Сите българи заедно !

"Заедно ръка за ръка-по пътя към успеха !"

---

ПОЛЕЗНИ ТЕМИ ЗА ИНФОРМИРАНОСТ
НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА

Тук ще намерите статии на различна тематика в помощ на всеки, който се интересува и милее за България


Изберете тема на статия, която ви вълнува и четете с наслада.Идеята е да споделим изживяното от българи живеещи в различни краища на планетата и да поднесем помощна информация на онези, които се нуждаят от такава.


Нека забравим егоизма и лошите качества у себе си и си подадем ръка! Нека покажем на света, че можем да сме силна нация и макар и малобройна по население
България е велика !

**Избери си тема за четене

---

Съединението прави силата!

Живей и работи в Америка!

Живей и работи в Америка! Мечта или реалност ?

Как и кога се кандидатства за Green Card?

Българите в America - какво им липсва ?

Кирил Динев-регионален мениджър в LANDAU!

Анна Владимирова-"Трудният път към успеха"

Защо Владимир Левчев се завърна от Америка ?

Защо Джеймс Бъндлер от Denver избра България ?

Сите българи заедно!

Българското общество в Италия!

Някои казват в Испания е добре?

Какви са отзивите от Австрия?

Българите в Германия се оплакват!

Англия не е вече същата!

Как заработват българите в Кипър?

Гърците така и не ни обикнаха.

Канада вече е пълна мъка - казват наши сънародници.

Колко българи живеят в Австралия?

Преуспели нашенци в ЮАР.

Вижте още в кои други държави има българи?

---

**Очаквайте още интересни заглавия на тема българските общности по света!

Защо Джеймс Бъндлер от Denver избра България

**Джеймс Бъндлер е на 42 години,
роден е в Colorado Springs (Colorado).
От 1993 г. живее в България.

---

Работи като учител по английски. Първите три години живее в Русе. Мести се в София, заради приятелката си от столицата. През 1999 г. обаче се разделят,но той няма намерение да се връща в Щатите. Джеимс критикува начина на мислене и възприятие на американците. Свикнал е в България и се чувства добре тук. Казва, че тук можеш да изразиш мнението си, без да те отритнат от обществото.В Америка не е така колкото и невероятно да звучи.

Желанието му да се махне от щатите идва през 1990 г., когато пътува до Франция на екскурзия и е очарован от Европа и хората там. "Бях във Франция и за първи път се чувствах жив, като че ли се събудих от сън", разказва Джеимс. Тогава той решава, че може да стане учител по английски, за да си намери работа извън САЩ , а именно в Европа. "След като завърших, търсих начини да работя в чужбина. А най-добрата ми възможност беше чрез Корпуса на мира. По това време Източна Европа започна да се отваря към Запада. Аз проявих интерес към Източна Европа и ми предложиха България. Отворих атласа, за да разбера къде е всъщност. Нищо не знаех за България." Научава че според статистите живота тук е евтин и така взема важното решение.

Първите години за Джеимс са ад, както споделя той самият. Първоначално живее в Русе. "Там хич не ми харесваше. Мислех, че съм заобиколен от кретени, крадци, от всякакви хора, които не познавах, няма нито един такъв човек в Америка. Хората тук ме мислеха за суперзвезда, че съм много богат, че само купонясвам – неща, които бяха виждали само във филмите. Чувствах се подтиснат от някакви суперсилни очаквания от мен, на които не можех да отговарям. Беше ми много трудно, без приятели, без да знам езика, без да разбирам начина на живот, режим на вода, ток", разказва Джеимс. Като учител към Корпуса на мира в онези години, той получава 100 долара месечно. Квартирата, токът и водата са му били плащани от общината.

Решението да напусне Денвър Джеймс обяснява с това, че не се е чувствал жив в Америка. Родителите на Джеймс са баптисти – крайно религиозни. "Те са много религиозни и аз се чувствах много потиснат. Търсех своя начин на живот, моята ниша, търсех начин да мога да живея свободно. Тогава знаех само, че се чувствах жив и свободен, когато излизах от страната, когато бях далеч от семейството ми", споделя Джеймс.

"След като дойдох тук ми беше много трудно, но си казах, че ще издържа, защото трябваше да докажа на себе си, че мога да живея така, без да си търся по-лесен живот, разказва американецът. В Русе бях три години, но се преместих в София, защото се ожених за българка. 1996 г. заминах за София заради нея. Разведохме се през 1999. Ако трябва да съм честен, аз не бях готов. Току що бях започнал процеса на осъзнаване какъв съм аз. В Щатите не пиех не пушех, не правех секс с много жени. Като дойдох тука – всеки пие много, пуши много .Аз бях в религиозно семейство и се борих и с това в себе си - първоначално в живота ми не съм си позволявал почти нищо, тук обратното – много пиене, пушене, секс. Опитвах се да намеря баланс.

Като се разделихме, исках пак да избягам, но нямах пари. Точно тогава намерих сегашната си работа във фондация "Св. Кирил и Методий". Започнах да изграждам репутацията си като учител и реших, че не искам да си тръгвам. До около 2000 г. не ми беше добре. След това ми потръгнаха нещата и се чувствам по-добре", казва Джеимс. Първото, което му прави впечатление в България е, че всичко е "мръсно и старо". "Помня на аерогарата беше тъмно, много прашно, хората много ядосани – това ми беше най-първото впечатление. После, като се разходих по "Витошка", за мен беше като военна зона – всичко старо, западнало, тъмно, нямаше стоки по магазините, всичко беше зад някакви витрини, не можеш да разгледаш нещата. Свикнал бях с нови неща и изведнъж попадам на място, където няма нищо. Тогава имаше магазини, на които пишеше "1001 стоки" - смешно е, защото всъщност ти влизаш вътре и се радваш, че има поне тоалетна хартия", спомня си първите години на прехода американецът.

"В Америка не е по-лесно за хората, отколкото в България. Дори за средната класа – те постоянно трябва да работят, за да станат по-продуктивни, колкото си добър в работата, трябва да ставаш все по-добър. Всичко се влага в работа. Хората почти нямат истински приятели. Имат познати – могат да говорят за спорт, за времето, но не и за своите проблеми. Нашите ценности включват това да бъдеш независим. Това значи, че не искаш нищо от никого, но и никой нищо да не иска от тебе. Тогава не се създават силни връзки. Ако един човек иска нещо от тебе, в първия момент се дърпаш, защото имаш усещането, че има нещо гнило в тази работа. И първата реакция е да отказваш услугата, а и да правиш по-голяма дистанция. Защото, щом иска веднъж, ще поиска още веднъж. Това е подсъзнателно. Аз съм мислил върху това, защото живея в коренно различна ситуация от дълго време и мога да мисля за тези неща. Американците 100% са научени да бъдат независими. Не искаме да ставаме зависими, освен от банките. Да поискаш помощ, например за боядисване – може. В другите случаи трябва да си силен и независим. Идеята да не можеш да споделиш проблемите си, е ужасно за мен. Това за мен не е човешко.

Като дойдох тук в България, ми беше много трудно, защото постоянно ми искаха цигари и аз казвам: "Не, отиди, купи си, защо ставаш зависим?". Свиквам с това обаче. С идеята, че аз мога да давам на някого, защото знам, че евентуално някой ден ще имам нужда от помощ и ще поискам. Но все още ме дразнят някои неща. Някои хора никога не са подготвени, не си купуват цигари. Свършват им и искат от другите хора."

На въпрос дали вечно усмихнатите и добронамерени американци, са лицемери , Джеймс обяснява, че тяхното определение за лицемерие е различно от българското. "Лицемерие, според нас, се свързва с действието, а не с начина, по който ти говориш с хората. Ако казваш: "Не трябва да пиеш", а в същото време ти самият пиеш – това е лицемерие. Американците не са любезни съзнателно, това е друг начин на общуване с хората. Ние искаме да улесняваме нещата, защо да създаваме излишно напрежение?
Бях много шашнат, след като бях тук 7 години, а 5 години не се бях връщал в Щатите. Върнах се там, чакам на една спирка и една жена, стоеше до мен, започна да ми говори: "Какво хубаво време, не е ли приятно?" И аз си викам: "Защо ми говори тази жена?", чувствах се кофти, защото не исках да говоря. Но това е друг начин на общуване. Те не мислят - аз сега ще го лъжа този човек, ще се усмихвам, за да го използвам. В България ме дразни, когато съм на ресторант и обслужването не е както трябва . Според мен това е част от работата на продавач, сервитьор - трябва да си точен и любезен. Това е свързано с разбирането за професионализъм, защото е в техен интерес да са любезни."

За близо 16-те години, в които Джеимс е в България, според него София се е променила страшно много като визия , макар че има още много какво да се прави по въпроса. "Сградите сега изглеждат по-добре, не толкова мрачни, сиви и кафяви. Едно време нямаше цвят. Сега е и по-чисто. Малко става по американски с моловете. Аз избягах от това. Не обичам молове. Мога да разбера простото удобство, ако можеш да намериш всичко на едно място. Но като идея – да прекараш часове, разхождайки се в мола, не ми харесва", категоричен е американецът. Той споделя, че предпочита домашните купони. "От 2 години не излизам много. Но това е фаза, защото преди 2 години излизах много, но сега намалих. Обичам да пътувам, когато мога, но нямам кола, а не обичам да се качвам на обществен транспорт", добавя Джеймс.

Много харесвал да пътува до Банско.Автентичността на стария град и старите кръчми там много му харесвали.Мечтата му е някой ден да притежава своя собствена къща в този район, но не точно в града Банско, а в някое от околните села.Намерил си приятел шотландец,който живеел в село Баня само на 5км от Банско и имал същата съдба като него.”Завиждам му на Дерек Браун”(така се казва шотландеца) разказва Джеимс.Този човек е дошъл като мен преди години за да избяга от напрежението във Великобритания,но за разлика от мен той е преуспял тук.Притежава собствена къща в това прекрасно село Баня и още няколко други имота в околностите.”Бих искал някога и аз да постигна този успех” казва Джеимс.

Учителят по английски живее под наем и е обмислял варианта да си купи жилище. На този етап обаче може да си позволи само чрез кредит. "Вътрешно се бунтувам от идеята за кредит, защото американците живеят на кредит. Според мен това е начин банките и бизнесът да ни карат да сме зависими. Аз не искам да съм зависим. Ако е за 2-3 години, но за 25-30 години - не, тогава не работиш за себе си. Това е американският начин на мислене – сега ще работя няколко години много здраво, за да се чувствам добре като се пенсионирам. От моята гледна точка това значи да пилея най-хубавите си години, за нещо, което може да стане реално, а може и не. Не искам да живея така, искам да живея сега.

Станал съм критик на цялата система в Америка. Аз бях критик и преди да замина. Но сега виждам нещата по-добре, по-обективно, за войната особено. Не гълтам информацията, която ни дават чрез медиите там. Мога да видя, че има други причини - извинявай, но вижда се, че не сме в Ирак заради демокрацията, не сме там заради това. Съгласен съм, че американците не са свободни хора, както твърдят някои. Аз мисля, че в Америка е почти фашистко, особено след 11 септември. "Patriot act" прекрати всички права, които са вписани в конституцията. Хората не смеят да мислят, защото, ако кажеш нещо, което не е политически коректно, тогава си аутсайдер, изрод.

Преди 4 години работех в една частна гимназия в София и бях шашнат. Докато водих разговор с учениците, стигнахме до въпроса за циганите, негрите и имаше един ученик, който се оказа краен нацист. Говореше: "Всички цигани на сапун". Това ме дразни много, защото аз съм против расизма, но в същото време бях впечатлен от идеята, че другите деца не го ругаеха. Казаха: "Той е нацист, негова си работа".

Тук също има какво да се критикува, но щом никой не се намесва в моя живот, аз съм щастлив. Не съм съгласен с всички мнения, но поне хората тук имат право да кажат каквото искат, без да очакват да имат проблеми. В Америка също имаш право, обаче ако не си съгласен с останалите, с болшинството, тогава не си част от обществото, изключен си, нямаш място. Ето ти парадокса – говори се за свободно слово, обаче те наказват, ако мислиш по-различно."

Според Джеймс има известна промяна в САЩ след 11 септември. Той обаче не е бил в Америка в най-паническия момент. Връща се в Щатите по-късно. "Това, което видях и което не ми харесва е, че американците не знаят нищо, освен това, което научават от медиите. И най вече от "Фокс", която е много консервативна, и е про-Буш. Хората не знаят никакви факти за Ирак. Българите знаят повече. Обикновеният американец е крайно наивен. Ако Буш е казал демокрация – значи сме там за демокрация. Ако Буш е казал, че нефтът няма нищо общо – те вярват на всичко. В България, може би сте си такива – тук се съмнявате във всичко, което се казва. За мен това е здравословно. Защото наистина властите винаги искат да ни лъжат по някакъв начин."

Основната разлика между американци и българи, според Джеймс е, че тук няма чисти идеалисти. "В Америка има. Това е наивно, да. Но в България няма човек, който да каже "Не е хубаво да се краде" , всеки гледа за себе си да вземе. Това може би е причината нещата да не се променят лесно. Българите приемат, че нещата така – и това е. Децата тук са глезени в частните гимназии и казват – щом родителите ми плащат, може и да не уча. В Щатите, дори да са в частно училище, няма нито един учител, който ще даде висока оценка, защото си частен ученик. Учителите са много стриктни и имат високо самочувствие, наивни, идеалистични, но не биха приели подкупи, поне не съм чувал такова нещо. Учителят ще каже за себе си – плащат ми добре, за какво ми е. Нашето мислене е, че ако някой съученик иска да препише нещо, никога няма да му позволя, защото това значи, че той ще вземе моята оценка. Конкуренцията е много по-важна. Ако преписваш, веднага получаваш нула, ако някой бъде хванат да преписва – нула, веднага.

Интересното е, че при системата в България, средният ученик знае много повече, отколкото средният американски ученик. Мисля, че е възможно това да е нарочно, от интерес. Ако имаш всичко материално, което можеш да поискаш, защо ти е да разбираш от география, езици, химия, биология, компютърни технологии, електроника, интернет, освен ако не искаш да се профилираш? Ние не се интересуваме от чужди езици, да речем, защото не ни трябват. За какво ми е обща култура, като изкарвам 100 хиляди долара на година, без да знам нищо, освен бизнес и маркетинг? Това стига. Ние се смятаме за център на света. Особено сега, когато сме суперсила. От 50-те години насам американците не се интересуват от света. И за какво – има телевизор, къща, 2-3 коли, за какво му е друго?

Струва ми се, че властите в Америка не искат хората да знаят повече , защото така може хората да бъдат лъгани по-лесно чрез медиите. Щом имам къща, семейство, всичко ми е осигурено – защо да се съмнявам? Американците се самоограничават. Знам, че в Европа дори англичаните, немците, които приличат на нас - те са по-добре информирани. Чрез Би Би Си, да речем, това е много по-обективен източник, отколкото Си Ен Ен или "Фокс". Има тенденция по-малките държави да се интересуват повече от това, което става в света, смята американецът. Казват, че руснаците по-малко се интересуват от чужди езици, отколкото българите – нормално. А и Русия трябва да се противопостави на Америка, защото е нужен баланс, не само една държава да държи властта. Трябва в Иран да имат такива оръжия, защото иначе няма баланс.

Въпреки че съм възпитан в много религиозно семейство, първо бях агностик, след това атеист, после съм виждал как енергията променя реалността на човека. Енергията наричам Бог – универсалната енергия, която може да ти помогне, не защото спазваш правила, а знаейки техниките, които могат да ти помогнат, като йогата например. Интересувам се от източна философия. Като религия, ако може да се нарече така, най-много ми допада даоизма и дзен будизма. Няма страх от нещо, което ще те накаже или убие, а просто разбиране към самия себе си. Човек трябва да е в хармония със самия себе си, да се приемеш такъв какъвто си, а не да се биеш и да си казваш: "Аз съм лош, аз съм грешен и заслужавам наказание".

Не виждам защо да се върна в Америка. В миналото ми липсваха удобствата, тоест в големия магазин да си купиш всичко, липсваше ми чистотата. Сега не, освен природата, като Големият каньон. Аз обичам пустини, има много красиви места в щатите, нищо друго не ми липсва. Не бих се върнал най-вече заради обществото, начина на мислене, работата, кредитите – имам хиляди причини да не се върна. Обикновеният американец не ми липсва, семейството не ми липсва, защото не сме близки, приятелите не ми липсват, защото са се променили в една посока, аз в друга, няма за какво да говорим. Те не могат да разберат начина ми на живот, а и това е извън техните знания. Имам трима братя и една сестра, радвам се, че имат добри отношения с майка ми и баща ми, радвам се, че те могат да бъдат по-толерантни. Те не се дразнят толкова, за разлика от мен. Когато усетя, че някой ми отнеме от пространството ми, иска да им се налага, реагирам остро и се дразня. Но не значи, че бих искал да съм на мястото на братята ми. Аз съм черната овца в семейството.
Бих искал да живея в провинцията, ако мога да си го позволя финансово. Нямам нищо против нощния живот, но аз търся спокойствието и вътрешния баланс. И не съм сигурен, че животът в града ми дава това. Знам, че зависи основно от мен, но като трябва да бързаш, като имаш ангажименти – това създава стрес. Прогнозите на Джеимс за бъдещето на България са, че ще стане по-подредено, стандартът на живот ще се вдигне, всичко ще стане по-скъпо, хората ще станат като западняците, поне в по-големите градове. „Вече има промяна в хората, вече младите особено мислят предимно за работа. Мисля, че България ще загуби своята уникалност и чар, заради глобализацията. Това е световна тенденция.

Преди известно време бях в Унгария и питах хората, как им се е отразило влизането в Европейския съюз. Казах, че всичко е по-скъпо, работата е повече, удоволствията по-малко. Мисля, че ще стане същото и тук. От икономическа гледна точка ще стане като в другите държави - хората тук ще мислят като западняците: Трябва да има нова кола, нов телевизор. Ще се гледа по-материалистично. Когато се сменят ценностите, ще се работи повече, ще се влагат усилия в работата, а не в приятелствата да речем. Но не мисля, че най-обикновените българи ще се променят. Ако говорим за селяните, някои от тях са доста по-щастливи от нас, които имаме коли и телевизори. Хората са щастливи, защото са близо до земята.“

Въпреки че Джеймс живее от толкова години в България, все още хората му се чудят защо е избрал да остане тук. "Българите имат интерес към чужденците, защото искат да знаят, че те намират нещо ценно в България. Това е нормално. При българите има такава тенденция – казват, че са най-великите и същевременно се критикуват, показват ниско самочувствие. През последно време българите започнаха повече да се гордеят със себе си. Вече хората не казват толкова често "българска работа", сега повече се чува "циганска работа.

„Наблюденията ми са,че всe повече българи живеещи в чужбина се завръщат тук в страната си и това е много добър знак.Тези хора явно са оценили,че България също може да бъде като западните държави.Мисля че ще отнеме много малко време и тази прекрасна държава ще израстне "политически" и "икономически".Много хора по света ще научат за България и то в положителен аспект.Аз съм бекрайно оптимист по тази тема и съм сигурен,че добрите времена за българите тепърва предстоят.”

---

Американецът-Българин Джеймс Бъндлер






Ако ви се чете още на тема "Америка" и "Българите в Америка" изберете си ново заглавие от темите по-надолу.

---

Как и кога се кандидатства за Green Card?

Българите в America-какво им липсва?

Съединението прави силата!

Кирил Динев-регионален мениджър в LANDAU

Анна Владимирова - трудният път към успеха!

---

Или хващайте тази игричка за ушите

Защо Владимир Левчев се завърна от Америка

"В Америка станах по-голям патриот!
България много ми харесва. Ще го кажа патетично - тя е прекрасна страна, разказва завърналият се поет Владимир Левчев"

---

Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство "Народна култура" (1982-1990), на забраненото независимо списание "Глас", зам.-главен редактор на "Литературен вестник". Член е на изпълнителния комитет на "Екогласност". В началото на 90-те години заминава за САЩ, където преподава в University of Maryland (Балтимор), George Washington University, American University (Вашингтон), както и в Foreign Service Institute (към Държавния департамент). Oт тази есен преподава литература в Американския университет в Благоевград. Автор на редица стихосбирки, два романа и множество студии и статии, посветени на българската литература. Превежда от английски и руски. Разведен, има син.

---

Защо всъщност емигрира през 1994 г.?
- Това е толкова отдавна, че аз вече не знам дали, като ти отговарям как съм се чувствал тогава, няма всъщност да ти кажа как сега мисля, че съм се чувствал тогава. Разбира се, конкретният повод беше, че спечелих Фулбрайтова стипендия. Тъй че аз не си вдигнах просто багажа, а отидох със стипендия. Но имаше и друго. Както знаеш, бях доста ангажиран със СДС, главно като журналист, не като политик. Но в ония години, които бяха силно политизирани, това, че ме асоциираха постоянно с баща ми, беше много решаващо за отношението към мен - от една страна, неговите приятели ме смятаха за ренегат, от друга, седесарите също ме гледаха с подозрение. И това ми беше твърде неприятно, че трябва на всички да се обяснявам. А знаеш вица, почнеш ли веднъж... Този мотив също беше решаващ. Много се бях ядосал и заминах с чувството, че никога вече няма да се върна в България. Но много бързо ми мина. И повече започнах да се чувствам патриот там, трябва да ти кажа, в Америка, отколкото преди в България. В чужбина това,че си българин става част от визитната ти картичка. Даже развих интерес към българския фолклор, още повече че там предавах балканска литература. През 90-те години беше на мода балканската литература - покрай войните в Югославия. Сега вече не е така, сега арабската литература е по на мода. Така и написах романа си за Крали Марко. Трябва да призная, че не бях чел този епос изобщо. Отидох в Конгресната библиотека във Вашингтон и изчетох целия епос - и сръбския, и българския.
- С какво се размина Америка с предварителната ти представа за Америка?
- Аз живях там толкова дълго, това са 13 години, че самата Америка много се променяше през това време. Честно казано, тя много повече ми харесваше по Клинтъново време, отколкото сега - Буш аз не го харесвам. Хубавото в Америка, да почнем с хубавото, е, че е мултиетническа нация и единственото място в света, където можеш да видиш евреин и арабин да живеят заедно и да бъдат приятели, да нямат помежду си никакви проблеми. Или турчин и грък. Или турчин и арменец. Наистина има проблеми, но днес те са повече социални, отколкото етнически. Но от друга страна, в тази огромна държава с много територия и сравнително малко хора хората живеят на леко изолирани общности - етнически или професионални - и това води до една студенина в общуването. В Америка наистина много се работи. Сега, като гледам, в Благоевград има май повече кафенета, отколкото във Вашингтон.
- Помогна ли ти за адаптацията и реализацията там фактът, че тук бе утвърден поет?
- Аз там тръгнах от нулата. Бях на трийсет и шест години, с току-що родено дете. Никой не ме знае, това че имам издадени книги, не интересува никого. В Щатите, за съжаление, няма български писател, който да е известен, както да кажем, Орхан Памук или Иво Андрич, или Казандзакис, или Кадаре. Всяка балканска страна има по една такава ракета-носител, с изключение на нас. Няма такова име, което да асоциират с България - нито в литературата, нито в историята, да речем Вазов или Ботев, или Левски. Аз трябваше по някакъв начин да им покажа, да им разкажа какво е това България.
- Какво успя да им покажеш и разкажеш за България?
- Успях най-вече като преподавател по балканска литература. Опитвах се да преподавам само българска литература в началото, но това е трудно, защото трябва да имаш поне 8 студенти, за да имаш клас. А балканската литература наистина вървеше през 90-те години. За съжаление, установих не само че нашата литература не е известна, но тя не е и превеждана добре. Йордан Радичков например няма нито един превод на английски. Има само един превод, който е правен в София прес през 60-те години, с някакви партизански разкази. Но дори и този превод там не може да се намери никъде. Преподавах "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев, един хубав превод от 60-те години, правен в Англия. Има превод и на "Под игото" още от края на 19 век. Има повече преведени поети - от Блага Димитрова и баща ми до Георги Господинов - но той с романа си. Самият аз успях да издам там няколко стихосбирки. Не съм станал световноизвестен с тези книги, но на локално ниво, във Вашингтон литераторите ме знаеха. Сега например донякъде Елизабет Костова, която е омъжена за българин, играе доста положителна роля за популяризирането на България. Един пример за това колко трудно е човек там да се утвърди, дори да е бил тук име, е Ада Митрани. Тук тя през 80-те години беше една от най-известните български графички. Омъжи се за американец и замина там. И сега изобщо е спряла да рисува, станала е юристка на тяхното министерство на енергетиката, доста успешна, при това, но - не рисува. В Америка бързо разбираш, че нямаш голям шанс, ако правиш чисто естетски неща. Ти трябва да правиш неща, които са пазарни, които се купуват - портретчета на богати дами, натюрморти с дини и прочие. Или приложни неща. Сега - ако имаш вече име по някаква линия, както Кристо (Христо Явашев), е друго. Но за да си създадеш такова име, е адски трудно.
- Как си обясняваш тази наша крещяща неспособност да се рекламираме?
- Не знам, нас ни учеха едно време, че скромността краси човека. Но в съвременния капиталистически свят не е така - скромността никак не краси човека. Скромността те обрича на пълна анонимност. И на невъзможност да си намериш хубава работа. Защото дори като отиваш да кандидатстваш за работа, трябва да се самопохвалиш, колкото се може повече - да се надуваш, за да ти обърне някой внимание. Това е много трудно за нас, защото не сме така възпитавани, както се казва, и нямаме този инстинкт. Югославия също беше комунистическа страна, но като че ли нейните творци отново са много по-успешни. Васко Попа е признат и зад океана за един от най-големите поети на 20 век. Той е имал и шанс, защото го е превеждал Чарлс Симич, или Симик, както му казват, лауреат на Пулицърова награда, също много добър поет, сърбин по произход. А и поезията на Васко Попа е лесна за превеждане, бих казал, защото тя е чисто визуална. Визуалната поезия лесно се превежда. Трудно се превежда музикалната поезия - Яворов и Пушкин не могат да се преведат.
- Как намираш България сега?
- Много ми харесва. Всички викат, ти си луд, защо се върна, не знаеш какво е. Но засега България много ми харесва, изключително много ми харесва. Ще го кажа патетично - мисля, че България е една прекрасна страна. Едно от благословените места на света, защото целият свят преживява сега някакви катаклизми, промени, а тук все пак се е запазил един баланс между по-човешките неща и тази икономическа глобализация. Разбира се, всички ме предупреждават, че сигурно ще се разочаровам след време - аз съм тук от един месец.
- Как намираш родната политическа ситуация?
- Намирам я определено странна. Например, мисля, че решението за плосък данък - не казвам, че е лошо - е изключително дясно решение. В Америка либертарианците, които са част от републиканската партия (дясната партия при тях), отдавна се опитват да въведат плосък данък и не могат, защото няма достатъчно гласове за това. Навсякъде в западните страни в момента има прогресивен данък. Така че плоският данък е една определено дясна мярка и сега, след идеята за неговото въвеждане изглежда, че в момента България се управлява от едно дясноцентристко правителство. Но кои са левите тогава, не знам. Просто няма такива и затова се явяват някакви лумпени като партията на Волен Сидеров, които изземат това пространство, което би трябвало да бъде ляво. Какво значи дясна партия - партията, която поддържа статуквото. Но при 40 години комунизъм коя ще е партията, която ще се опитва да поддържа статуквото - разбира се, социалистите. Наистина в момента социалистическата партия се опитва да бъде от европейски тип, съвсем различна, но няма върху какво да се стъпи, за да се гради.
- Мощната синя вълна навремето, в която и ти участваше, изведнъж се оказа, че била носена от агенти? Изпитваш ли някакви резерви в този контекст към седесарското си минало?
- Естествено, че е имало внедрени агенти в СДС, както и навсякъде другаде. Но повечето не са били. Аз не съм бил, например. Но в момента не е това най-важното. Въпросът с тия досиета се вмириса. Тия досиета трябваше или веднага да се извадят, или веднага да се изгорят. Сега, след 20 години още да се занимаваме с тях, вече е, как да кажа, смешно. Защото, който е могъл нещо да си зачеркне и да си извади и да си поправи го е направил. Който е могъл да досложи нещо, за да направи мръсно на някого, също го е направил. Така че вече не знам дали има смисъл изобщо да се говори за тях. Двайсет години досиетата нито се извадиха, нито се изгориха, а ей така се подават селективно. Единственият резултат от това е, че хората обръгнаха съвсем и не им прави никакво впечатление, че някой е бил доносник. Това вече не е новост.
- Казваш, че доста други българи се завръщат подобно на теб в България. Това може ли да служи като индикатор за някаква нормализация?
- Много българи, които познавах във Вашингтон, започнаха да се връщат. Особено някои професии, например архитектите. Защото тук в момента те имат повече работа, отколкото там. Движещ е икономическият мотив, макар че и факторът носталгия не може да се пренебрегне. Още повече, че сега България е Европа. Ти се връщаш, но не се връщаш в България, а в Европа. Излязъл си от една България, която беше изолирана от света, и сега се връщаш в Европа. Какво по-хубаво от това?!
- Другия месец навършваш 50 години. Юбилеят предизвиква ли те към равносметка?
- Не бих искал да гледам назад, а да гледам напред. Искам да се надявам, че животът ми сега започва. Сега правя едно избрано, което "Жанет 45" ще издаде със заглавие "Кой сънува моя живот". Имах такава книга, която излезе през 80-те. Това заглавие ми се стори подходящо и за книга, която човек издава за 50-годишнината си.

---

Статията на интервюто с Вл.Левчев е публикувана на страниците на електронното издание на вестник "Сега" на адрес segabg dot com




Какво остана да видим по темата

Джеимс Бъндлер от Denver щата Colorado казва

- "Американците не са свободни хора . . .Избрах да живея в България . . . Тук всичко е старо и мръсно"




Продължете да четете по темата >>




Ако пък ви е доскучало изберете ново заглавие по долу

БЕЗЖИЧЕН РУТЕР В КЪЩИ – ИЗБОР,ИНСТАЛАЦИЯ,НАСТРОЙКИ

УВЕЛИЧЕТЕ ПРОПУСКВАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА ИНТЕРНЕТ ВРЪЗКАТА

ТОП 10 НА МОБИЛНИТЕ ПОВРЕДИ

КАКВО ДА НАПРАВИМ,КОГАТО НАМОКРИМ GSM-а СИ

Шапкарката от Букурещ





Или изиграйте една забавна игричка за РЕЛАКС.

---

Анна Владимирова-"Трудният път към успеха"

Защо всички българи си мислят, че в Америка лесно се постига всичко?

---

"Защо всеки българин говори за Америка, като че веднага щом слезе от самолета последна класа, разбира се ще получи нещо. За надяващите се ще кажа, че повече от 80%от българите, прибрали се от Америка, плямпат глупости. Това мога да го докажа с това, че аз живея в Америка и познавам повечето българи, живеещи в или около щата, в който живея.

За живота в Америка мислете като за начално стъпало. Дори и с добри дипломи тук в държавни учреждения не можете да работите, ако не сте гражданин на щатите, което значи работа за чистачи. За някои се понася за други не и те се прибират като бити кучета в България без пари и с друго мислене. Да, вярно е, че стандартът на живот е друг, но той е просто в норма. Яденето, колите и дрехите са нищо. Но работният ден почва в 5:30 и завършва към 10:00 ако си късметлия. За почивни дни да не говорим, това може би сте го чували и преди, но след толкова време работа, просто не ти и остават сили да мислиш за колата, която караш и храната, която ядеш. Затова ги има и тези преуспяващи fast food заведения, защото хората нямат време да си готвят или пък да разпускат. Да, някой бил казал, че е успял. Това е толкова трудно и такава лъжа! Още няма да забравя един българин, който се снима до чуждо BMW и чужда къща и каза на родителите си, че това е неговият дом и кола. Защо излъга и аз се чудя. Почти всеки българин, обадил се по телефона, започва разговора с "Аз съм много добре, мен не ме мислете, вие как сте?"

В България е зле, но от мой личен опит ви казвам - вървете за Европа. Първо, че е трудно за гражданство и второ, че дори не знаят, че България съществува. Американците знаят повече за Румъния, отколкото за нас, а тези, които знаят за нас и са били на екскурзия, повече не щат и да стъпят заради циганите, крадящи портфейли, таксиджии обирджии и много такива истории съм чувала.

Всичко, написано по-горе, е лично видяно от светогледа на автора, така че възможни са и други становища, но благодаря че прочетохте част от писанията ми. Тук вече е един през нощта и аз ще приключвам, но пак ще пиша. Мотивирах се много за тази тема от прочетените теми в този сайт. Всеки си има становище, но когато си тук и си живял много години, имаш и опит. Познавам много хора, както видни, така и обикновени селяци, но тук аз се научих да се смирявам, за да оцелея във втория по скъпотия щат в Америка, където всичко е поне два пъти по-скъпо и работата два пъти по-малко.

Ако сте силен дух, направете тази крачка, но ако не ви се започва от начало и сте със самочуствието на професор, само ще си похарчите парите за билет до Америка и обратно. Не знам, но предполагам, че в Европа ще да бъде по-лесничко, пожелавам успех на новобранците и бъдете силни!"

---

Статията е написана от Анна Ангелакиева Владимирова и публикувана на страниците на електронен вестник bgreporter dot com.




Какво остава да видите още по темата "Какво им липсва на българите в Америка?"

Защо поета Владимир Левчев се завърна в България?
след 13 годишен престой и превъзходна кариера в USA.

Джеимс Бъндлер от Denver щата Colorado казва

- "Американците не са свободни хора . . .Избрах да живея в България . . . Тук всичко е старо и мръсно"




Продължете да четете по темата >>

Кирил Динев-регионален мениджър в LANDAU

"Обожавам родината си, но не съм достатъчно смел, за да живея в България, казва българския студент в САЩ"


<цялата статия>

---

Нека ви разкажа накратко историята на един млад българин заминал на студентска бригада и решил да остане в Америка,както се казва позовал се на мита за "Страната с неограничени възможности" и известната "Американска мечта".

Кирил Динев е само на 24 години и вече е постигнал много за възрастта си и то за сравнително кратък период.Живее и работи в Atlantic City,като регионален мениджър във верига бижутерийни магазини Landau/Atlantic City.В същото време е студент в Университета "Кендъм" близо до Philadelphia.

Кирил разказва:
"Първата година като дойдох в щатите имах много тежки моменти и на няколко пъти съм си събирал багажа за да хващам самолета за вкъщи,но така и не се осмелих да го направя. Пак казвам, ако бях достатъчно смел , нямаше да съм тук, а в България. Когато дойдох тук първия път, съм работил почти всичко. В началото въобще не говорех английски и ми беше много трудно"

Цитат
„Започнах като спасител на басейн, втората ми работа беше да правя пици, а третата беше в кафе „Старбъкс”. Работех по 90 часа на седмица и получавах добри пари. Въпреки това не искам това нещо да ми се случва втори път. Спал съм по 4-5 часа на денонощие и въобще не ми беше лесно. Изкарвах пари, които ми стигаха и с които обзаведох апартамента на родителите ми в България. Сега изкарвам три пъти повече . Човек, колкото повече пари изкарва, толкова повече харчи. В началото карах много стара кола, но сега карам чисто нова спортна машина с 360 коня под капака си(няма да уточнявам марката за да не звучи като скрита реклама). В България също съм имал периоди, в които съм работел на три места и парите не ми стигаха за нищо и даже не можех да си плащам сметките, да си купувам учебници.Но сега вече всичко е наред и надявам се така да продължава”

Цитат
„В Америка дали ще си Били-разносвачът на пица или шефът на “Майкрософт” - разликата е в - кой колко къщи и коли има и колко пари ще даде за благотворителност . Има обидно богати хора, има и много бедни. Но тук можеш да бъдеш беден, само защото си мързелив. Ако си физически неспособен да работиш, държавата ти дава доста добри осигуровки.Тук, ако имаш образование, просто ще ти е по-лесно. Според мен няма голяма разлика между един работник, който лепи плочки и един програмист. Просто отговорността е различна”
Ако желаете да прочетете цялото интервю с Кирил влезте в e-vestnik.bg.

Продължете да четете темата >>


От тук нататък ни предстои да разгледаме още:

Анна Владимирова-трудния път към успеха.

Защо Владимир Левчев се завърна от Америка след 13 год?

Джеимс Бъндлер от Denver щата Colorado казва . . .<br>
- "Американците не са свободни хора . . .Избрах да живея в България . . . Тук всичко е старо и мръсно"

---

Ако ви е доскучала темата изберете си една от новите:

прочетете няколко вица за отпускане

или

научете нови клюки от България и света


Ако пък всичко е наред:
Продължете да четете статията >>

Българите в America-какво им липсва?

От какво трябва да се лиши един българин, след като пристигне да живее в Америка?

---

Тази тема не е нова и не съм я измислила аз.Сигурна съм,

че сте чували стотици коментари и мнения,но дано да не бъда банална и досадна с тезата си.Все пак различните хора изразяват в свой собствен стил и виждане коментарите,но нашата цел е да споделим повече мнения,които биха били полезни на сънародници запътили се по стъпалото нагоре към "Американската мечта".

Моето мнение:
Лично на мен много ми беше трудно след пристигането ми в Америка,но аз бях предварително настроена и приех нещата напълно реално(което много ми помогна).Знаех къде отивам и какво трабва да правя(в т.ч. и какво не трябва да правя).Именно тук ще ви поднеса моите "Top 10" правила по въпроса.

10 неща които никога не трябва да правите в Америка;

10 неща(правила) които ще ви донесат успех,ако ги спазвате;

Сигурна съм,че много хора ще поспорят по някои от моите правила-препоръки,но пак казвам-това е мое мнение и не настоявам,че е регламентирано със закон.Та по темата за лишенията.Това са някакви фантасмагории на наши сънародници,които просто не намират своето място под слънцето и за да имат основателно обяснение(повече за собствено удовлетворение)на въпроса "Защо се завърна просто така от щатите?" си измислят какви ли не причини, за да излезнат от положение.Коментари като: "Това не е живот,Американците са много тъпи,Няма с кого да си пиеш ракията,Комщията се прави че не те познава,Няма с кого два реда мохабет да си кажеш,Американците са много студени" и много много други бисери, които със сигурност сте чували от разни лентяй и денгуби(хора пропиляващи ежедневието си с бездействие)не са основателни и препоръчвам да не ги взимате под внимание.Това са мнения на личности без доказани възможности и желание за развитие,хора на които им е по-лесно да дремят по цял ден по кафенетата вместо да направят нещо полезно за себе си и поколенията идващи след нас.

Нека ви разкажа накратко историята на един млад българин заминал на студентска бригада и решил да остане в Америка,както се казва позовал се на мита за "Страната с неограничени възможности" и известната "Американска мечта".

Кирил Динев е само на 24 години и вече е постигнал много за възрастта си и то за сравнително кратък период.Живее и работи в Atlantic City като главен . . .

Прочетете цялата статия >>

---

Ако тази тема ви е доскучала научете повече за:

Как се прави бизнес в Банско

12 закона на бизнес джунглата

ICQ през телефона

Как да предпазим компютъра си от вируси?

Живей и работи в Амерка! Мечта или . . .

Живей и работи в Америка !
Мечта или реалност? Това зависи от самите вас!

Продължение на статията

---

цялата статия

Здравейте! Нека ви разкажа за живота в САЩ , плюсовете и минусите да живееш и работиш там и има ли база за сравнение България-Америка? Живяла съм пет години в Америка и мога да твърдя, че това е достатъчно време за да разбереш каква е разликата между социално уредения живот там и хаотичното съществуване тук в България.Далеч съм от мисълта, че съм експерт по темата, но все пак много материя от американската мечта съм усвоила от личен опит и спокойно мога да развивам тази тема.В тази статия ще се опитам да помогна на тези, които имат възможност да заминат в щатите , но по някакви собствени притеснения все още не се решават.Ще се опитам да обясня на онези, които разпространяват чужди мнения с абсолютно невярна информация за тази бих казала перфектно устроена държава, мнения получени индиректно и то от нереализирани българи имали златната възможност да пребивават в Америка, но поради ограничения си капацитет или ориенталския манталитет(запазена марка за някои балкански народи) са се провалили там и най-позорно се завръщат обратно в България.

Да замина за САЩ или не?
За последните 20-ина години там са се преселили към 250 хил. българи.
Само в лотарията “Зелена карта” годишно получават право за работа към 2500 души, които водят със себе си семейство, роднини. Отделно в САЩ учат около 6000 български студенти, много от които ще останат там. Работа се получава и по други пътища, освен с лотарията “Зелена карта”. Но всеки, който спечели заветния документ, се замисля дали да поеме риска?

Нека продължим с темата "Лесно ли се взима решение да заминеш в America"

Липсата на информираност по принцип е най-притеснителното нещо, когато човек вече обмисля тази идея.Лошото на нас българите е, че никога не се подкрепяме и всеки се стреми да запазва полезната информация за себе си като даже подава погрешни координати умишлено и се надява някой ден "да се порадва на теглото на другите", въз основа на незнанието и непознаването на новата материя и обстановка.Много наши сънародници умело поддържат две лица в себе си-едното добрият приятел готов винаги да ти помогне(но саво на думи) и "дявола", който така лекичко с финес те подвежда към пропастта.Ако наистина успее да те подведе това му носи удовлетвореност, че ти си в беда и "терзаеш", или в много други случай този българин-дявол те довежда до безтегловност, за да се възползва от теб-морално или материално(в повечето случаи).На ме лично в началото, когато пристигнах в щатите българи са ми търсили такса от $50 ,за за ме заведат в банка да си отворя сметка.Колкото и идиотски да ви звучи това е истина.Именно поради многото легенди разказвани от хора, които живеят или са живяли в Америка българина кандидат да замине за там е силно затруднен в мислите си.Моят съвет е: не слушайте кой какво ви разправя!Ако сте на път за да заминете и нямате близък роднина,който наистина може поне малко да ви помогне не изпадайте в паника.
Съвет:

Постарайте се повечко върху изучаването на англииски език,ако евентуално не сте на поне някакво средно ниво.Това е най-важното за едно гладко начало!!!

Излезте от "лунното" затъмнение!Как?В интернет е пълно с всякаква информация относно вашето заминаване-било то за приложения и закони в България при напускането за по-дълъг период или пък условия и закони за пребиваване в САЩ.

Ако не сте много добър с владеенето на компютър и работа с интернет добре е да направите нещо по въпроса.Имайте в предвид,че в щатите тази техника отдавна е навлязла по всички сфери на социалния и трудовия живот.

Седнете и помислете добре дали сте готови да работите по около 15 часа на и почти без почивен ден(поне така ще бъде в началото).

Готови ли сте коренно да промените живота и най-вече навиците си.

Темата за навиците е много дълга и аз ще отделя специално пространство за нея т.е. ще напиша една статия само за добрите и лошите навици на българина,коита при заминаване в чужбина се налага коренно да се променят.Ще бъде много атрактивна публикация,така че ако ви интересува следете блога ми.

Следваща важна тема

---

От какво трябва да се лишиш,след като пристигнеш в Америка?

Вижте цялата статия >>

Ако ви е доскучало пробвайте тази игричка !!!

Живей и работи в Америка !

Мечта или реалност? Това зависи от самите вас!

---

Здравейте! Нека ви разкажа за живота в САЩ , плюсовете и минусите да живееш и работиш там и има ли база за сравнение България-Америка? Живяла съм пет години в Америка и мога да твърдя, че това е достатъчно време за да разбереш каква е разликата между социално уредения живот там и хаотичното съществуване тук в България.Далеч съм от мисълта, че съм експерт по темата, но все пак много материя от американската мечта съм усвоила от личен опит и спокойно мога да развивам тази тема.В тази статия ще се опитам да помогна на тези, които имат възможност да заминат в щатите , но по някакви собствени притеснения все още не се решават.Ще се опитам да обясня на онези, които разпространяват чужди мнения с абсолютно невярна информация за тази бих казала перфектно устроена държава, мнения получени индиректно и то от нереализирани българи имали златната възможност да пребивават в Америка, но поради ограничения си капацитет или ориенталския манталитет(запазена марка за някои балкански народи) са се провалили там и най-позорно се завръщат обратно в България .

---

Вижте цалата статия >>


Теми на статията

Лесно ли се взима решение да заминеш в Америка?

От какво трябва да се лишиш, след като пристигнеш там?

Повече за "американската мечта"?

"Страната на неограничените възможности"-мит или реалност?

Как да решите дали Америка е за вас?

Как да кандидатствам за Green Card DV Program?

10 неща които никога не трябва да правите там!

10 неща които ще ви донесат успех ако ги спазвате!

Как е успял 24 годишния Кирил Динев в Atlantic City ?

Анна Владимирова-трудния път към успеха.

Защо Владимир Левчев се завърна от America?

Джеймс Бъндлер от Denver,Colorado-Американците не са свободни хора!Избрах да живея в България,макар че тук всичко е старо и мръсно!

И още интересни теми "ЗА" или "ПРОТИВ" живота в чужбина.


Към статията >>


Ако пък темата ви е скучна или не ви се чете сега ето няколко интересни онлайн игрички за настроение и релакс >>

---

Съединението прави силата

Съединението прави силата - това познато ли ви е ?

Нека всички българи си подадем ръка и кой с каквото може да помага на ближния си !

"Съединението прави силата" е най-известния девиз в България и надявам се повечето от вас знаят на кое важно място точно е изписан !?!?

Най-жалкото е че много рядко се сещаме за това послание наследено от великите създатели на нашата държава.Една шепа народ с толкова богата история и културно наследство, толкова битки спечелени от далечното "681 лето" , много други народи ни завиждат като прочетат "История на България", но за съжаление българският войнски дух е останал само на хартия.

• Не сте ли се запитвали някога "Защо джанам тази наша държавица така и не върви нагоре?" Ами ако вникним в нашето ежедневие по-обстойно и се позамислим малко повече върху самите себе си, ако всеки един от нас реално признае грешките си, които "умишлено" допуска нарушавайки не само регламентираните български закони, но и моралните човешки правила със сигурност ще намерим отговор на по-горе зададения въпрос.

• Не сте ли се запитвали някога "Защо много други нации преуспяват", а ние все вървим надолу и надолу.За тези българи които не са ходили да живеят зад граница е малко по-трудничко да знаят правилната формула на успеха.Тези от нас имали щастието да пребивават по дълго в друга държава от така наречените "развити страни" и "преуспяващи икономики" са усвоили и намерили решението на така прословутата формула .Много от тези сънародници са разбрали, че ако всеки гражданини на една държава е по-добър и помага на стоящия до него, а не вещае злоба и злорадство пътят към успех е реалност.

• Не сте ли се запитвали някога "Защо българите в чужбина не искат да се завърнат тук, мястото където са родени и мястото, което много им липсва"?. Отговорът е много лесен и ние всички го знаем, но много малко из между нас ще признаят, че познават тази материя.Но защо? Защо ние не искаме да се променим и да станем по-добри, да се стараем да си помагаме, да не злобеем към този който се откроява с идеи и новаторство, този който желае да подобри стандарта на живот, но не чрез измама и минавайки през задните вратички, а по начин, по който го правят много други страни.Дори Китай - название което преди години означаваше само милярдна паплач и мизерия вече е светлинни години пред България. Не ви ли е обидно скъпи българи?

• Не сте ли се запитвали някога "Какво вещае бъдещето за българския народ, за нашето следващо поколение, за вашето собствено дете"? Нима желаете то да продължи вашия начин на живот?Да продължи да се държи като канибал и да се самоизяжда такова бъдеще ли му вещаете?Да продължи да убива приятелите си без причина или просто защото трябва да подражава на вас т.е. на всички нас и нашето настоящо поколение?Със сигурност не е така, но защо всички ние не искаме да се променим?

Пожелавам на всички Вас да се замислите сериозно по темата "Как да помогнем на България и на самите себе си" ?

Нека всички станем по-добри българи и да докажем на света, че сме силна нация!

Нека всеки кой с каквото може да помага да другите и ще се убедим, че това е пътя към успеха!

Тук на тези страници ще се опитам да изразя собствения си житейски опит и да дам полезна информация и съвети на тези, които се нуждаят от такива.Аз съм излекувана от традиционния български егоизъм и с удоволствие ще предоставя собствения си опит и знания на всеки от вас, който желае да се усъвършенства и израства.Всички сме чували популярния израз "Информацията е ценна и струва пари", но аз ще ви предоставя такава напълно безплатно, нещо на което ние в тази държава не сме научени.Защо моите познания да не се окажат полезни и решаващи за някои от вас, защо съдбата да не е благосклонна?Познавам хора с много голям потенциал в тази държава, но пък не притежават въображение и идеи, които да реализират, нямат рутина и опит, не са се сблъсквали с нуждата да вземат важни решения и да поемат рискове.

Човек винаги има полза и нужда от приятелска заръка и свежи идеи нали?

Moscow Watchdog

Home ! Female Dog Names ! Male Dog Names ! Dog Breеds ! Dog Training ! Dog Toys ! Pet Food Brands ! Kennel Club ! More Doggy Stuff ! Contact Us ! Terms of Use ! Advertisement ! BG ! EN

---

Other Names:
Moskovskaya Storodzevay Sobaka(RUS)
Moskow Guard Dog
Moskow Watchdog

Height: (Approx.) 25-28 In.
Group: Mastiff
Weight: (Approx.) 100-160 Lbs.
Coat: Medium Length And Thick; With Fringing
Color: Red And White

Head: Massive and powerful. Eyes: Dark brown, medium size, set to front. Ears: Medium size, set high, drop to side of head. Muzzle: Wide and well tapered. Nose: Black and self-colored according to coat. Bite: Scissor or level. Neck: Strong, carried erect. Topline: Level. Chest: Well arched, moderately deep and wide. Body: Mighty and tall. Legs: Strong, very muscular. Feet: Broad with strong toes. Tail: Plumed, almost floor length. Movement: Strong and driving, yet very agile. Temperament: Protective and aloof with strangers.

Moscow Watchdog (Russian: Московская Сторожевая) is a breed of dog created in Bolshevik Russia by the Soviet Red Army to guard. It descends from crosses between the St. Bernard, Caucasian Shepherd, and Russian Spotted Hound breeds. The breed is very large and weight is between 100 and 150lbs. Unlike its modern St Bernard counterparts, the breed needs lots of vigorous exercise. They do not drool like many of the other molossers. Until recently, Moscow Watchdogs were very hard to find outside of the Soviet Union, however are now becoming more popular in Europe and have recently reached the United States.

The breed standard was first published in 1985 when it received "official status" in Soviet Russia. In 1992, the Federation of Dog Breeders of Russia approved the standard and then 1997 the Department of Animal Breeding and Pedigree of The Ministry of Agriculture of Russia. The standard was also approved by the Russian Kennel Club in 1997.

The Russian Kennel Club is working with the International Kennel Federation (FCI) to gain official recognition. Currently, the Moscow Watchdog is considered by the FCI as part of the 2nd group Molosser. In FCI sanctioned dog shows, they are shown in what is referred to as a "Special Show." Inside Russia, they are widely shown and a recognized breed.

---

Choose a Category




It's All About Moskow Watchdog

Breed History

Breed Appearance

Grooming a Moskow Watchdog

Breed Temperament

The Study of Moskow Watchdog

Moskow Watchdog Training

Developing the Best Dog(Russian Tactic)