвания и посевки на материал от мъртвородения плод и плацентата откриват причината за аборта в около 50 % от случаите. Ако тези проучвания не се направят, причините обикновено остават неоткрити. За сигурност се приема, че всички аборти са инфекциозни, и затова при всяко боравене с абортирани материи е добре да се използват защитни ръкавици. След аборта женските се изследват за бруцелоза и херпесвирус, ако това не е направено при подготовката за забременяване.
Хиполутеинизмът е свързан с ниско ниво на прогестерона в ранната бременност. Все още липсват точни изследвания за това, дали лечението с допълнително инжектиране на прогестерон може да предпази от ранен аборт при кучета с явни признаци на хиполутеинизъм. Прогестеронът трябва да се следи внимателно поради риск от употребата му през бременността.
Показват се публикациите с етикет кучето. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кучето. Показване на всички публикации
Още за развитието на кучето
Продължителност на живота
Популярен мит е, че една човешка година се равнява на 7 кучешки години. От научна гледна точка това не е вярно. Повечето домашни животни не стареят по начина, по който това става при техните стопани. Кучетата и котките стареят много по-бързо в началните години от своя живот, сравнено с хората. Например еквивалентът на едногодишно куче е 15-годишно дете – едногодишно куче вече е достигнало полова зрялост, но все още трябва да доразвие мускулатурата си, защото изглежда непропорционално, подобно на тийнейджър. Втората година се равнява на още 3-8 години по отношение на умствена и физическа зрялост. Всяка следваща година се равнява на 4-5 години.
Тази доста неточна характеристика варира в големи граници при различните породи. Така например гигантските породи до 7-8 години вече показват симптоми на артрит и сърдечни заболявания докато някои малки породи териери живеят по 20 години. Според последните изследвания, малките породи кучета влизат в трета възраст след 11 години, средните породи на 10 години, големите породи на 8 години, а гигантските на 7 г. Заедно с това гигантските породи съзряват умствено и физически по-бавно от малките породи.
Продължителността на живота също се е увеличила заедно с подобряването на условията на отглеждане на кучетата. Така най-старото куче днес е 29-годишно австралийско пастирско куче. Средната продължителност на живота при кучетата е доста по-ниска . При смесените породи тя е около 13 години, при породи като булдога, ирландския вълкодав и бернското пастирско куче имат средна продължителност на живота 7 г., докато за някои малки породи като уипет, бедлингтон териер и джак ръсел териер тя е над 14 години.
Какво прави кучетата уникални?
Съвременните породи кучета показват повече вариации в ръст, поведение и екстериорни качества от всички домашни животни. В тези широки граници те споделят много общи черти с техните предци. Кучетата са хищници и мършояди с остри зъби и силни челюсти за нападение и разкъсване на плячката. Въпреки че изкуственият подбор е променил външния вид на много породи, всички те носят общи черти, завещани им от техните далечни прародители. Като много други хищни бозайници, кучето има силни мускули, сраснали киткови кости, сърдечносъдова система, която да може да захранва мускулите с енергия както при спринтиране, така и при дълги преходи. Те също така имат силни зъби за хващане на плячка, разкъсване на меките тъкани и за трошене на кости. В сравнение с човешкия крак, кучето буквално ходи на пръсти.
Интелигентност
Кучетата се ценят от хората основно заради тяхната интелигентност, която напоследък се явява предмет на много научни публикации. Този интелект при различните породи и индивиди се проявява по различен начин; така например бордер колито е всеизвестно със способностите си да учи нови команди, докато други породи може да не са толкова мотивирани да изразяват подчинението си, колкото да покажат своя интелект при изграждането на различни планове да откраднат храна от масата или да избягат от вас докато ги извеждате на разходка. Кучетата са потомци на вълците и са също като тях социални животни, което ги прави идеални за обучение, защото им е заложено да се подчиняват. Повечето кучета обаче рядко се сблъскват със сложни интелектуални задачи, като да отварят врати самостоятелно. Кучетата водачи преминават специално обучение, за да могат да разпознават и избягват опасни ситуации.
Зрение
Преди кучетата се считаха за далтонисти. Според много учени те имат дихроматно зрение т.е. целият спектър на зрението им може да се покрие само от два цвята. Според нови изследвания кучетата могат да различават различните цветове, но не и в степента, в която ние можем да правим това. Цветовете може да действат като подпрагови сигнали, които да помагат на кучетата да определят границите на предмети, които се припокриват, отколкото като характерна особеност, която кучето директно може да определи. Също така се предполага, че кучетата виждат в спектъра на виолетовото и жълтото. Поради структурната особеност на кучешкото око (лещата им е по-изпъната) не могат да виждат такива подробности като човека, но от друга страна техните очи са по-чувствителни спрямо светлината и движението. Някои породи, особено хрътките, имат ъгъл на зрението си от 270° (в сравнение хората виждат само 180), въпреки това някои широкоглави породи имат много по-тесен ъгъл на зрение – до 180°.
Слух
Кучетата чуват звуци от 16-20 Hz до 70-100 kHz (хората за сравнение чуват от 20Hz до 16kHz). Заедно с това те имат силно подвижна ушна мида, с помощта на която много бързо и точно могат да определят посоката, от която идва сигнала. Ухото на кучето се управлява от 18 мускула, които могат да го движат във всички равнини. Тези породи, които имат форма на ухото по близка до тази на дивите каниди (вълк, лисица) имат по-добър слух от тези с клепнали уши.
Обоняние
Кучетата имат над 220млн. Рецепторни клетки, отговарящи за обонянието на пространство с размери на носна кърпичка (за сравнение хората имат само 5 млн. на пространство колкото пощенска марка). Каква информация получава кучето, когато души, не е напълно ясно, но се знае, че кучетата могат да разпознават два типа миризма – миризма, носеща се по въздуха от обект, минал скоро от там и такава, която кучето открива по земята. Тя остава значително по-дълго време. Характеристиките на тези два типа миризма са доста различни – въздушната миризма е по-краткотрайна и пулсираща, но за сметка на това не се маскира от допълнителни миризми, докато миризмата по земята е постоянна, но е замаскирана от различни допълнителни миризми. Процесът на търсене на определен вид миризма, например претърсването на кораб за наркотици или взривоопасни материали е доста изморителен за кучето. Поради тази причина обучението на кучетата, работещи в митниците и към специалните отряди е индивидуално. Само така те могат да бъдат мотивирани да извършват тази тежка дейност с присъщото им усърдие.
Избери нова тема
Смъртоносни заболявания и вируси
Може ли кучето без кокал?
История на кучето
Лабрадор ретривър и заболяванията му
История на кучето
Шар Пей здравословни проблеми
История на кучето
Бяс(Rabies Lyssa)-описание
История на кучето
Тетанус (Tetanus)-възможни последици
История на кучето
Паразитни заболявания при кучето
Популярен мит е, че една човешка година се равнява на 7 кучешки години. От научна гледна точка това не е вярно. Повечето домашни животни не стареят по начина, по който това става при техните стопани. Кучетата и котките стареят много по-бързо в началните години от своя живот, сравнено с хората. Например еквивалентът на едногодишно куче е 15-годишно дете – едногодишно куче вече е достигнало полова зрялост, но все още трябва да доразвие мускулатурата си, защото изглежда непропорционално, подобно на тийнейджър. Втората година се равнява на още 3-8 години по отношение на умствена и физическа зрялост. Всяка следваща година се равнява на 4-5 години.
Тази доста неточна характеристика варира в големи граници при различните породи. Така например гигантските породи до 7-8 години вече показват симптоми на артрит и сърдечни заболявания докато някои малки породи териери живеят по 20 години. Според последните изследвания, малките породи кучета влизат в трета възраст след 11 години, средните породи на 10 години, големите породи на 8 години, а гигантските на 7 г. Заедно с това гигантските породи съзряват умствено и физически по-бавно от малките породи.
Продължителността на живота също се е увеличила заедно с подобряването на условията на отглеждане на кучетата. Така най-старото куче днес е 29-годишно австралийско пастирско куче. Средната продължителност на живота при кучетата е доста по-ниска . При смесените породи тя е около 13 години, при породи като булдога, ирландския вълкодав и бернското пастирско куче имат средна продължителност на живота 7 г., докато за някои малки породи като уипет, бедлингтон териер и джак ръсел териер тя е над 14 години.
Какво прави кучетата уникални?
Съвременните породи кучета показват повече вариации в ръст, поведение и екстериорни качества от всички домашни животни. В тези широки граници те споделят много общи черти с техните предци. Кучетата са хищници и мършояди с остри зъби и силни челюсти за нападение и разкъсване на плячката. Въпреки че изкуственият подбор е променил външния вид на много породи, всички те носят общи черти, завещани им от техните далечни прародители. Като много други хищни бозайници, кучето има силни мускули, сраснали киткови кости, сърдечносъдова система, която да може да захранва мускулите с енергия както при спринтиране, така и при дълги преходи. Те също така имат силни зъби за хващане на плячка, разкъсване на меките тъкани и за трошене на кости. В сравнение с човешкия крак, кучето буквално ходи на пръсти.
Интелигентност
Кучетата се ценят от хората основно заради тяхната интелигентност, която напоследък се явява предмет на много научни публикации. Този интелект при различните породи и индивиди се проявява по различен начин; така например бордер колито е всеизвестно със способностите си да учи нови команди, докато други породи може да не са толкова мотивирани да изразяват подчинението си, колкото да покажат своя интелект при изграждането на различни планове да откраднат храна от масата или да избягат от вас докато ги извеждате на разходка. Кучетата са потомци на вълците и са също като тях социални животни, което ги прави идеални за обучение, защото им е заложено да се подчиняват. Повечето кучета обаче рядко се сблъскват със сложни интелектуални задачи, като да отварят врати самостоятелно. Кучетата водачи преминават специално обучение, за да могат да разпознават и избягват опасни ситуации.
Зрение
Преди кучетата се считаха за далтонисти. Според много учени те имат дихроматно зрение т.е. целият спектър на зрението им може да се покрие само от два цвята. Според нови изследвания кучетата могат да различават различните цветове, но не и в степента, в която ние можем да правим това. Цветовете може да действат като подпрагови сигнали, които да помагат на кучетата да определят границите на предмети, които се припокриват, отколкото като характерна особеност, която кучето директно може да определи. Също така се предполага, че кучетата виждат в спектъра на виолетовото и жълтото. Поради структурната особеност на кучешкото око (лещата им е по-изпъната) не могат да виждат такива подробности като човека, но от друга страна техните очи са по-чувствителни спрямо светлината и движението. Някои породи, особено хрътките, имат ъгъл на зрението си от 270° (в сравнение хората виждат само 180), въпреки това някои широкоглави породи имат много по-тесен ъгъл на зрение – до 180°.
Слух
Кучетата чуват звуци от 16-20 Hz до 70-100 kHz (хората за сравнение чуват от 20Hz до 16kHz). Заедно с това те имат силно подвижна ушна мида, с помощта на която много бързо и точно могат да определят посоката, от която идва сигнала. Ухото на кучето се управлява от 18 мускула, които могат да го движат във всички равнини. Тези породи, които имат форма на ухото по близка до тази на дивите каниди (вълк, лисица) имат по-добър слух от тези с клепнали уши.
Обоняние
Кучетата имат над 220млн. Рецепторни клетки, отговарящи за обонянието на пространство с размери на носна кърпичка (за сравнение хората имат само 5 млн. на пространство колкото пощенска марка). Каква информация получава кучето, когато души, не е напълно ясно, но се знае, че кучетата могат да разпознават два типа миризма – миризма, носеща се по въздуха от обект, минал скоро от там и такава, която кучето открива по земята. Тя остава значително по-дълго време. Характеристиките на тези два типа миризма са доста различни – въздушната миризма е по-краткотрайна и пулсираща, но за сметка на това не се маскира от допълнителни миризми, докато миризмата по земята е постоянна, но е замаскирана от различни допълнителни миризми. Процесът на търсене на определен вид миризма, например претърсването на кораб за наркотици или взривоопасни материали е доста изморителен за кучето. Поради тази причина обучението на кучетата, работещи в митниците и към специалните отряди е индивидуално. Само така те могат да бъдат мотивирани да извършват тази тежка дейност с присъщото им усърдие.
Избери нова тема
Смъртоносни заболявания и вируси
Може ли кучето без кокал?
История на кучето
Лабрадор ретривър и заболяванията му
История на кучето
Шар Пей здравословни проблеми
История на кучето
Бяс(Rabies Lyssa)-описание
История на кучето
Тетанус (Tetanus)-възможни последици
История на кучето
Паразитни заболявания при кучето
Физиология и Биохимия на Храненето
Храненето в най-ранна възраст не само определя физическото развитие на кучето, но е в състояние да промени конституцията и реактивността на организма, които започват да се унаследяват в следващите поколения. В литературата се срещат и противни становища, които подчертават водещото значение на наследствеността, омаловажавайки нивото и качеството на храната при формирането на индивида. Както абсолютизирането на фактора хранене, така и неговото омаловажаване е неправилно.
Развитието на кучето (на всеки един индивид въобще) се формира още по времето на утробния период и с раждането започват да се проявяват неговите наследствени заложби. Те са в пряка зависимост от количеството и качеството на приеманите хранителни вещества през наталния и постнаталния период.
Преди повече от век И. П. Павлов поставя на научна основа влиянието на "дейността на главните храносмилателни жлези" върху развитието на животинския организъм.
Базирайки се на получените резултати от цяла плеяда учени, посветили се на науката хранене, в изключително схематичен вид представям три основни функции на храносмилателната система: двигателна, секреторна и резорбтивна.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Развитието на кучето (на всеки един индивид въобще) се формира още по времето на утробния период и с раждането започват да се проявяват неговите наследствени заложби. Те са в пряка зависимост от количеството и качеството на приеманите хранителни вещества през наталния и постнаталния период.
Преди повече от век И. П. Павлов поставя на научна основа влиянието на "дейността на главните храносмилателни жлези" върху развитието на животинския организъм.
Базирайки се на получените резултати от цяла плеяда учени, посветили се на науката хранене, в изключително схематичен вид представям три основни функции на храносмилателната система: двигателна, секреторна и резорбтивна.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Витамините и липсата им в организма
През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества "допълнителни хранителни фактори". През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество "витамин" - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на аминогрупа в себе си). Названието "витамин" се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм.
Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.
Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.
Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.
Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резорбира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.
Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.
Витамин B3(никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечносъдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.
Витамин B5(пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.
Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.
Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.
Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.
Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от над-бъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.
Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.
Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.
Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.
Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.
Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.
Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.
Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.
Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.
Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резорбира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.
Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.
Витамин B3(никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечносъдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.
Витамин B5(пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.
Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.
Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.
Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.
Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от над-бъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.
Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.
Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.
Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.
Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.
Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.
Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Антивитамини и действието им
Антивитамините представляват химични вещества, принадлежащи към групата на т. нар. антиметаболити. Това са биологично активни вещества, близки по химична структура до метаболитите (витамини, хормони и др.), които осигуряват и катализират нормалното развитие на метаболитните процеси, но за разлика от тях потискат или унищожават биологичното им действие в животинския организъм. Няма витамин, спрямо който да няма открити вещества с антивитаминни свойства.
В хранителните вещества антивитаминните субстанции са в сравнително малка концентрация, порати което практическият им антивитаминен ефект е незначителен. Проблемът за антивитамините има научно значение върху непосредственото хранене на животните и при производството на храни за кучета.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
В хранителните вещества антивитаминните субстанции са в сравнително малка концентрация, порати което практическият им антивитаминен ефект е незначителен. Проблемът за антивитамините има научно значение върху непосредственото хранене на животните и при производството на храни за кучета.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Липиди - суровите мазнини
Към тази група се отнасят мазнините и мастоподобните вещества. Те са неразтворими във вода, но се разтварят добре в органични разтворители. Определят се като сурови мазнини.
Мазнините са основна съставна част на липидите в храните от растителен или животински произход. Те са най-добрият източник на енергия, подобряват вкусовите качества на храната и са основен фактор за нейната консистенция.
Към мастоподобните вещества се отнасят фосфатидите, гликолипидите, стероидите, восъците, етеричните масла и каротиноидите.
Високото съдържание на енергия в липидите позволява да се увеличи хранителността на дажбата, което от своя страна води до снижаване на количеството приемана храна. Мазнините са важен резервен източник на енергия за организма на кучето.
При недостиг на храна от мастните депа се доставя необходимата за поддържане на живота енергия. Освен като източник на енергия, липидите са необходими като важна съставна част на клетъчната цитоплазма и клетъчната мембрана, като носители на незаменими мастни киселини и мастноразтворими витамини.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Мазнините са основна съставна част на липидите в храните от растителен или животински произход. Те са най-добрият източник на енергия, подобряват вкусовите качества на храната и са основен фактор за нейната консистенция.
Към мастоподобните вещества се отнасят фосфатидите, гликолипидите, стероидите, восъците, етеричните масла и каротиноидите.
Високото съдържание на енергия в липидите позволява да се увеличи хранителността на дажбата, което от своя страна води до снижаване на количеството приемана храна. Мазнините са важен резервен източник на енергия за организма на кучето.
При недостиг на храна от мастните депа се доставя необходимата за поддържане на живота енергия. Освен като източник на енергия, липидите са необходими като важна съставна част на клетъчната цитоплазма и клетъчната мембрана, като носители на незаменими мастни киселини и мастноразтворими витамини.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Енергийна Стойност и Баланс
При разграждането на храните, в организма се отделя топлинна енергия, поради което тяхната пълноценност се определя в калории.
Една калория (cal) е количеството топлина, необходимо за повишаване температурата на 1 кг вода от 14,5 0С до 15,5 0С. Тъй като това е малка величина, в храненето като мерна единица се използува килокалорията (Kcal), която е равна на 1000 калории. Международната единица за определяне енергийната стойност на хранителните продукти е килоджаулът (KJ). Една Kcal се равнява на 4,184 KJ, а един KJ е равен на 0,239 Kcal.
При изгаряне в организма въглехидратите, белтъчините и мазнините отделят следните количества енергия:
- 1 гр Въглехидрати отделя 3,75 Kcal или 15,75 KJ;
- 1 гр Белтъчини отделя 4,00 Kcal или 16,8 KJ;
- 1 гр Мазнини отделя 9,00 Kcal или 37,8 KJ.
За немско овчарско куче със завършен растеж, потребността от енергия за едно денонощие през лятото е 70 Kcal на 1 кг тегло. През зимните студени месеци за едно денонощие на 1 кг тегло трябва да се осигурява 80-90 Kcal енергия.
Енергийният баланс винаги трябва да се отчита и на базата на натовареността на кучето - за каква работа се използва и по колко часа на ден работи.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Една калория (cal) е количеството топлина, необходимо за повишаване температурата на 1 кг вода от 14,5 0С до 15,5 0С. Тъй като това е малка величина, в храненето като мерна единица се използува килокалорията (Kcal), която е равна на 1000 калории. Международната единица за определяне енергийната стойност на хранителните продукти е килоджаулът (KJ). Една Kcal се равнява на 4,184 KJ, а един KJ е равен на 0,239 Kcal.
При изгаряне в организма въглехидратите, белтъчините и мазнините отделят следните количества енергия:
- 1 гр Въглехидрати отделя 3,75 Kcal или 15,75 KJ;
- 1 гр Белтъчини отделя 4,00 Kcal или 16,8 KJ;
- 1 гр Мазнини отделя 9,00 Kcal или 37,8 KJ.
За немско овчарско куче със завършен растеж, потребността от енергия за едно денонощие през лятото е 70 Kcal на 1 кг тегло. През зимните студени месеци за едно денонощие на 1 кг тегло трябва да се осигурява 80-90 Kcal енергия.
Енергийният баланс винаги трябва да се отчита и на базата на натовареността на кучето - за каква работа се използва и по колко часа на ден работи.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Секреторна Функция и Храненето
Основните секрети, които се произвеждат от храносмилателните жлези са белтъците, голяма част от които са ензими.
Във всички храносмилателни сокове се съдържа и муцин, който примесен с храната й придава лигава консистенция и я прави не само по-подходяща за придвижване и поглъщане, но също така предпазва лигавицата на стомаха и червата от смилащото действие на ензимите. Муцинът неотрализира киселия стомашен сок. Неорганичните съставки на храносмилателните сокове са предимно соли на неорганичните киселини. От концентрацията на отделящата се в стомаха солна киселина зависи pH на соковете и на съдържимото в различните отдели на храносмилателния тракт.
Процесът на ензимно разграждане започва още в устната кухина и продължава до края на тънките черва. В слюнката се съдържат няколко ензима, който влияят върху протеините, въглехидратите и липидите. Стомашният сок също съдържа ензими, влияещи на въглехидратите и липидите. Главният ензим, който преобладава в стомашния сок и определя неговата разграждаща способност, е пепсинът, който атакува белтъците. С понятието пепсин се означава група от ензими - пепсин, пепсин B, гастриксин, ренин и др. Те разграждат белтъците до албумози и пептони. При различно съчетание на тези пепсини се получава адаптация към едни или други белтъци. В дванадесетопръстното черво се изливат соковете на панкреаса, които действат на всички съставни части на храната. В дванадесетопръстника се изливат соковете и на жлъчката. Те усилват действието на трипсина и амилазата. В дванадесетопръстника започва действието и на чревните ензими, които се отделят по цялата дължина на тънките черва.
За разлика от устата, стомаха и дебелите черва, където разграждането е единствено в кухината на съответния орган, в тънките черва смилането е два вида: кухинно - в лумена на съответното черво и пристенно - върху повърхността на чревния епител.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Във всички храносмилателни сокове се съдържа и муцин, който примесен с храната й придава лигава консистенция и я прави не само по-подходяща за придвижване и поглъщане, но също така предпазва лигавицата на стомаха и червата от смилащото действие на ензимите. Муцинът неотрализира киселия стомашен сок. Неорганичните съставки на храносмилателните сокове са предимно соли на неорганичните киселини. От концентрацията на отделящата се в стомаха солна киселина зависи pH на соковете и на съдържимото в различните отдели на храносмилателния тракт.
Процесът на ензимно разграждане започва още в устната кухина и продължава до края на тънките черва. В слюнката се съдържат няколко ензима, който влияят върху протеините, въглехидратите и липидите. Стомашният сок също съдържа ензими, влияещи на въглехидратите и липидите. Главният ензим, който преобладава в стомашния сок и определя неговата разграждаща способност, е пепсинът, който атакува белтъците. С понятието пепсин се означава група от ензими - пепсин, пепсин B, гастриксин, ренин и др. Те разграждат белтъците до албумози и пептони. При различно съчетание на тези пепсини се получава адаптация към едни или други белтъци. В дванадесетопръстното черво се изливат соковете на панкреаса, които действат на всички съставни части на храната. В дванадесетопръстника се изливат соковете и на жлъчката. Те усилват действието на трипсина и амилазата. В дванадесетопръстника започва действието и на чревните ензими, които се отделят по цялата дължина на тънките черва.
За разлика от устата, стомаха и дебелите черва, където разграждането е единствено в кухината на съответния орган, в тънките черва смилането е два вида: кухинно - в лумена на съответното черво и пристенно - върху повърхността на чревния епител.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Собствено Търсене
Интересна статия за възможностите и перспективи за икономически растеж и развитие на туризма в Пиринския край! Един от "оазисите" на България !
