Какво е "бабезиоза"?

(Babesia gibsoni, Babesia canis)

Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация.

Причинители:
Babesia canis, Babesia gibsoni

В еритроцитите мерозоитите на B.canis имат кръгла, овална, амебовидна и крушовидна форма. Най-характерни са двойните крушовидни форми, разположени под остър ъгъл.

Епизоотология:
Гостоприемници
Естествени гостоприемници са кучето, вълкът, чакалът. Експериментална инвазия може да се осъществи и при лисица.

Преносители
Главни преносители на B.canis са възрастните кърлежи на видовете Rh.sanguineus, Dermacentor marginatus, но са устновени още D.venustus, Haemaphysalis leachi, a на B.gibsoni - Haemaphysalis bispinosa, Haemaphysalis longicornis, Rhipicephalus sanguineus

Други особености
Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. В ензоотичните райони те се инвазират още в млада възраст и прекарват болестта по-леко. Внесените в ензоотични райони кучета от благополучни райони боледуват тежко и с висока смъртност.

Други вектори:
Хемотрансфузия, замърсени игли и инструменти, трансплацентарно.

Патогенеза:
Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация. Засягат се силно кръвообращението, дихателната и отделителни системи, централната нервна система.

Клинични признаци:
Зависят силно от вирулентността на бабезийния щам и от устойчивостта на макроорганизма.

Инкубационен период: от 10 до 21 дни
- Рязко повишаване на телесната температура (до 40-420C), задържане за 2-3 дни, след което спадане под нормалната (33-350C)
- Намален или липсващ апетит, угнетено общо състояние, бързо слабеене
- Развитие на анемия и жълтеница
- По кожата и лигавиците се развиват едем, асцит, кръвоизливи
- Затруднено дишане
- Стоматит, гастрит, миозит, ревматични прояви
- Кератит, ирит, иридоциклит
- Нарушено придвижване с парези
- Понякога епилептоидни припадъци
- Боледуването продължава 2-5, а по-рядко 10-11 дни и често завършва със смърт
- Патоанатомични изменения:
- Трупът е анемичен, иктеричен, изтощен
- В коремната кухина има серозен червен ексудат
- Далакът и черния дроб са увеличени, хиперемирани
- Пикочният мехур е с точковидни и разлети кръвоизливи
- Ендо- и епикардът са с множество кръвоизливи

Диагноза:
Въз основа на анамнезата, клиничните прояви
Кръвни натривки от периферна кръв или отпечатъци от бъбрек, сърце или други паренхимни органи
Серологично изследване с реакция за свързване на комплемента или непряка имунофлуоресценция

Имунитет:
След прекарана инвазия се развива премуниция, която при липса на реинвазия след около година преминава в краткотраен стерилен имунитет.
През време на премуницията серологичните изследвания дават положителен резултат. При стерилния имунитет специфичните антитела изчезват от кръвообращението. Поради това кучета, които реагират положително на серологично изследване, трябва да се разглеждат като паразитоносители.

Диференциална диагноза:
- Хемолитична анемия
- Бъбречна недостатъчност
- Тромбоцитопения
- Автоимунни заболявания
- Von Willebrands disease
- Левкемия
- ДИК (дисеминирана интраваскуларна коагулопатия-тежко нарушение на кръвосъсирването)

Лечение:
Berenil, Imidocarb, Phenamidin

---

Източник: bgvet dot org

Кожна краста - "Демокоза"

(кърлежите Demodex canis Leydig)

Етиология
Причинител е кърлежът Demodex canis Leydig, 1859, спадащ към семейство Demodecidae. Тялото му е удължено, с размери при мъжките 130-150µm, а при женските - до 250µm.

Кърлежите паразитират в космените влагалища и в мастните жлези на кожата.Макар и рядко те стигат по кръвен път до лимфните възли, белия и черния дроб и далака. Развитието им продължава около 2 седмици и преминава през яйце, ларва, три нимфни стадия и имаго.

Епизоотология
От демодекоза боледуват предимно младите кучета до 1 - годишна възраст. Според някои автори демодекси могат да се открият във всяко куче, но за протичане на заболяване са необходими някои предразполагащи фактори - лоши условия на отглеждане и хранене, изтощителни болести, а също и често къпане със сапун.

Болестта се предава чрез пряк контакт, но контагиозността е слаба.Най-често страдат кучета с къса космена покривка - боксери, дакели, пинчери. Устойчивостта на демодексите във външната среда е голяма и при влага и ниски температури те преживяват до 3 седмици.

Патогенеза
Кърлежите живеят в космените фоликули и в каналите на мастните жлези, където могат да се установят до 200 екземпляра. Паразитирането предизвиква възпаление и атрофия на епитела на фоликулите, поради което космите опадат. Епидермисът на кожата продуцира голямо количество вроговени клетки, наподобяващи брашнени трици-сквамозна форма.При инфектиране със стафилококи възпалението преминава в различни по големина пустули-пустулозна форма.

Признаци
Сквамозна форма

започва предимно от главата - около очите (демодекозни очила), около устата, ноздрите, краката - лапи, пръсти, труп

окапване на космите на засегнатите участъци

зачервяване на кожата и покриване с възелчета и люспи, наподобяващи трици

оголените места проявяват тенденция към разпространение

слаб сърбеж, а понякога липсва

най-често болестта има хроничен характер и продължава с месеци

Пустулозна форма
при усложнение на болестта със стафилококова инфекция
кожата се покрива с гнойни пустули със сиво-черен цвят и с големина на грахово зърно
процесът започва от главата, шията, гърдите, а по-късно обхваща цялото тяло
кожата е удебелена, нагъната, напукана, с бакъреночервен цвят, поради което пустулозната форма се нарича "червена краста"
при натиск от пустулите изтича гнойно-кръвна материя, съдържаща кърлежите
ако не се вземат мерки, развитието напредва, общото състояние се влошава, животните бързо отслабват и умират

Диагноза
Поставя се въз основа на клиничните признаци и установяване на демодексите в ексудата на пустулите

Диференциална диагноза
алопеция
кожна лайшманиоза
непаразитни дерматити

Лекуване и профилактика
По принцип със същите средства и по-същия начин като при саркоптозата.

---

Д-р Л.Георгиев bgvet dot org

Смъртоносни вируси и заболявания, инфекции, паразити, ваксини

Ваксинации
Всички кучета,дори и тези,които живеят само при домашни условия,трябва да се ваксинират.Някои вируси се разпространяват по въздуха или могат да влязат в дома ви посредством дрехите или обувките.Поради тази причина се препоръчва серия от ваксинации,които предпазват Вашето куче от редица опасни за здравето му вирусни заболявания.Ваксината бяс,която се слага на 3-месечна възраст,е жизнено необходима и е изисквана от закона.

Бяс
Смъртоносно за животните и човека заболяване,поради което е под много стриктен контрол.Заболяването е опасно за кучета от всяка възраст,като най-голям е риска за малките кученца. Лечението не води до пълно възстановяване и води до тежки последствия във функцията на централната нервна система.Ваксинирането против бяс е задължително за всички кучета.

Гана
Ганата е опасно и изключително заразно заболяване,коетое опасно най-много за малките кученца.Симптомите включват треска,повръщане,диария,загуба на апетит и др. Лечението в повечето случаи е неефективно и води до смърт на животното.Кучетата,които успеят да се възстановят,страдат от проблеми на нервната система.

Инфекциозен хепатит
Вирусно заболяване,което подобно на беса,е силно заразно и често води до фатален край.Този вирус е опасен за кучета от всички възрасти.Симптомите са:треска,загуба на апетит,повръщане,диария и остра стомашна болка.При по-тежките случаи настъпва смърт от 24 до 36 часа.Кучетата,излекувани от тази болест,може да развият тежки чернодробни и бъбречни проблеми и могат да бъдат преносители на заболяването за известен период от време(няколко месеца),заразявайки и други кучета.

Парвовирус
Този вирус засяга кучета от всички възрасти,но най-голям риск съществува при малките и при по-възрастните кучета.Вирусът поразява червата,предизвиквайки кървава диария,неконтролирано повръщане и остри стомашни болки.Броят на смъртните случаи е висок поради голямата степен на дехидратация,предизвикана от непрекъснатата диария и повръщане.Директният контакт с болно куче не е единствения начин за заразяване.Този вирус е изключително устоичив и е необходима дезинфекция,която да предпази от заразата на други кучета.

Параинфлуенца
Характеризира се с продължителна кашлица(няколко седмици).Възможно последствие(като намеса на вторична инфекция)е пневмонията.

Лептоспироза
Лептоспирозата е опасно заболяване и може да има фатален изход.Разпространява се чрез урината на плъхове и кучетата се заразяват при контакт със заразена вода или храна,или чрез ухапване от гризач. Лептоспирозата е заболяване,опасно и за хората.То протича с грипоподобни симптоми.

Обезпаразитяване
Прегледите за паразити трябва да започнат да се правят от ранна възраст и на кратки интервали,тъй като майките могат да предадат паразити на малките котенца.Паразитите живеят върху или в организма на животното. Вътрешните паразити обикновено живеят в храносмилателната система на кучето и се разпознават чрез изпражненията му.Външните паразити живеят върху тялото на кучето.Ако не се открият и не се отстранят,паразитите могат да доведат до сериозни заболявания. Както при повечето здравословни проблеми,така и при паразитите,превенцията е лесна,не толкова скъпа и неприятна,отколкото при лечението.

Тения
Тенията е един от най-често срещаните паразити при кучето.Кучетата могат да се заразят с тения,когато изядат някой гризач или пък бъдат ухапани от бълха,преносител на незряла тения.Поради тази причина от изключително значение е регулярното обезпаразитяване.

Нематоди
Майката,макар и очистена от глисти,може да предаде нематодите чрез млякото на своите кученца.Тези чревни паразити могат да доведат до загуба на тегло,слабост,диария или слуз в изпражненията.

Бълхи
Кучето може да се зарази с бълхи от друго куче или от околната среда.Дори и да няма контакт с външната среда,бълхите могат да бъдат пренесени в дома,а оттам и върху кучето. Ухапванията от бълхи могат да предизвикат сериозни проблеми(алергичен дерматит,който се проявява в леки до остри поражения по кожата и козината на кучето).Редовното преглеждане и обезпаразитяване предпазват както животното,така и дома от тези паразити.

---

Виж съвети от ветеринарната медицина

Болести пренасяни върху хората

Кучетата са сериозни причинители за разпространение на редица инфекциозни и паразитни заболявания: ехинококоза, бяс, марсилска треска, микози и други. Всеизвестна е ролята на кучето за възникването и разпространението на ехинококозата (кучешката тения). Тя е тежко протичащо паразитно заболяване, което води до продължителна нетрудоспособност, нерядко до трайна инвалидизация, а понякога и до смърт. Източник на заразата е кучето, в червата на което се развива полово зрялата форма на кучешката тения. Заразяването му с нея се осъществява чрез прием на сурово месо и вътрешности на опаразитени с ехинококови мехури животни. След като тенията достигне полова си зрялост започва отделянето на яйца от храносмилателния тракт на кучето, които попадат в околната среда.

Инкубационният (скритият) период на заболяването при човека е от 6 месеца до 10 и повече години. От погълнатите яйца се освобождават зародиши, които по кръвен път могат да засегнат всички органи и системи на човешкото тяло. Там те се развиват в ехинококови кисти (мехури), които имат размери от грахово зърно до човешка глава.

Човек се заразява най-често чрез поглъщане на яйцата на кучешката тения при пряк контакт с опаразитени кучета (целуване, милване, игра с тях, ползване на обща постеля) и по косвен път, при консумация на недобре измити плодове, зеленчуци и хранителни продукти.Заболяването протича като бавно развиващ се тумор, който притиска механично органите и тъканите, като нарушава техните функции. Тежестта на симптомите се определя от броя, големината и локализацията на ехинококовите мехури. Най-честите усложнения на заболяването са инфектиране на кистата, спонтанното и спукване и алергични реакции, водещи понякога до смърт.

Диагнозата се поставя чрез серологични и инструментални изследвания.Лечението на ехинококозата е оперативно, като при пациенти, противопоказани за операция се провежда химиотерапия.

Бесът е инфекциозно заболяване, което се причислява към т. нар. бавни вирусни инфекции, към които спадат СПИН, “луда крава” и болестта на Кройцфелд-Якобс. Заразяването на човека се осъществява чрез попадане на слюнка от болното животно (най-често куче), при ухапване, одраскване или олигавяне на наранена кожа или лигавици. Бесът протича с тежко засягане на централната нервна система и смъртен изход. Не бива да се забравя, че при кучетата съществува и здраво носителство на вируса, т.е. кучето може да бъде видимо здраво дълго време, но при ухапване да предаде заразата.

През последните години у нас се завърна Марсилската треска – едно остро заразно заболяване, с подчертано лятна сезонност. Преносител на заразата е кучешкият кърлеж. Заболяването протича с характерен пъпчест обрив. Рядко се развиват тежки усложнения като менингит, енцефалит, миокардит и други.


Кучетата са причина и за голям брой заболявания на кожата и нейните придатъци. Най-чести сред тях са микозите (гъбичните заболявания), които са изключително упорити и лечението им е продължително и скъпоструващо. Безстопанствените кучета и котки са резервоар на бълхи, които могат да принесат чума и туларемия. Мерките за обществена профилактика са насочени към контролиране на броя на безстопанствените и свободно скитащи кучета и задължителна регистрация и паспортизация на домашните, ловните и други кучета. Стопаните са задължени на всеки 2 – 2,5 месеца да обезпаразитяват своите питомци.Мерките за лична профилактика включват: избягване на тесен контакт с кучета, обилно измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация и хигиена на ръцете преди всяко хранене.

Хората трябва да знаят, че при одраскване и ухапване от куче или при откриване на кърлеж върху тялото е необходимо да потърсят своевременно лекарска помощ.


Със съдействието на Д-р Владо Тричков

Кърлежите носят опасни зарази

Кърлежите са акари-паразити, широко разпространени особено по нашите географски ширини.Кърлежите вече са напълно градски жители. Те са навсякъде-около жилищните блокове, където има невисока трева, по тротоара, дори в центъра на града. В нашата географска ширина се наблюдават два пика на кърлежова инвазия – пролет и есен.Кърлежът се храни с кръвта на гостоприемника в продължение на 3 до 10 дни преди да се върне в околната среда и да продължи със следващите етапи в развитието си.

Видовете кърлежи са с много богата гама. В Европа са разпространени три основни вида кърлежи инвазиращи кучето и котката : Ixodes, Dermacentor, Rhipicephalus. Тези паразити обитават мочурливи, гористи месности, градини, паркове, но това че не извеждате животното си в гората или парка не е гаранция, че не може да го полази кърлеж.

Хранят се с кръвта на животното и причиняват инфектиране в мястото на ухапване, в резултат на действието на токсините, които се отделят при прикрепването им към кожата. Масивното опаразитяване особенно при малките кученца и котенца може да доведе до значителни загуби на кръв. В някои случаи това може да доведе до смърт. Освен това кърлежите са преносители на причинителите на много заболявания опасни за животните, а в много случаи и за човека : Лаймска болест, Бабезиоза, Ерлихиоза и др.

След всяка разходка старателно преглеждайте кожата и козината на животното, по възможност сресвайте. Кърлежите обикновено търсят по-нежно място и се прикрепват към кожата няколко часа след като са попаднали върху козината, така че имате време да ги премахнете. Ако кърлежа вече се е прикрепил-можете да се опитате сами да го отстраните, използвайки специален пинцет или да се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
Най-главното след като кърлежа бъде отстранен е да се наблюдава състоянието на животното. Не след всяко ухапване се развива заболяване, но за съжаление няма как да знаем кой кърлеж е носител и кой-не. Да се определи заразено ли е или не кучето веднага е невъзможно. Обикновенно след 6-12 дни се забелязват първите признаци-слабост, липса на апетит, залежаване, затруднено придвижване, тахикардия, повишена температура. Тези признаци често се съпровождат с разстройство, повръщане, тъмна урина с червеникав оттенък.

Пироплазмозата (Бабезиоза) е заболяване при кучатата, което се предизвиква от едноклетъчен паразит, който се намира в слюнчените жлези на кърлежа и се локализира в еритроцитите след ухапване. Диагнозата се поставя с кръвен тест и микроскопски анализ на периферна кръв. Бабезиите се размножават много бързо в кръвта и унищожават до 50% от еритроцитите. Заболяването може да завърши и летално при свръхостро протичане или при ненавременно лечение. Лечението е насочено към премахване на причинителя, към отстраняване на интоксикацията и подобряване общото състояние на животното.

Моноцитната ерлихиоза при кучето е също кърлежово-преносимо заболяване. Инкубационният период е от 8 до 20 дни. Кучетата, освен че боледуват клинично, могат да развият и субклинична инфекция, която да продължи с месеци и години. Често заболянето преминава в хронична форма, която протича от леко до по-тежко и може да завърши летално. При хроничното протичане най-типичните признаци са : обща слабост, депресия, загуба на апетит, отслабване, изтощение, бледи лигавици, температура, отоци по крайниците и скротума. Наблюдават се кръвоизливи по кожата и лигавиците на кучето. При намеса на вторична бактериална микрофлора и протозои, се развива интерстициална пневмония, гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност и артрит. В отделни случаи може да се засегнат и очите. Нервни симптоми са наблюдавани и в острата и в хроничната форма и са свързани с менингоенцефалит.

Борелиозата (Лаймска болест) е остро инфекциозно заболяване, протичащо с висока температура. Причинява се от Borrelia burgdorferi, който попада в организма при ухапване от кърлежи. Има случаи на контактно заразяване на кучета чрез урината на болни животни. Инкубационният период е 1 – 2 месеца. В началото липсват клинични признаци. По-късно се проявява висока температура, куцота, отоци и болезненост в ставите, мускулите и гръбначния стълб.

Третирането на животните е най-добрата защита! Изключително подходящи са пипетите за накапване върху кожата на животното. На българския пазар съществуват вече много качествени препарати, произвеждани от световни марки и производители. Могат да се използват също средства под формата на пудра или спрей за обработване на козината.

Независимо от мерките, които предприемате с третиране на животните не забравяйте да следите за състоянието им особено през пиковите месеци. Обръщайте сериозно внимание на тези неща, за да избегнете неприятности.

Чревните паразити по кучетата

Животните се заразяват по различни начини: директно с яйца или ларви през устата, поглъщайки носителя на заразата като мишки, бълхи, птици, сурово месо или вътрешности, различни неща от улицата, замърсени с изпражнения на други животни, по време на бременността, чрез млякото при кърмене или през кожата.

Хората се заразяват през устата когато слагат в устата различни предмети, при целуване на кучето, при недостатъчно често миене на ръцете и рядко през кожата.

Паразитите са силно разпространени, много повече отколкото предполагате!
Най-разпространените и най-опасни паразитни червеи при кучето живеят в различни отдели на храносмилателната им система. Изключително е важно е да се знае, че наличието на паразити в организма на кучето в повечето случаи не се проявява чрез каквито и да е клинични симптоми. Разпространението на яйцата и червеите чрез заразени животни е заплаха за здравето на домашния ви любимец и огромен риск за вас.

Редовната профилактика и обезпаразитяване са абсолютно задължителни за всички животни живеещи около нас. Те се планират от вашия ветеринарен лекар според възрастта, физиологичния статус на вашето животно и условията на околната среда, която то обитава и ред други фактори.

Глисти
Много често срещани паразити при месоядните животни. Кръгли червеи от различни видове и форми принадлежат към тази група. Зрелите паразити отделят 200 000 яйца на ден, които попадат в околната среда и са потенциална опасност за всички останали животни! Признаци, които подсказват опаразитяване с кръгли червеи: дъх, с мирис на ацетон, подут стомах, нервни признаци при малките кученца. Хората се явяват междинни гостоприемници за паразитите. Ларвите могат да причинят силно увреждане на вътрешните органи. Повечето случаи са при малки деца 2-4 годишни, най-често при недостатъчна хигиена, но могат да се проявят и при възрастни хора. Яйцата, погълнати от нас са невидими с просто око. Те се излюпват в червата. При придвижването си ларвите разрушават тъканите. Могат да мигрират напр. в белите дробове на човека и да предизвикат неподдаваща се на лечение с медикаменти кашлица, в очите да доведат до ослепяване, а в кожата-до възпаление, съпроводено със силен сърбеж и зачервяване.

Трихуриди
Въпреки, че не са опасни за хората, често се срещат при кучетата и могат да причинят загуба на тегло и периодично повтаряща се диария.


Тении
Възрастните тении живеят в тънките черва на месоядните животни. Те не предизвикват поява на клинични признаци. Вредата от тениите се проявява, когато техните ларви преминават през междинните гостоприемници-животни и човек. Едни от най-активно участващите гостоприемници в цикъла на тениите са бълхите, въшките и гризачите. От гледна точка на човешкото здраве най-опасната е най-трудна за лечение последица от тенията е Echinococcus granulosus /Ехинококов мехур/. Възрастните червеи живеят в тънките черва на животното и отделят членчета с размер 3-6 мм, с които се разпространяват яйца в околната среда. Те могат да попаднат и в хората и да се развият до ларви. Ларвите пробиват чревната стена и с кръвообръщението достигат до черния дроб, белите дробове, мозъка или бъбреците. Жизнеспособната ларва произвежда голям брой пълни с течност мехурчета, т.нар. хидратни цисти /ехинококови мехури/, които растат бавно с години. С течение на времето започват да се проявяват клинични симптоми и може да се стигне дори до смърт, в резултат на драстична промяна във функцията на органите.

Какво е важно да знаем:

Профилактика и лечение

1. Не хранете домашните си любимци със сурово месо и вътрешности!
2. Обърнете внимание на личната хигиена-често и старателно измиване на ръцете, плодовете и зеленчуците.
3. Обезпаразитяване на домашните любимци редовно срещу бълхи целогодишно. Разпространението на бълхите няма сезонен характер!

Обезпаразитяване с таблетки

1. Бременни-обезпаразитяване 2-3 седмици преди раждането и след това на всеки 2-3 седмици, заедно с малките кученца до отбиването им.
2. Малки кученца и котенца-първоначално на 2-3 седмична възраст, както и на всеки 2-3 седмици до отбиването им. До навършване на една година-всеки месец.
3. Възрастни-на 2 месеца.


Желателно ако притежавате, каквото и да е домашно животно редовно да се консултирате с вашия ветеринар и да спазвате неговите указания и предписания, за да се избегнат непредвидени последствия от заразяване на семейството ви с подобни коварни и трудни за лечение паразитни заболявания!

Паразитни заболявания при кучето

Саркоптоза-кожна краста
Демодекоза-кожна краста
Отодектоза-ушна краста
Иксодидни (пасищни) кърлежи
Въшки
Бълхи
Бабезиоза
Токсоплазмоза
Лайшманиоза
Ерлихиоза
Заболявания предавани чрез кърлежи
(заболявания при домашни любимци и хора предавани от кърлежи)

Заразни заболявания при кучето

Инфектно-контагиозните болести при кучето имат изключително важно значение за здравеопазването на хората и на останалите видове домашни и диви животни. По своята същност причинителите на тези болести са вируси, бактерии, рикетсии, микоплазми и микроскопични гъбички.Едни от тях са облигатнопатогенни, други - условнопатогенни, а трети - сапрофити.От клинична гледна точка, с оглед на улесняване на тяхната диагностика и във връзка с правилната насока на профилактиката, инфекциозните болести при кучето се разделят на следните три групи:

1.Инфекциозни болести, засягащи само кучето:

Гана (Febris catarrhalis infectiosa canum)

Парвовироза (Gastroenteritis parvovirosa canum)

Инфекциозен хепатит (Hepatitis Infectiosa canum)

Моноцитарна рикетсиоза

Висцерални микози (systemic mycoses)

Еперитрозооноза и др.

2.Инфекциозни болести, засягащи кучето и човека:

Бяс (Rabies, Lyssa)

Бруцелоза (Brucellosis)

Лептоспироза (Leptospirosis canum)

Трихофития (Herpes tonsurans canum)

Туберкулоза (Tuberculosis)

Ерлихиоза (Ehrlichiosis)

Йерсиниоза (Yersiniosis)

Псевдотуберкулоза (Pseudotuberculosis)

Тетанус (Tetanus)

Лаймска болест (Lyme borreliosis)

Кокцидиоидомикоза - Пустинна болест (Coccidioidomycosis)

Споротрихоза и др.


3.Инфекциозни болести, засягащи кучето и други животински видове:

Ауески (Morbus Aujesky)

Листериоза (Listeriosis)

Салмонелоза (Salmonellosis)

Туларемия (Tularaemia)

Актиномикоза

Некробацилоза (Necrobacillosis) и др.

Хигиена и здравни грижи на кучето

Хигиената е важна част от основните ежедневни занимания на собственика-от деня, в който той се сдобие с куче. Не е достатъчна само ентусиазираната и грижлива хигиена-трябва да се познава технологията на ресането, необходимите инструменти и прибори и тоалетните препарати.Освен подобряване на външния вид, хигиената премахва и мъртвите косми, които кучето би ръсило навсякъде из жилището.

Честата хигиена също отстранява оплитания и сплъстявания при дългокосместите породи и така улеснява подстригването там, където е необходимо. Четкането и ресането също премахват мръсотиите и паразитите от козината-подобряват кръвоснабдяването на кожата и стимулират растежа и здравината на косъма.

Смята се също, че хигиената и ресането пособряват тонуса на мускулите на гърба и крайниците-както масажът при хората. Редовната хигиена още помага на собственика да открива кожни заболявания и други нередности, което пък дава възможност за навременна намеса на ветеринаря. Ще се изненадате много, ако разберете колко кучета със силно сплъстена козина или прераснали нокти "посещават" хирургическта маса по единствената причина, че редовната им хигиена е била занемарена.

Здравни грижи
Преди да си вземете куче, посъветвайте се със специалист или ветеринарен лекар за възможните рискове. Още при покупката кученцето ви трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, за да бъдете сигурни, че е здраво и няма наследствени недостатъци. Вродените заболявания обаче не могат да бъдат открити в ранната възраст. Например едно куче може да покаже признаци на прогресираща атрофия на ретината или тазобедрена дисплазия едва на шестмесечна възраст. Във всеки случай, за да бъдете сигурни, трябва да бъдете удостоверени от продаващия кученцето за здравото му потекло.

Безопасен дом и предпазни мерки

Дори любимци, които се отглеждат най-вече в домашни условия, може да са изложени на голям брой потенциални опасности. Този списък ще ви помогне да поддържате дома си безопасен и подходящ за вашето куче или котка.

1.Внимавайте за растенията, които отглеждате вкъщи и на двора. Поглъщането на отровно растение може да е с фатален край.

2.Когато почиствате къщата, никога не позволявайте достъп на вашето куче до помещенията, в които съхранявате или използвате препаратите за почистване. Някои могат да предизвикат само малък стомашен дискомфорт, докато други могат да причинят тежки изгаряния на езика, устата, стомаха и дори да са фатални.

3.Когато използвате отрови за плъхове, мишки, мравки, хлебарки, охлюви, поставяйте тези продукти на места, недостъпни за вашия любимец. Повечето отрови съдържат съставки със сладък вкус, като желе, фъстъчено масло и захар, които могат да са много привлекателни за вашия любимец.

4.Никога не давайте лекарства на кучето си, освен ако не са предписани от ветеринар. Много лекарства, които са безопасни за хората, могат да са смъртоносни за кучета.

5.Пазете всички лекарства далеч от кучето си, препоръчително в затворени стаи. Лекарства против болка, лекарства за настинка, лекарства против рак, антидепресанти, витамини и диетични хапчета са примери за човешки лекарства, които са потенциално отровни, дори в малки количества.

6.Никога не оставяйте шоколад без надзор. По-големи количества биха могли да са опасни за здравето на кучетата, тъй като какаото е отровно за тях. Дори по-малки количества може да причинят проблеми с панкреаса.

7.Много обикновени домашни вещи са доказано смъртоносни при животните. Предметите с висока токсичност включват: монети ( високо съдържание на цинк), нафталинови топчета (съдържат нафталин или парадихлоробензен – едно или две топчета застрашават живота при повечето животински видове), розово масло, фабрично омекотени чаршафи, препарати за миялни машини ( съдържат кат йонни детергенти, които причиняват корозия), домашен пластилин (високо съдържание на соли), топлинни уреди като подгреватели на ръце и крака (високо съдържание на желязо), цигари и алкохолни напитки.

8.Всички машинни продукти като масло, гориво и антифриз, трябва да се съхраняват правилно. Само една чаена лъжичка антифриз може да е смъртоносна за кучето.

9.Преди да купите и използвате препарати против паразити за кучето ви или за къщата, говорете с ветеринар, за да обсъдите какви видове продукти са подходящи. Прочетете цялата информация за даден продукт преди да го използвате върху кучето или в дома си. Винаги следвайте инструкциите на етикета. Също така, при пръскане с пестицид или спрейове, изведете всички животни от зоната за периода посочен на инструкциите. Ако не сте сигурни за начина на използване на някой продукт, свържете се с производителя или вашия ветеринар, за да изясните инструкциите, ПРЕДИ да използвате продукта.

10.Когато третирате моравата или градината си с торове, хербициди или инсектициди, винаги дръжте кучето си извън тази зона докато изсъхне напълно. Разяснете използването на продукта с производителя. Винаги съхранявайте този вид продукти на места, недостъпни за вашия любимец.

11.Остри предмети като ножове или вилици, кламери, пирони и игли трябва да се съхраняват далеч от досега на животното. Детски играчки и малки обекти може да привлекат палавото куче и да заседнат в устата му или да бъдат погълнати.

12.Неприкрити кабели на лампи и други жици трябва да са възможно най-къси, най-добре извън взора на кучето ви. Ако се използват разклонители, закрепете ги за перваза, за да не може да се играе с тях или да се дъвчат.

13.Кучетата понякога са в опасност на високи балкони. Активно куче може да се промуши през решетките и да падне, което да доведе до увреждане или дори до смърт.

14.Други опасни за здравето замърсители са радона, изпаренията от домашни продукти като почистващи препарати, пестициди, бои и лакове, агенти против микроби и гъби в климатиците, вентилацията, филтрите и овлажнителите Сред често срещаните замърсители на въздуха са азотния ди оксид от газовите уредби, печки на дърва и неприветливи нагреватели с течно гориво. Газовите печки, нагревателите с течно гориво и другите печки трябва да са вентилирани и да отвеждат газовете извън къщата.

15.Боите на оловна основа трябва да се премахват особено внимателно. Изчистването трябва да е незабавно и цялостно. Други предмети, съдържащи олово, достъпни за кучетата включват бои на оловна основа, линолеум и смоли. Признаците на отравянето са повръщане, диария и запек, загуба на апетит, загуба на двигателна координация, слепота и припадъци.

Отровни растения

Ако съхранявате някои от показаните растения и цветя в къщи или на двора бъдете много внимателни. Има много опасни и силно отровни цветя, които на пръв поглед при толкова красивия им вид човек никога няма да предположи каква опасност крият не само за домашния ви любимец, но и за нас хората. Особено голяма жертва са децата! Ярки цветове, лъскави листа, примамливи плодчета - много растения имат наистина неустоима притегателна сила за децата.

Монстера
(Monstera deliciosa)


Филодендрон
(Philodendron)


Кала
(Zantedeschia aethiopica)


Дифенбахия
(Diffenbachia)


Аглаонема
(Aglaonema)






Малките деца
Особено за децата, които откриват сега света в неговото пъстро многообразие и с любопитство оглеждат и пробват всичко пипат, късат, миришат и вкусват красивите растения, които понякога крият сериозни опасности за здравето или дори живота им. Същото се отнася и за домашните любимци, онези игриви и палави твари, които ни заобикалят и забавляват. За да намалите рисковете, трябва не само да познавате опасните растения, но и да знаете как да реагирате, ако любознателния малчуган или домашен любимец все пак е успял да пъхне в устата си непознатото ви или отровно растение.

Научете повече!
Познаването на отровните растения и болестните симптоми, които предизвикват, а също и необходимите мерки за първа помощ могат да предотвратят или минимализират сериозни здравословни проблеми, както и да се окажат живото спасяващи при поглъщане на особено силна отрова. Случаите зачестяват най-вече през пролетно-летния сезон, когато растителността е особено буйна и многообразна. Родителите трябва обаче да са внимателни през цялата година и да не подценяват също рисковете, които са им буквални под носа в собствената градина или в стайните саксии.

Мерки за безопасност
За да предпазите децата и животните в къщи наложително е да вземете някои елементарни мерки. След като вече сте научили кои растения са опасни и установявате тяхното присъствие във вашия дом или градина направете всичко възможно да ги поставите на безопасно масто. Изберете позиция, където вашето дете или куче няма да могат да имат лесен достъп до опасното цвете или дръвче.

Говорете с децата си
Говорете с децата си за опасностите, които крият някои цветя, покажете им растенията, от които не бива в никакъв случай да вкусват, обяснете им защо и ги предупредете да не слагат в устата си нищо, за което не са абсолютно сигурни, че стават за ядене. Забранете им да берат сами гъби и особено да ги опитват. Много от гъбите имат двойници и отравянето с тях може да предизвика необратими системни увреждания или да имат летален изход.

Беладона (Atropa belladonna)
Известна е още под имената лудо биле, старо биле или отровно биле. Всички части на растението са изключително силно отровни.
Симптоми: веднага след изяждането на 2 до 4 плодчета зениците на очите се разширяват, появява се усещане за сухота в устата, ускорено сърцебиене и халюцинации, кожата се зачервява, тялото се усеща прегряло.
Първа помощ: придвижване по най-бързия начин до близко болнично заведение.


Момина сълза (Convallaria majalis)
Отровни са преди всичко червените семена (юли-август), но също така и цветовете, и младите листа, дори съдържащата се в цветята течност.
Симптоми: гадене, повръщане, смущения в зрението, рядко нарушения на сърдечния ритъм.
Първа помощ: най-добре е да потърсите лекарска помощ; прием на активен въглен на таблетки (свързва отровите).



Самодивски чемшир (Llex aquifolium) Известен и като Кошличар. Всички части на растението са отровни.
Симптоми: коремни болки, гадене, възможно повръщане, рядко загуба на съзнание.
Първа помощ: при поглъщане до 5 плодчета е достатъчно да се приемат много течности, за да се разреди и изхвърли по-бързо отровата, при по-големи количества, трябва да се потърси лекарска помощ.


Страшник ( Acantus mollis)
Най-вече сокът от стъблото е отровен. Понякога е достатъчно само едно докосване.
Симптоми: парещо, сърбящо зачервяване на контактната кожа, след 1-2 дни на пострадалото място се появява кожно възпаление с мехури.
Първа помощ: пострадалото място трябва бързо да се измие, да се намаже с противооточен гел и да не се излага на слънце.


Жълт цветилник (Sarothamnus vulgaris)
Отровни са преди всичко цветовете и семената.
Симптоми: повръщане, диария, при големи дози колапс на кръвообращението.
Първа помощ: приемане на много течности, таблетки с активен въглен, измиване на контактната кожа или лигавица. При поглъщане на повече от 5 семена и липса на спонтанно повръщане е задължителна консултацията с лекар.


Жълта акация (Cytisus)
Цветовете и семената му (приличат на бобчета) са силно отровни.
Симптоми: веднага след изяждането се появява усещане за парене в устата, гадене, повръщане, треперене до застрашаващ живота колапс на кръвообращението, придружен от задух и спиране на дишането.
Първа помощ: придвижване по най-бързия начин до близкото болнично заведение.


Олеандър (зукум, лиандро)
Всички части на растението са отровни, особено листата.
Симптоми: стомашно-чревни оплаквания с болки в корема, гадене, диария, рядко нарушение на сърдечния ритъм.
Първа помощ: приемане на много течности и евентуално активен въглен на таблетки (например смесен със сок от касис)


Черешово лаврово дърво ( от сем. Laurus)
Отровни са най-вече плодовете и листата му.
Симптоми: болки в корема, гадене, позиви за повръщане, понякога зачервяване на лицето, рядко главоболие, виене на свят, загуба на съзнание.
Първа помощ: активен въглен на таблетки, много течности (негазирани билкови чайове, сокове, вода, но в никакъв случай мляко).




Ангелски тромпет (от сем. На татула)
Най-вече семената му са силно отровни.
Симптоми: зачервена, гореща, суха кожа, разширени зеници на очите, силно сълзене, повръщане, диария, жажда, обърканост и неадекватност, сърдечни смущения.
Първа помощ: придвижване по най-бързия начин до близко болнично заведение.


Списък на опасни растeния
(непълен)
За посочените тук растения ние не гарантираме, че наистина са опасни и колко? Просто ви препоръчваме да им обърнете внимание и да се консултирате с личния си лекар и вашия ветеринар за да получите повече информация относно отровните цветя, треви, храсти, растения, билки, гъби, и др.

Алое вера, Ябълка (семена), Кайсия (костилка), Минзухар, Бръшлян, Будистки дъб, Кала, лилия, Череша (семена и сухи листа), Цинерария, Дафиново дръвче, Сагова палма, Нарцис, Драконово дръвче, Слонски уши, Английски бръшлян, Смокиново дръвче, Мушкато, Йерусалимско черешово дръвче, Индийски коноп, Дребна млечка, Олеандър, Ориенталска лилия (особено за котки), Праскова (сухи листа и костилки), Папрат, Отровен бръшлян, Иглика, Червена принцеса, Рододендрон, Филодендрон, Доматено растение (зелени плодове, стъбла и листа), Тис, Аспарагус, Азалия, Китайско вечнозелено дръвче, Клематис, Царевично растение, Циклама, Смарагдово перо, Евкалипт, Маруля, Кактус, Сагова палма, Тигрова лилия, Мраморна кралица, Имел, Лук

Тетанус! ТАП Tetanus! Тетаничен анатоксин! ТАП ваксина!

Keywords: Tetanus, Тетанус, ТАП ваксина, tetanus toxoid vaccine, тетаничен анатоксин, ТАП


Тетанус е остра инфекциозна болест, заразяването от която става при проникване на причинителя (тетаничните бацили) през повредената при ухапването от куче кожа на човека. Образувалият се в човешкото тяло тетаничен токсин води до увреждане на двигателните клетки на централната нервна система. Болестта се изразява в голяма възбуда на централната нервна система, последвана от гърчове на двигателната и дъвкателната мускулатура. По-късно се развиват парализи, които завършват със смърт.

Изворът на заразата е неизчерпаем: почвата, животните, хората и много други. Най-много тетанични бацили се съдържат в наторената почва. Хората и животните изхвърлят с изпражненията си значително количество тетанични бацили. Безразборното изхождане на кучета и други животни в парковите площи на населените места прави почвата там богата на тетанични бацили.


Инкубационният период е между 4 дни и 4 седмици, рядко до 2 месеца.
Колкото инкубационният период е по-кратък, толкова прогнозата е по-лоша.


За предпазване от тетанус се предприема почистване и обработка на раната и веднага след това имунизация.





Ухапване от куче?

Човек ухапан от куче следва незабавно да потърси лекарска помощ! Първичната помощ включва обработка на раната - измиване с вода и сапун, а при по-голяма рана - йодиране; Поставяне на ТАП-ваксина (тетаничен анатоксин), така се предотвратява възможността за развитие на тетанус.

При най-малко съмнение, че ухапването е предизвикано от бясно куче, пострадалият се изпраща в Противобесен център, където се поставя противобесна ваксина. Решението за прилагане на противобесна ваксина се взема от лекаря, извършил първична обработка на раната и разпитал пострадалия относно обстоятелствата около ухапването.

Имунизацията с противобесна ваксина се провежда в продължение на 10-30 дни. Тя започва веднага, като имунитетът се придобива 2 седмици след приключване на имунизационния цикъл. Това е единственото възможно лечение на беса и се прилага по време на инкубационния период на болестта.

Витамините и липсата им в организма

През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества "допълнителни хранителни фактори". През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество "витамин" - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на аминогрупа в себе си). Названието "витамин" се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм.

Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.

Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.
Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.

Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резорбира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.

Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.

Витамин B3(никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечносъдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.

Витамин B5(пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.

Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.

Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.

Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.

Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от над-бъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.
Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.

Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.

Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.

Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.

Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.

Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.

---

Още по темата




ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС

ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА

ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

ЛИПИДИ

ВЪГЛЕХИДРАТИ

МИНЕРАЛИ

ВИТАМИНИ

АНТИВИТАМИНИ

ПРОТЕИНИ