Показват се публикациите с етикет лептоспироза. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лептоспироза. Показване на всички публикации

Лептоспироза (Leptospirosis) и опасности



Лептоспирозата е болест по различните видове бозайници, включително и човека, която в типичните случаи след кратковременна треска протича при нормална и субнормална температура с анемия, хемоглобинурия, жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата; причинява се от спирохети от типа на лептоспири.

Етиология

Класификация на причинителя
Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:

Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
Кон - L.pomona
Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae
Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове

Устойчивост на физически и химически въздействия
Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.

Оцеляване:
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина

Епизоотология
Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.

Първични източници
Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата

Вторични източници на зараза
Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители

Източници на вируса
Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни
В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници

Патогенеза
От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия

Диагноза
Инкубационен период 3-15-20 дни

Клинична диагноза
Кучета
Перакутна форма
повишаване на температурата до 40-41,5°C, повръщане, схванатост в движенията, отпуснатост, болка при опипване на мускули и стави, обложение на устната мукоза и езика, херпес по ноздрите и езика, анорексия, повишена жажда, болки при палпация на чернодробната и бъбречната област

Свръхостро протичане
Гореизброените признаци могат да се последват от клонични гърчове, други нервни признаци, кома и смърт за няколко часа (до 90%) или да продължат в по-лека форма за 2 до 10 дни

Остра форма
иктерус, диария, измършавяване, некрози по муцунката, устната мукоза, езика, ноздрите, кръвоизливи по конюнктивите, хлътване на очите, кръвотечение от носа, повръщане на кърваво стомашно съдържание и депресия, затруднено уриниране, количеството на урината е намалено и е със съдържание на хемоглобин, билирубин и повишено количество белтък, анемия, еритропения, лимфопения и неутрофилна левкоцитоза
смъртност до 90%

Подостра форма
кахексия, улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви

Атипична и субклинична
най-често се дължи на по-слабо вирулентни щамове

Преживни
Перакутна форма - най-често при много млади сукалчета
силна треска, бурно развиваща се хемолиза (до 12ч. се стига до пълно разрушаване на еритроцитите), анемия, хемоглобинурия, иктерус;животните умират от асфиксия за 12-48 часа;смъртност 100%

Остра форма
треска, хемоглобинурия, иктерус
некрози по носното огледало, устните и лигавицата на устата
спадане на млечността, диария, сменяща се със запек и атония на червата и на търбуха
при бременни често настъпват аборти, урината е с червен до кафяв цвят и съдържа хемоглобин, билирубин, албумин, продължителност на боледуването 3-10 дни ;

смъртност до 50-70%

Подостра форма-кахексия,
улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви;понякога аборти, мастити, артрити, ентерити и нервни признаци;смъртност до 15%
Атипична и субклинична - най-често през лятото и протича благоприятно

Свине
Бозайници - най-често остро или подостро
треска с омърлушеност;иктерус и спадане на температурата;хемоглобинурия понякога (30%);гнойни конюнктивити, слюнотечение и упорит запек, а понякога и повръщане;

смъртност 25%

Подрастващи - най-често атипично
краткотрайна треска, хемоглобинурия, иктерус;обикновено завършва с оздравяване
Възрастни свине - болестта се проявява рядко и протича леко, понякога в безиктерична форма често е съпроводена с аборти, а понякога свинята се опрасва с мъртви, мумифицирани фетуси, заедно с живи и жизнеспособни прасенца

Лезии
Сходни са при различните видове

Иктерус
Хеморагии в подкожната съединителна тъкан, по серозите и лигавиците

Хепатит
Интерстициален нефрит
Диференциална диагноза
Пироплазмоза

Инфекциозна анемия при конете

Инфлуенца
Лабораторна диагноза
Процедури

Реакция микроаглутинация-лизис
Микроскопско изследване на урина
Хистологично изследване на материал от бъбреци и черен дроб

Проби
Парченца от бъбреци и черен дроб от пресни трупове в 10% разтвор на формалин
Кръв от болни животни, но не по-рано от 8-10 дни след заболяването
Урина за микроскопско изследване

Предпазване и контрол
При лечение на заболяването се използва антибиотикотерапия и симптоматични средства

Санитарна профилактика
В здравите стопанства
Не се вкарват болни или преболедували от лептоспироза животни

Хигиенизиране на водопоите
Хигиенизиране на пасищата чрез отводняване на мочурливи места и др.

Системна дератизация
Оборите се поддържат чисти, сухи, като се избягва задържане на урина
Свиневъдните ферми отстоят на необходимото разстояние от други ферми

Ваксиниране на животните
Медицинска профилактика
Активно имунизиране


Източник: bgvet dot org

Заразни заболявания при кучето

Инфектно-контагиозните болести при кучето имат изключително важно значение за здравеопазването на хората и на останалите видове домашни и диви животни. По своята същност причинителите на тези болести са вируси, бактерии, рикетсии, микоплазми и микроскопични гъбички.Едни от тях са облигатнопатогенни, други - условнопатогенни, а трети - сапрофити.От клинична гледна точка, с оглед на улесняване на тяхната диагностика и във връзка с правилната насока на профилактиката, инфекциозните болести при кучето се разделят на следните три групи:

1.Инфекциозни болести, засягащи само кучето:

  • Гана (Febris catarrhalis infectiosa canum)
  • Парвовироза (Gastroenteritis parvovirosa canum)
  • Инфекциозен хепатит (Hepatitis Infectiosa canum)
  • Моноцитарна рикетсиоза
  • Висцерални микози (systemic mycoses)
  • Еперитрозооноза и др.

    2.Инфекциозни болести, засягащи кучето и човека:

  • Бяс (Rabies, Lyssa)
  • Бруцелоза (Brucellosis)
  • Лептоспироза (Leptospirosis canum)
  • Трихофития (Herpes tonsurans canum)
  • Туберкулоза (Tuberculosis)
  • Ерлихиоза (Ehrlichiosis)
  • Йерсиниоза (Yersiniosis)
  • Псевдотуберкулоза (Pseudotuberculosis)
  • Тетанус (Tetanus)
  • Лаймска болест (Lyme borreliosis)
  • Кокцидиоидомикоза - Пустинна болест (Coccidioidomycosis)
  • Споротрихоза и др.


    3.Инфекциозни болести, засягащи кучето и други животински видове:

  • Ауески (Morbus Aujesky)
  • Листериоза (Listeriosis)
  • Салмонелоза (Salmonellosis)
  • Туларемия (Tularaemia)
  • Актиномикоза
  • Некробацилоза (Necrobacillosis) и др.
  • Ваксини и ваксинации на кучето

    За да се избегнат проблеми със здравето, всички кучета трябва да следват редовен план за ваксинации, определен от ветеринарen лекар. Именно той може да определи редовни ваксинации против кучешка чума, инфекциозен кучешки хепатит, лептоспироза, парвовироза, коронавирус, параинфлуенца и бяс.

    Помнете - повечето ваксини трябва да се дават през определен период, а това изисква множество посещения при ветеринар. Затова се консултирайте с лекар специалист и се подгответе за щастливо и здраво приятелство с вашето куче.

    Кучешка чума
    Високо заразен, често водещ до фатален край вирус, който засяга дихателната, храносмилателната и нервната система на кучето. Обикновено се разпространява по въздушно-капков път и затова ваксинацията е единствената ефективна защита.

    Аденовирус
    Известен е още като инфекциозен хепатит - вирусно състояние, което засяга черния дроб и клетките по стените на кръвоносните съдове. Причинява висока температура, жажда, загуба на апетит, коремни болки, разрушаване на черния дроб и депресия.

    Коронавирус
    Това е високозаразна вирусна инфекция на стомашно-чревния тракт. Симптомите включват задушаване, диария, висока температура и дехидратация.

    Лептоспироза
    Изключително заразна болест, която се разпространява чрез назален секрет, урина или слюнка на заразени животни. Възможно е да засегне и хора. Болестта предизвиква възпаление на бъбреците, треска, задушаване и диария. Може да разруши и черния дроб.

    Правовироза
    Често срещана и потенциално фатална вирусна инфекция, симптомите на която се проявяват като загуба на апетит, летаргия, диария, треска и задушаване. Ако не се лекува, правовирозата може да убие кученцето много бързо.

    Параинфлуенца
    Този вирус е един от инфекциозните агенти, който може да причини “кучешка кашлица”. Това състояние е много заразно и засяга дихателната система.

    Бяс
    Бясът е инфекция на централната нервна система, поразяваща всички бозайници, особено миещи мечки, прилепи, скунксове, лисици, домашни кучета, домашни котки и хора. Тъй като бясът е сериозна заплаха за общественото здраве, повечето страни изискват задължителна ваксинация за кучетата.



    Виж повече за ваксините-->
    Собствено Търсене

    за най-доброто търсене използвай най-бързата търсачка на Google !


    Интересна статия за възможностите и перспективи за икономически растеж и развитие на туризма в Пиринския край! Един от "оазисите" на България !