Лептоспироза (Leptospirosis) и опасности

Лептоспирозата е болест по различните видове бозайници, включително и човека, която в типичните случаи след кратковременна треска протича при нормална и субнормална температура с анемия, хемоглобинурия, жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата; причинява се от спирохети от типа на лептоспири.

Етиология

Класификация на причинителя
Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:

Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
Кон - L.pomona
Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae
Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове

Устойчивост на физически и химически въздействия
Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.

Оцеляване:
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина

Епизоотология
Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.

Първични източници
Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата

Вторични източници на зараза
Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители

Източници на вируса
Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни
В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници

Патогенеза
От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия

Диагноза
Инкубационен период 3-15-20 дни

Клинична диагноза
Кучета
Перакутна форма
повишаване на температурата до 40-41,5°C, повръщане, схванатост в движенията, отпуснатост, болка при опипване на мускули и стави, обложение на устната мукоза и езика, херпес по ноздрите и езика, анорексия, повишена жажда, болки при палпация на чернодробната и бъбречната област

Свръхостро протичане
Гореизброените признаци могат да се последват от клонични гърчове, други нервни признаци, кома и смърт за няколко часа (до 90%) или да продължат в по-лека форма за 2 до 10 дни

Остра форма
иктерус, диария, измършавяване, некрози по муцунката, устната мукоза, езика, ноздрите, кръвоизливи по конюнктивите, хлътване на очите, кръвотечение от носа, повръщане на кърваво стомашно съдържание и депресия, затруднено уриниране, количеството на урината е намалено и е със съдържание на хемоглобин, билирубин и повишено количество белтък, анемия, еритропения, лимфопения и неутрофилна левкоцитоза
смъртност до 90%

Подостра форма
кахексия, улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви

Атипична и субклинична
най-често се дължи на по-слабо вирулентни щамове

Преживни
Перакутна форма - най-често при много млади сукалчета
силна треска, бурно развиваща се хемолиза (до 12ч. се стига до пълно разрушаване на еритроцитите), анемия, хемоглобинурия, иктерус;животните умират от асфиксия за 12-48 часа;смъртност 100%

Остра форма
треска, хемоглобинурия, иктерус
некрози по носното огледало, устните и лигавицата на устата
спадане на млечността, диария, сменяща се със запек и атония на червата и на търбуха
при бременни често настъпват аборти, урината е с червен до кафяв цвят и съдържа хемоглобин, билирубин, албумин, продължителност на боледуването 3-10 дни ;

смъртност до 50-70%

Подостра форма-кахексия,
улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви;понякога аборти, мастити, артрити, ентерити и нервни признаци;смъртност до 15%
Атипична и субклинична - най-често през лятото и протича благоприятно

Свине
Бозайници - най-често остро или подостро
треска с омърлушеност;иктерус и спадане на температурата;хемоглобинурия понякога (30%);гнойни конюнктивити, слюнотечение и упорит запек, а понякога и повръщане;

смъртност 25%

Подрастващи - най-често атипично
краткотрайна треска, хемоглобинурия, иктерус;обикновено завършва с оздравяване
Възрастни свине - болестта се проявява рядко и протича леко, понякога в безиктерична форма често е съпроводена с аборти, а понякога свинята се опрасва с мъртви, мумифицирани фетуси, заедно с живи и жизнеспособни прасенца

Лезии
Сходни са при различните видове

Иктерус
Хеморагии в подкожната съединителна тъкан, по серозите и лигавиците

Хепатит
Интерстициален нефрит
Диференциална диагноза
Пироплазмоза

Инфекциозна анемия при конете

Инфлуенца
Лабораторна диагноза
Процедури

Реакция микроаглутинация-лизис
Микроскопско изследване на урина
Хистологично изследване на материал от бъбреци и черен дроб

Проби
Парченца от бъбреци и черен дроб от пресни трупове в 10% разтвор на формалин
Кръв от болни животни, но не по-рано от 8-10 дни след заболяването
Урина за микроскопско изследване

Предпазване и контрол
При лечение на заболяването се използва антибиотикотерапия и симптоматични средства

Санитарна профилактика
В здравите стопанства
Не се вкарват болни или преболедували от лептоспироза животни

Хигиенизиране на водопоите
Хигиенизиране на пасищата чрез отводняване на мочурливи места и др.

Системна дератизация
Оборите се поддържат чисти, сухи, като се избягва задържане на урина
Свиневъдните ферми отстоят на необходимото разстояние от други ферми

Ваксиниране на животните
Медицинска профилактика
Активно имунизиране

---

Източник: bgvet dot org

Бруцелоза заразяване! Лечение Бруцелоза!

Keywords: БРУЦЕЛОЗА куче хора, Бруцелоза заразяване на човек, Бруцелоза куче лечение, Brucella canis, Бруцелоза хора последствия, Бруцела, Ендотоксини, Бруцелни бактерии, плацента, далак, лимфни възли, стави, простатна жлеза, надсеменник


Бруцелозата е едно доста актуално заболяване, което нашумя тази година с многото случаи на заболели хора и животни в северна Гърция и южна България.
Заболяването представлява зооноза, т.е. - развива се при животни и при хора. То се причинява от бактерия от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма.

Бактериите отделят токсично вещество /ендотоксин/ и са силно устойчиви във външната среда. Те се развиват и размножават в крави, кучета, овце, кози, свине и диви животни.

Причинителят на Бруцелоза при кучето се нарича Brucella canis описана за първи път в САЩ през 1966 г.

ЗАРАЗЯВАНЕ

В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Могат да се открият в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени продукти /месо, мляко и други/. По-рядко заразяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна.

Заразяването и предаването от куче на куче може да стане през лигавици, но най-често се предава при полов акт или от женското куче на кученцата по време на раждане.

Особеното при Brucella canis е че тя живее вътре в клетката, размножава се там и след 1 до 4 седмици с помоща на макрофагите (бели кръвни клетки) се разпространява по целия организъм. Без каквито и да са забележими клинични признаци, започва образуването на антитела от организма срещу Brucella canis, които не са в състояние да спрат колонизирането на организма. При което се поразяват плацентата, далака, лимфните възли, ставите, простатната жлеза, надсеменника - където протича фагоцитоза на спермата, а също така и имунологически процеси водещи до аглутинация на сперматозоидите, което е причина за безплодието.


СИМПТОМИ при животните

Наблюдават се най-често нарушения в репродуктивните функций. Възможни са слабо изразени нарушения на общото състояние без температура, но с увеличаване на лимфните възли. Често при бременни кучета се наблюдават аборти от 3 до 12 дни преди термина за раждане с последващи метрити и безплодие. При мъжките екземпляри се развива Orhitis (възпаление на тестисите) съпроводено с дерматит на скротума, епидидимит, простатит с последващо безплодие.

При спорадично протичане е възможно да се наблюдават болки в гърба, слабост на задницата които са в следствие на остеомиелита , дискоспондилита и засягане на ставите причинени от бруцелите. В редки екстра генетални проявления може да се наблюдават пиогрануломатозен дерматит, нарушено зрение в следствие на увеит, а също така и гломерулонефрит на бъбреците.

За поставяне на точна диагноза са необходими серологични изследвания в лаборатория, което отнема около 15 дни. По-бързият и също толкова точен метод за поставяне на диагноза са бързите диагностични тестове на Аниген. С помоща на тези тестове, които са със 100% специфичност и 93% чувствителност, Вашият ветеринарен лекар може да определи дали кучето Ви е носител на Brucella canis.

Теста се прави с венозна кръв и показва резултата за 20 минути. Бърза и безболезнена процедура.

ЛЕЧЕНИЕ! Излечимо ли е заболяването?

Лечението е трудно и продължително поради вътреклетъчната локализация на Brucella canis.

Мъжките представители задължително трябва да се кастрират.

Женските могат да се върнат към разплод след продължително лечение, като не бива да се забравя възможноста от рецидив.

Най- подходящи за лечение са антибиотиците миноциклин, стрептомицин, гентамицин, тетрациклин, триметоприм.


СИМПТОМИ при хората

Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличава се както черния дроб /хепатомегалия/ така и далакът /спленомегалия/. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка /менингит/ и на мозъка /енцефалит/.

Съществува и т. н. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хронична форма бруцелозата може да засегне и опорно-двигателния апарат, като развие артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води до обездвижване. При бременни жени бруцелозата предизвиква аборт.

ЛЕЧЕНИЕ! Излечима ли е заразата?

Лечението се провежда със широкоспектърни антибионици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболини и ваксина, витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти, в инфекциозно болнично заведение.
Прогнозата за оздравяване:

- благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл. бактериалното оздравяване.

- съмнителна при хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави /тазобедрени и коленни/ и на вътрешни органи /менингит, енцефалит/

- неблагоприятна при влошаване и неактивно лечение, като смъртността достига 2-4%.

ПРОФИЛАКТИКА

Проверявайте редовно двойката кучета преди заплождане.

Заболелите животни се изолират и унищожават.

Изключване от развъдна дейност на заразените кучета и създаване на нови племенни линии след продължителен серологичен и тестови контрол през интервал от 30 дни.

В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Персонал, работещ със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски /ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др./ Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.

Рискът от заразяване на хора дори при контктуване с болно куче при последни проучвания не е висок. Има известна опасност при маниполиране и почистване след абортирали кучета най-вече за хора с отслабена имунна система.