е наричана още „Червената планета“. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂).
Марс е земеподобна планета с рядка атмосфера и повърхност едновременно напомняща за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс се намира най-високия връх в Слънчевата система - Олимп. В допълнение към географските му особености е и периода на завъртане и сезонните цикли, които са много подобни на Земните.
След първото прелитане край планетата, направено от Маринър 4 през 1965 г. се предполага, че на повърхността на Марс има вода. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот.
В момента около планетата обикалят три космически апарата: Марс Одисей, Марс експрес и Марс Риконисънс Орбитър. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система, с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата Марс експлорейшън ровър (Спирит и Опъртюнити). Откритията направени от тези апарати и от изпратените преди говорят, че на планетата някога е имало водна покривка. Наблюденията сочат, че има малки гейзероподобни потоци, който нарязват повърхността.Наблюдения направени от апаратът на НАСА Марс глобъл сървейър дават доказателства, че части от южната полярна шапка са намалели.
Една обиколка по орбитата си Марс прави за близо две земни години.Денонощието на Марс е с около 40мин.по продължително от земното.Неговата ос е наклонена спрямо равнината на орбитата му почти колкото земната ос към равнината на еклиптиката.Както на Замята така и на Марс има сезони, но те са 2 пъти по продължителни от земните.Тя е около 2 пъти по малка от замята , нейната маса е 10 пъти по малка от земната,средната и плътност също е по малка -3,96 g/см^3,гравитационното ускорение на повърхността и е 3,71 m/s^2.Марс е средно 1,5 пъти по отдалечена от Слънцето, от колкото земята затова до повърхността и достигат 40% от енергията ,която достига до земята.Това прави климата на Марс много суров средната температура е -87 C,като през денонощието силно се изменя като на екватора достига най-много 17 C. Особено студено е на полюсите (до-130 С)При такива условия замръзва не само водата но и въглеродния диоксид.
На вид Марс е червеникаво-кафяв. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната.Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния — 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.
Марс с видими полярни шапкиАтмосферата на Марс е изключително рядка: повърхностното ѝ налягане е едва 750 паскала (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното морско равнище). Тя се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород и вода. През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и метан — потвърдено през март 2004 г. от апарата Марс експрес.
Метанът е нестабилен газ.Разгражда се под действието на слънчевото лъчение и някои химически вещества. Поради това наличието му сочи, че съществува или в недалечното минало е имало механизъм за неговото отделяне, вероятно намиращ се на повърхността на планетата. Засега се счита, че газът е с вулканичен произход или е попаднал на повърхността вследствие от сблъсъци с комети. Учените не изключват възможността той да е продукт на жизнената дейност на метаногенни организми, но за това няма достатъчно доказателства. Метанът е разпределен неравномерно в атмосферата под формата на облаци, което показва, че бива сравнително бързо разграждан и отделян. Планират се допълнителни изследвания с цел доказване произхода на метана чрез „съпътстващи газове“: етан в случай на биологични дейности и серен диоксид, сочещ вулканизъм.
За атмосферата на Марс е характерна циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата. Тя поражда типично земни атмосферни явления като скреж и переста облачност.
Топографията на северното и южно полукълбо на Марс се различава значително. В северното полукълбо преобладават равнини, оформени под въздействието на потоци от лава, а в южното — високи плата, покрити с астероидни кратери. Гледани от Земята, северните равнини на планетата са покрити с марсиански прах и изглеждат бледи. За разлика от тях червените планини и плата на юг са наситени с железен оксид, придаващ характерния им цвят. В миналото за тях се е смятало, че са континенти и са им дадени подходящи за целта имена, като Арабия Тера („Арабска Земя“) и Амазонис Планиция („Амазонска равнина“). За тъмните райони от повърхността като Маре Еритреум, Маре Сиренум и Ауроре Синус се е смятало, че са морета. Най-тъмната част от повърхността на планетата, гледана от Земята, е Сиртис Майор.
Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL-Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от планината Олимп, „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и "Гръцкия басейн" в южното покукълбо.Полярните шапки на Марс съдържат замръзнала вода и въглероден диоксид. Диоксидът е под формата на сух лед и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата.Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият вулкан в Слънчевата система — щитовидният Олимп , висок 27 km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина Тарсис, която съдържа няколко други вулкана. На Марс се намира и най-големият каньон в Слънчевата система — Валес Маринерис („Долината на Маринър“). Той е дълъг около 4 000 km и дълбок 7 km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е Хелас Планиция с покривка от светлочервен пясък.
Работната група по планетарна номенклатура към Международния астрономически съюз определя именуването на обектите по повърхността на Марс.
Тъй като Марс няма морета и океани, дефиниращи морското равнище, както на Земята, за височина 0 m се приема равнището, отговарящо на налягане от 610,5 Pa (6,105 mbar) (0,6% от налягането на земното морско равнище) при температура от 273,01 K (температура на тройната точка на водата).За нулев меридиан на Марс е избран меридианът, преминаващ през малкия кратер Аири-0, намиращ се в Меридианния залив.
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Микроскопични скални форми, показващи предишно наличие на вода, снимани от марсохода ОпъртюнитиНаблюдения на магнитното поле на Марс, извършени от апарата Марс глобъл сървейър сочат, че част от кората на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150 km и дълги около 1000 km по начин, подобен на земните океански дъна. Според теория, публикувана през 1999 г., тези ивици показват наличието на активна геология в миналото на Марс. Ако тя е правилна, това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на въглеродния кръговрат и би потвърдило наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от космическите и слънчевите лъчения.Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km.За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km.
Сред най-интересните находки на марсохода Опъртюнити са хематитите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта Меридианната равнина. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на сяра, желязо и бром. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че в миналото в областта Меридианната равнина е имало вода,която се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората.Следователно на Марс е имало благоприятни условия поне за известно време за появата и развитието на живот. Марсоходът Спирит от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.
Район на северния полюс със снежна шапка. (НАСА/JPL-Калифорнийски технологичен институт)През 1996 г. група изследователи на метеорита ALH84001, за който се счита че произхожда от повърхността на Марс, изнесоха доклад в който се описват структури приличащи на микровкаменелости образувани вследствие на жизнена дейност. Оценките на доклада обаче са противоречиви и сред научните среди липсва консенсус относно интерпретацията на резултатите.
В миналото, поради убедеността си, че на Марс има живот, някои астрономи създават карти на повърхността му на които отбелязват множество „канали“ — линейни структури, за които се е смятало че са плод на марсианска цивилизация. За картографирането на каналите допринася американския астроном Пърсивал Ловел, който също предполага, че промяната в облика на дадени части от повърхността на планетата е следствие от наличието на растения — източник на вдъхновение за поколения писатели-фантасти. За линейните структури е установено, че са плод на въображението на наблюдателите, или в най-добрия случай — пресъхнали корита на древни марсиански реки. Променящите се цветове на повърхността са следствие на бушуващи обширни пясъчни бури.
Фобос
Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 г. във Военоморската обсерватория в гр. Вашингтон, САЩ в 21:14 часа по Гринуич.Асаф Хал открива също Деймос, другия спътник на Марс.
Имената на спътниците са предложени от Хенри Мадан (1838–1901), директор на науките в Етонския колеж. Той ги избира от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).
Фобос е сниман за първи път от близо от американските апарати Маринър 9 през 1971 г. и Викинг 1 през 1977 г., съветския Фобос 2 през 1988 г. и американския Марс глобъл сървейър през 1998 и 2003 г.
За Фобос е характерно синхронното въртене — той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина наблюдаван от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за около 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния хоризонт. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва средно два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се наблюдава на ширини по-големи от 70,4°.
Ниската орбита на Фобос предопределя неговото разрушение в даден момент в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с около 1,8 сантиметра на година. След около 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Роше, намираща се на 8400 km от центъра на Марс. За подробен анализ виж тази статия. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се изменя в рамките на 210%, а при добавяне и на приливните сили на Марс — в рамките на 450%.
Гледан от Фобос, Марс изглежда 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.
Преход на Фобос гледан от повърхността на Марс, заснет от марсохода OpportunityНаблюдаван от марсианския екватор, Фобос има видим диаметър приблизително равен на 1/3 от лунния. Наблюдатели на по-големи ширини (но по-малки от 70,4°) ще наблюдават по-малък видим диаметър поради увеличеното разстояние до Фобос. Големината на Фобос по времето на прехода му през небосвода от запад на изток се изменя в рамките на 45% поради приближаването и отдалечаването му от наблюдателя на повърхността. Ъгловият диаметър на Фобос е около 0,14° непосредствено след изгрев и непосредствено преди залез и 0,20° в зенит. За сравнение ъгловият диаметър на Слънцето е 0,35°.
Фобос на близка орбита около МарсФобос има ниско албедо и най-вероятно е C-клас астероид прихванат от гравитацията на Марс. Съставът му е подобен на богатите на въглерод C-клас астероиди в астероидния пояс. Марсианските луни са продълговати, тъй като не им достига гравитация, която да ги направи кръгли. Плътността на спътника обаче е твърде малка, за да бъда съставен изцяло от скали. Съветският апарат Фобос 2 разкри източник на газ на повърхността на спътника (най-вероятно водна пара) но за съжаление апаратът претърпя повреда и не довърши наблюденията си. Скорошни снимки от Марс Глобъл Сървейър показват че Фобос е покрит със слой от фин прах дебел около 1 метър, подобен на реголита на Луната.
Повърхността на Фобос е осеяна с множество кратери. Най-големият от тях е кратерът Стикни — моминското име на съпругата на Асаф Хал. Подобно на сатурновия спътник Мимас, сблъсъкът, породил кратера, почти е разрушил Фобос. На повърхността му се наблюдават пукнатини вероятно причинени от сблъсъка. Размерите на Фобос са 27 × 21,6 × 18,8 km.
Деймос
Деймос (от старогръцки Δείμος, ужас) е по-малкия и по-отдалечен от спътниците на Марс. Носи името на бога на ужаса от древногръцката митология Деймос, син на бога на войната Арес.
Деймос е открит от американския астроном Асаф Хал на 12 август 1877 г., около 07:48 часа по гринуич.Хал открил и другият спътник Фобос по същото време.
Имената на спътниците са предложени от Хенри Мейдън (1838–1901), директор на науките в Етонския колеж. Той ги взима от Илиада песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).
За Деймос се смята че е астероид който под въздействието на Юпитер се е отклонил към вътрешната част на Слънчевата система и е бил заловен от гравитационното поле на Марс. Неговата форма е неправилна — размерите му са приблизително 15×12×10 km. Спътникът е съставен от богата на въглерод скала, подобна по състав на C-тип астероид, и лед. На повърхността му се намират кратери, но като цяло повърхността му е загладена порад наличието на реголит, частично запълващ кратерите.
Гледан от Деймос Марс има около 30 пъти по-голям видим диаметър от Луната при пълнолуние и е около 400 пъти по-ярък, заемайки 1/11 от небосвода.
Пасаж на Деймос гледан от повърхността на Марс, заснет от марсохода OpportunityГледан от Марс, Деймос има ъглов диаметър от 2,5' и би приличал на бързодвижеща се звезда.Най-голямата му яркост е сравнима с тази на Венера наблюдавана от Земята и имаща ъглов диаметър от 1'; при първата си или последната си четвърт спътникът бе изглеждал ярък колкото Вега.
За разлика от Фобос, Деймос се намира на над-стационарна орбита и изгрява от изток и залязва на запад. Поради сравнително близкия орбитален период на Деймос (30,5 часа) и периода на завъртане на Марс (24,5 часа) между две последователни изгрявания и залязвания на спътника изминиват средно 2,7 дни (гледани от екватора). Поради сравнително ниската орбита на Деймос той не може да бъде наблюдаван на ширини по-големи от 82,7°.
Снимка на повърхността на Марс, направена от спускаемия модул на Викинг 1Марс е изследван от автоматични апарати, между които орбитални модули, спускателни модули и марсоходи, изпратени от космическите програми на СССР, САЩ, Европа и Япония с цел изучаване повърхността, климата и географията на планетата.
Приблизително 2/3 от всички мисии обаче завършват с повреда преди да приключат (а някои дори преди да започнат) планираните задачи. За някои от мисиите са известни точните технически проблеми довели до неизправностите, но за останалата част те остават загадка. В научно-техническите среди шеговито се говори за Бермудски триъгълник намиращ се между орбитите на Земята и Марс.
За най-успешни мисии се считат американските програми Маринър, Викинг, Марс глобъл сървейър, Патфайндър и Марс Одисей. Марс глобъл сървейър предоставя снимки от повърхността на планетата, показващи наличието на пресъхнали речни корита, които сочат наличието в миналото на водни източници близко до повърхността. Марс Одисей пък открива големи залежи на лед на дълбочина до 3 m в северната полярна шапка на планетата.
Първата успешна мисия до Марс е тази на Маринър 4, изстрелян през 1964 г. Първите обекти, успешно приземили се на повърхността на планетата са съветските сонди Марс 2 и Марс 3 от програма Марс. Изстреляни са през 1971 г., като връзката с двата апарата се губи секунди след приземяването на Марс. През 1975 г. НАСА изстрелва две сонди по програма Викинг. Програмата включва два летателни апарата и две спускаеми сонди, които се приземяват на планетата през 1976 г. Сондите правят първите цветни снимки на Марс и картографират повърхността на планетата толкова добре, че и сега тези снимки се използват. Съветските сонди Фобос 1 и 2 са изстреляни през 1988 г. за да изучават Марс и неговите естествени спътници. Фобос 1 изгубва връзка със Земята още по пътя към червената планета, а Фобос 2 успешно фотографира Марс и Фобос, но се проваля малко преди да изпрати двата спускаеми апарата към повърхността на Фобос.
Марс експлорейшън ровър на повърхността на МарсПрез 2001 г. НАСА успешно изстрелва Марс Одисей, който все още е в орбита към началото на 2008 г. Спектрометърът за гама-лъчи е засекъл значителни количества от водород и на реголит. Водородът се съдържа основно в ледовете по повърхността на планетата.
През 2003 г. ЕКА изстрелва Марс експрес, състоящ се oт орбитален (Марс експрес орбитър) и спускаем модул (Бийгъл 2). Орбиталният модул потвърждава наличието на запаси от замръзнала вода на южния полюс на планетата. За съжаление контактът със спускаемия модул е загубен малко преди кацането му на повърхността през декември 2003 г. счита се, че той се е разбил поради техническа неизправност.В началото на 2004 г. екипът работещ по мисията съобщава, че е открит метан в атмосферата на Марс, а ЕКА оповестява, че е открила полярно сияние на Марс през юни 2006 г.
През 2003 г. НАСА изстрелва марсоходите близнаци Спирит (Дух) носещ означението MER-A и Опъртюнити (Възможност) носещ означението MER-B по програмата Марс експлорейшън ровър. Двата марсохода достигнаха успешно до повърхността на планетата през януари 2004 г. и към март 2005 г. запазват почти пълната си функционалност, надхвърлили многократно очакванията на НАСА за надеждност от порядъка на 3 месеца. Досега двата марсохода са открили ценни доказателства за наличието на вода на повърхността на Марс в миналото. Следващият апарат, който се приземи на планетата е Феникс. Той беше изстрелян на 4 август 2007 Приземи се успешно в Северния полярен регион на 25 май 2008 г. Феникс притежава роботизирана ръка дълга 2.5 m, с която може да копае в марсианската почва. Апаратът се намира в район, за който се смята, че почвата е с дебелина около 30 cm и той ще може да я загребва. Освен това притежава микроскопична камера, която може да анализира проби с дебелина 1/1000 от човешкия косъм.
Ротацията на Марс видяна през малък телескоп през 2003 г.На 27 август 2003 г. 9:51:13 по Гринуич разстоянието от Марс до Земята беше най-малкото от 60 000 години насам: 55 758 006 km поради факта, че планетата се намираше на един ден разстояние от постигане на опозиция и на три дни от перихелий. За 2287 г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на 22 август 1924 г. разстоянието е 0,37284 АЕ, сравнено с 0,37271 АЕ на 27 август 2003 г. и очаквани 0,37278 АЕ на 24 август 2208 г.
Пасаж на Земята гледана от Марс ще се наблюдава на 10 ноември 2084 г. На този ден Слънцето, Земята и Марс ще лежат на една права. Ъгловият диаметър на Деймос, гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на Слънцето пасажи, а не затъмнения, както тези на Фобос.
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от организми и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични. За метана в атмосферата на планетата също се счита, че по-вероятно е в резултат на небиологични процеси.
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
За няколко метеорита, открити на земната повърхност е известно, че произхождат от Марс. На два от тях са открити признаци на бактериална дейност в далечното минало. На 6 август 1996 г. изданието Солър Систем Рисърч в броя си от март 2004 оповестява, че Кайдунския метеорит, намерен в Йемен, вероятно произхожда от Фобос.
На 14 април 2004 г. НАСА обявява, че скалата наречена „Баунс“ има същото химическо съдържание, Намерена е в Антарктика през 1979 г. Възможно е скалата да е била произхожда от същия кратер, който е изхвърлил и австралийския метеорит.
В Древен Египет планетата е наричана „Хор Червения“ заради наситения си цвят. Поради ретроградното въртене на планетата спрямо Земята (Земята се върти по-бързо около Слънцето отколкото Марс), древните египтяни са казвали, че тя „пътува в обратна посока“. В допълнение, името на град Кайро произлиза от „Ел-Кахира“, значещо „планетата Марс“ на арабски.
Интересно е да се знае че на Марс се намира най-високата планина в цялата слънчева система – вулкана Никс Олимпика.Чието име в превод означава “Снеговете на Олимп”.Диаметърът на основата му е 600 km ,а височината му надвишава 27 km.
Също така с Марс е свързан и един от най-често задаваните въпроси :дали сме сами във вселената.Варианта да има живот на Марс започва да се обсъжда още през миналия век, когато италианския астроном Скиапарели открива на повърхността канали,предположението ,че каналите имат изкуствен произход т.е. са създадени от разумни същества предизвиква много голям интерес.На 7 август 1996г. в един метероид роден на Марс преди повече от 3,6 милиарда години, паднал на Земята преди 13 000 години и открит в Антрактида през 1984г., бе открита бактерия, което означава ,че има вероятност на Марс да е съществувала поне примитивна форма на живот.
Не забравяйте че на Марс има много силни ветрове духащи във всички посоки и най-вероятно е те да са сформирали така нареченото марсианско лице.
Снимки на Марс
Планетите в Слънчевата система
Няма коментари:
Публикуване на коментар