ЗА ВСЕКИ ПО НЕЩО - Polezna: рецепти

Показват се публикациите с етикет рецепти. Показване на всички публикации

Х Р А Н И

Н А П И Т К И

Р Е Ц Е П Т И

Н А Д Н О Р М Е Н О  Т Е Г Л О

Д И Е Т И

Рецепти за билколечение(продължение)

24. Hypericuт perforstum L. - Жълт кантарuон (звъника)
Приложение: диарии, гастроентерит, заболявания на черния дроб, бъбречни заболявания, ставен ревматизъм, за зарастване на рани, при изгаряния
Звъниката най-често се приема под формата на отвара: 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се вьзварява в продьлжение на около 15 мин. с 200г вода. Това е дозата за 1 ден. Приема се 3-4 пъти дневно преди хранене.
При кожни увреждания, рани, изгаряния звъни ката се прилага външно под формата на звъниково масло: 20 г пресни цветове се заливат с 200 г ленено или слънчогледово масло, в което престояват при често разклащане 14 дни. Полученият маслен извлек има кървавочервен цвят.
Забележка: Звъниката цъфти през лятото и за приготвянето на звъниково масло пресни цветове може да се закупят от билкарите, които продaвaт на пазара и други билки.

25. Juglaпs regia L - Орех
Приложение: при мастит, рахит, при опадане на космите (алопеция), стоматит, гастроентерит
При мастит се поставят топли лапи, като се приготвя отвара от 5 супени лъжици сухи ситно нарязани листа с 0,5 л вода; вари се 15 мин. Възпалените цицки се налагат с остатъка от прецедената отвара като за целта се използва мек, памучен плат, върху който се размазва кашата от сварените листа.
При рахит се употребява самата отвара, която се смесва с топла вода (до 35С) и се правят бани като водата не трябва да стига до корема на кучето. Подходящо е процедурите да се прилагат вечер в продължение на 10 минути.
При алопеция най-напред трябва да се установят причините. Голямо значение за появата на заболяването оказват недостигът или липсата на витамини, микроелементи и минерални вещества, а също и разстройството на жлезите с вътрешна секреция (щитовидната и хипофизната жлеза), както и на нервната система.
При обща алопеция се правят фрикции, като предварително почистената кожа се масажира с парче мек вълнен плат, напоен с орехова отвара. Масажът трябва да се извършва енергично, но внимателно, за да не се нарани кожата на кучето.
Един-два пъти седмично може да се прилагат и бани, като отварата се смесва с водата за кьпане и се облива с нея кучето. Не трябва да се използва сапун или шампоан.
При локална алопеция се препоръчват същите процедури.
Освен за външно приложение, запарка от орехови листа може да се дава вът решно на кучето: 1 супена лъжица ситно нарязани, сухи орехови листа се залива с 1 чаша вряща вода. От тази запарка се дава на кучето сутрин и вечер в продължение на 3-4 дни. След 10 дена почивка отново може да се повтори лечението, като се дава запарката 3-4 дни.
Лечението при алопеция трябва да е съчетано и с подходяща диета, както и с даването на витамини (А и В-комплекс), които се назначават от ветеринарния лекар.

26. Juniperus communis L - Обикновена хвойна
Приложение: при дерматит
Появата на дерматит може да е свързана с механични, физични или химични дразнители. Затова най-напред трябва да бъда отстранена причината на заболяването. В зависимост от тежетта на състоянието се назначава от ветеринарния лекар и съответното лечение. Независимо от това на кучето може да се дават вътрешно плодчета от хвойна, като се прилага следната схема: първият ден кучето изяжда 5 плодчета, втория ден - 6 и т.н. докато се стигне до 15 плодчета дневно и след това дозата се намалява пак до 5 плодчета на ден.
Забележка: При възпаление на бъбреците хвойната е противопоказна, както и при бременни животни.

27. Linum usitatissimum L - Културен лен
Прuложенuе: при възпаление на стомаха и червата, при възпаление на пикочния мехур, при възпалителни отоци, при изгаряния, при запек
Използват се семената на лена, както вътрешно, така и външно. Слузта на лененото семе се прилага вътрешно, като 1 супена лъжица (20 г) цели семена се заливат с 1 чаша студена вода, престояват 2-3 часа при често разклащане. От получената слуз се дават от 5 до 15 мл.
За лапи и компреси се приготвя рядка каша от ленено брашно с гореща вода, която се размазва върху марля и се налага на болното място, като се увива с парче вълнен плат.
При изгаряния се приготвя смес от равни части лененото масло и варова водa.

28. Matricaria chamomila L - Лайка
Приложение: при възпаление на стомаха и червата, при диарии, при конюнктивит
Лайката действа противовъзпалително и успокояващо. Външно се прилага за промивки, компреси, бани и др. Използва се запарка от 3 супени лъжици дрога, която се залива с 600-700 г вряща вода и се оставя да стои 1 час в добре затворен съд.
За вътрешно приложение лайката се прилага под формата на извлек. И звлекът се приготвя от 10 чаени лъжички дрога и 2 чаши студена вода. Наставя се за 8 часа. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти дневно.

29. Melisa officinalis L. - Маточина
Приложение: при повръщане, при полова свръх възбуда, при кожни обриви, при колики и задръжка на газове в червата
Маточината действа спазмолитично и болкоуспокояващо, укрепва нервната система. Вътрешно се използва под формата на запарка: 8 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 2 чаши вряща вода и се оставя да престои 30 мин. в добре затворен съд. Приема се 3-4 пъти дневно на равни порции. При повръщане се дава по 2-3 супени лъжици през 15 минути.

30. Ocimum basilicum L - Босилек
Приложение: при възпаление на външното ухо, при гнойно възпаление на средното ухо
При възпаление на ухото най-напред се почиства с дезинфекционен разтвор и след това се накапват 5-6. капки от сок от пресни листа на босилек. Манипулацията се прави 3-4 пъти дневно, в зависимост от тежестта на възпалението.

31. Origaпum vulgare L - Риган
Приложение: за успокояване на кашлица при остьр и хроничен бронхит, при спазми в стомаха и червата, при полова свръхвъз6удимост, нервна възбудимост, липса на апетит, чернодробни смущения, хепатит, при сърбящи екземи
Риганът се прилага вътрешно под формата на запарка при всички посочени по-горе заболявания: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода. Това е дневната доза, която се дава 3 пъти.
Външно за бани при сърбящи екземи се използва запарка от 200-300 г дрога в 2-3 л кипяща вода; запарката се прибавя към водата за баня.

32. Petroseliпum sativuт Hoffт. - Магданоз
Приложение: като диуретично и спазмолитично средство, при възпаление на простатната жлеза, при възпаление на пикочния мехур и бъбреците, при липса на апетит, при ужилване от насекоми
Използват се пресните листа със стръкчетата, както и плодчетата на магданоза.
Дрогата се прилага под формата на настойка: 1/2 чаена лъжичка счукани плодчета се наставят с 1 чаена чаша вода в продължение на 8 часа. Това е дозата за 1 ден, която се разпределя на 3-4 приема.
При ужилване от насекоми се използва сокът от листата на магданоза, с които се намазва болното място. Вместо плодчета, може да се прилага вътрешно според сезона и сок от пресен магданоз. Дозата е 2 супени лъжици дневно. Дава се самостоятелно или с храната на кучето.

33. Phaseolus nanus Jusl. - Дребен фасул
Приложение: при диабет
Растението е вариетет на обикновения фасул. Използват се шушулките на боба, които оказват инсулиноподобно действие при диабет. Те трябва да са добре узрели (пожълтели), сухи и без семената. Прилага се под формата на отвара: 15-20 г дрога се вари в продължение на 3-4 часа с 1 л вода. Дава се на кучето често, на малки порции.

34. Plaпtago major L - Широколистен жиловлек
Приложение: при възпаление на пикочния мехур, често уриниране, при диарии, възпаление на стомаха и червата, при лептоспироза, при възпаление на венците, при отоци от удар, ужилвания от насекоми, при мокри екземи, при рани от отровни змии
Вътрешно жиловлекьт се приема под формата на запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязани сухи листа на 1 чаша вряща вода, Така приготвената запарка се оставя да престои 10 минути. Дава се на кучето на малки порции в продьлжение на 1 час.
За външно приложение жиловлекът се използва при отоци, ужилвания, екземи.и рани. За целта пресни листа, добре измити, се счукват във вид на каша, или се сваряват и се смачкват във вид на лапи.
Забележка: При бронхопневмония много ефикасен е сокът от пресни листа, който се приготвя по следния начин. Листата се измиват добре, нарязват се и се размачкват, след което се изтискват. Полученият сок се смесва с равни части мед и се вари в продължение на 20 минути. Съхранява се в добре затворен съд. Дава се на кучето сутрин и вечер по eднa чаена лъжичкa.

35. Pimila graпatum L - Нар
Приложение: при диарии вследствие на лошокачествена храна, при доказана опаразитеност с тения
Плодовата кора на нара се прилага вътрешно под формата на отвара при храносмилателни разстройства, като 1/4 чаена лъжичка ситно счукана плодова кора се вари в продължение на 15 минути с 250 грама вода. Това е дозата за два дни. Дава се на кучето по 1 чаена лъжичка три пъти дневно едновременно със сок от ябълка,
Стъблената кора на нара е ефикасно средство срещу тения. Приготвя се отвара от 50 грама дрога, която се вари 15 минути с 0,5 л вода. Прибавя се малко (около една кафейна чашка) варно мляко - от гасена вар и вода, прецедено. С приготвения разтвор се прави клизма като на кучето не се дава храна преди манипулацията и 2-3 часа след това.
Забележка: Нарът да се използва само при кучета, навършили 3 години.

36. Rhus cotynus L - Смрадлика
Приложение: като противоотрова при отравяне със солите на тежки метали, алкалоиди и други. За предпазване от ухапвания от кърлежи. При отоци от измръзвания, при рани, при гнойни рани
При отравяне смрадликата се прилага вътрешно, като 2 супени лъжици от ситно нарязаната дрога се варят в продължение на 5 минути в 0,5 л вода. След като изстине, отварата се прецежда и се дава на кучето 3 пъти дневно преди хранене в продължение на 1-2 дни след отравянето, като допълнително средство за пречистване на организма от токсичните вещества. При такива ситуации най-напред се търси квалифицирана лекарска помощ.
За всички изброени по-горе случаи смрадликата се прилага външно. Приготвя се отвара от 100 грама ситно нарязани листа, които се възваряват с 1 л вода. След изстиване отварата се прецежда и е готова за употреба.
За предпазване от кърлежи козината на кучето се навлажнява с така приготвената отвара, като за целта се използва гъба или мека кърпа. Фрикцията се прави срещу косъма, за да се обработи и кожата. Манипулацията се извършва един път седмично.
За компреси и лапи се използва остатъкът след прецеждането на отварата, с който се налага болното място.

37. Sophora japonica L - Японска софора (акация)
Приложение: при кръвоизливи в мозъка, ретината, при диабет, при сепсис, при ревматизъм, при капилярни кръвоизливи от токсичен характер (отравяне от арсенови съединения, салицилати и др.)
Японската софора е дърво, подобно на бялата акация. Разпространено е навсякъде у нас и се отглежда като декоративно растение. Цъфти през лятото. Използваемата част е неразтворените цветни пъпки. Дрогата съдържа голямо количество рутин. При лечение с японска софора задължително се комбинира с витамин С.
Цветните пъпки на софората се прилагат вътрешно, като за целта се стриват на прах (по 0,2-0,5 г) и се дават на 3-4 приема.
От цветчетата може да се приготви и настойка (20 грама цветчета се наставят със 100 грама 70-процентов спирт в продължени на 7 дни). От получената настойка се дава на кучето по 20-30 капки три пъти дневно.

38. Тагахаcum Offlcinale - Глухарче
Приложение: при възпаление на стомаха, при възпаление на червата, при хепатит, при камъни, пясък и други заболявания на бъбреците и пикочния мехур. При затлъстяване, запек, като противоглистно средство.
При всички изброени случаи глухарчето се прилага под формата на настойка. Приготвя се от 2 чаени лъжички ситно нарязан корен, наставени с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Настойката се прецежда и количеството се разделя на 4-5 равни части, които се дават през равни интервали от време на кучето.
Свежите листа от глухарче или сок от тях са ефикасно средство при анемии, С-авитаминоза, кожни заболявания.

39. Urtica dioica L - Обикновена коприва
Приложение: влияе благоприятно върху обмяната на веществата, при анемии, ревматизъм, воднянка, сърбящи кожни екземи, храносмилателни смущения, при изгаряния от I степен, при алопеция
Копривата се прилага вътрешно под формата на запарка, като 2 супени лъжици сухи, ситно стрити листа се заливат с една чаша (250 грама) вряла вода. Това е дозата за 1 ден.
При изгаряния и за лечение на рани същата запарка се приготвя с двойно количество листа - за компреси. При опадане на козината (алопеция) се варят 100 грама листа, ситно нарязани, с 0,5 л вода и 0,5 л оцет в продължение на 30 минути. С получената отвара се намазват всяка вечер засегнатите участъци. Да не се употребява сапун.
Забележка: За вътрешно приложение да не се давa на бременни животни.

40. Urtica ureпs L - Гръцка коприва
Приложение: при диарии, уремия, при диабет, при епилепсия, при бронхит, при рани вследствие на контузии
Гръцката коприва се използва по същият начин както обикновената коприва. Освен листата може да се употребява и коренът на растението, като се приготвя отвара.

41. Vaccinium murtillus L - Черна боровинка
Приложение: при диария, при възпаление на пикочния мехур, при стоматит, при ларингит, притонзилит, при диабет, при екземи, при алергии
По-често се употребяват сухите плодове на черната боровинка, в които се съдържат в по-големи количества витамините: С, В-комплекс, А (провитамини), ябълчена и лимонена киселина, пектин, инвертна захар и др.
За вътрешно приложение се приготвя настойка от 4 чаени лъжички сухи плодове с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Употребява се при диарии и храносмилателни смущения.
Във всички останали случаи се прилага запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязани плодове с 1 чаша вряща вода.
При възпаление на устната кухина може да се използва гъста каша за мазане, приготвен като 100 грама ситно нарязани плодове и 1/2 литър вода, като се вари докато водата остане 300 грама. Употребява се студена като намазването се прави през 2-3 часа няколко пъти дневно.

42. Vaccinium vitis idaea L - Червена боровинка
Приложение: при възпаление на бъбреците, при възпаление на пикочния мехур
Употребяват се листата на червената боровинка, като се прилага под формата на отвара: 3-4 чаени лъжички ситно нарязани листа се варят в продължение на 15 минути с 2 чаени чаши вода. Това е дозата за 2 дни. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжци, 4-5 пъти дневно.

43. Zea mays L - Царевица
Приложение: при камъни и пясък в бъбреците, при воднянка, при заболявания на черния дроб и жлъчката, при затлъстяване, при тения
Използва се царевичната коса. Прилага се под формата на запарка: 10 грама ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода: След като изстине се прецежда и се дава 3-4 пъти дневно на равни порции. При затлъстяване на кучето същата доза е за 2 дни, като се дава 1 час преди хранене, два пъти дневно. Ефектът се дължи на убиването на апетита.
Забележка: При леки форми на диабет също може дa се дaвa на кучето, но действието е индивидуално, така че ефектът зависи от конкретния случай.

<<< Върни се в началото на статията

З А Б Е Л Е Ж К А

До тук изброените рецепти са просто предание от миналото и ефективността им не е доказана и документирана от днешната медицина. Употребата, последствията и отговорностите са изцяло на ваша отговорност. Ние собствениците на moskowwatchdog.blogspot.com ви заявяваме, че посочените билки и дозировки не са рецепти с наша запазена марка и ние не носим никаква отговорност за последвалите ефекти върху вашите животни.
Материалите за тази статия са събрани от други интернет източници!

Билколечението и животните

Някои правила при билколечение

Тъй като различни видове лечебни растения си приличат, а само едни от тях имат лечебни свойства, най-добре е необходимата билка да се закупува от билкова аптека, а не да се набавя собственоръчно, за да се избягне нежелана ситуация. Освен това, за да се получи качествена дрога, всяка билка се бере в точно определено време от развитието на растението при спазване на много условия, които гарантират чистотата на получения материал, както и количеството на активните вещества на дрогата, които имат лечебни свойства.

Във всички случаи, когато се използват билки - самостоятелно или комбинирано, посочените дози и начинът на приготвянето им се спазват стриктно, за да има резултат. Често в желанието си кучето да оздравее по-бързо, някои собственици увеличават по свое усмотрение количеството на дадено лекарство или честотата на даването му. Това е недопустимо и ефектът е отрицателен, като най-малкото усложнение при такава атака от препарати е увреждането на бъбреците на кучето, които по принцип са много натоварени.

Иначе лечението с билки е еднакво ефикасно както при хората,така и при животните. Разбира се, изключение не прави и кучето. Като всяко живо същество то също боледува, напълно зависимо е от човека и той носи отговорността за здравето му… Билколечението може с успех дa се прилага при кучето, но за това са необходими определени познания и спазването на някои задължителни условия. В противен случай ефектът може дa е обратен.

Какво трябва дa знае всеки собственик на куче, преди дa посегне към билките?
Преди всичко е необходимо дa се наблюдава кучето, както и дa се различават най-общите реакции на болното и на здравото животно, защото изходът от всяка болест дo голяма степен зависи от ранната диагноза. Ако кучето е: безразлично; слабо подвижно; не се отзовава при повикване; не размахва опашката си, а я крие между задните крака; носът е сух, често горещ; очите отделят обилен секрет или са сухи, без блясък, при тежко състояние могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите; телесната температура е повишена (нормалната е 37.5-39С) и при голям брой болести може да достигне 41С; липсва апетит или е понижен; налице са признаци, които показват разстройство при храносмилането (диария, повръщане, запек) или на дишането (кашлица, хрипове, задух, хълцане), както и всяко изменение на космената покривка или на кожата, тогава може да се твърди,че кучето е болно. Разбира се, при установяването на най-малкото неразположение кучето трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да постави точната диагноза. В зависимост от нея се определя и съответното лечение.
Терапията с билки при заразни болести - бяс, гана, инфекциозен хепатит, парвовироза, лептоспироза, салмонелоза, стафилококоза, туберкулоза, предизвикани от вируси или бактерии, както и някои заразни болести, предизвикани от гъбички (микроспория, трихофития, фавус) може дa се прилага като съпътстващо, помощно cpeдство към медикаментозното лечение, назначено от лекаря, и то само в определени моменти (цикли) от развитието.
Трябва дa се има предвид и обстоятелството, че някои лекарства са несъвместими в комбинация с билки и затова е по-добре дa не се експериментира с живота на кучето, а всяко лекарствено cpeдствo дa се прилага самостоятелно, като се спазват указанията на ветеринарния лекар или посочените за конкретната билка.
Като се изключат изброените по-горе болести, почти за всички останали, от които кучето най-често cтpaдa, билкотерапията е приложима и ефикасна. Тук може дa се посочи групата на незаразните и повечето от паразитните болести, както и лекуванeтo на рани от различно естество, травми, кръвоизливи, изгаряния, измръзване и други.

Тайната на билките е в точно дозираното количество, поемането им в точно определено време и в приготвянето им по строго определен начин.
Най-общо, еднократната доза, която трябва да се дава на кучето, се определя от възрастта му:
За куче от 2 до 10-годишна възраст - 1 доза
За куче от 1 до 2 години - 2/3 от дозата
За куче от 9 месеца до 1 година - 1/2 от дозата
За куче от 8 месеца до 10 месеца - 1/3 от дозата
За куче от 6 месеца до 7 месеца - 1/6 - 1/4 от дозата
За куче от 3 до 4 месеца - 1/8 до 1/4 от дозата.
За куче от 1,5 до 3 месеца - 1/12 до 1/8 от дозата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Винаги се приготвя цялото количество, посочено в рецептата, от което се дозира cпoрeд дaдeнaтa схема. Продължителността на терапията се определя в зависимост от лечебната цел и от състоянието на болното куче.

Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че всяко куче е с определена индивидуалност и наследствени предразположения към някои заболявания. Много голямо значение за изхода от тях оказват възрастта, общото физическо състояние, условията на отглеждане и най-важното - кога е започнало лечението. За някои болести изчакването е фатално, при други преждевременното прекъсване на терапията може да стане причина по-късно за хронични заболявания или други усложнения. Опасно е и прилагането на "изпитани рецепти" от познати, които може да са ефикасни при съвсем други ситуации. Самолечението, както и изпробването на различни средства, без да е поставена точна диагноза от какво страда кучето, могат не само да влошат състоянието му, но и да замьглят типичните симптоми на действителното заболяване. При такива "експерименти", които за съжаление не са изключение, собственикът на "опитното" куче твърде късно се обръща за квалифицирана ветеринарно-медицинска помощ. Дали на болнотокуче ще се дaват лекарства или билки, зависи от конкретния случай, но подходьт винаги трябва да е един - научен, което е гаранция за благоприятния изход на дадено заболяване.

Фитотерапията (билколечението) е най-старият метод на лечение, но тя също вече е поставена на научна основа, макар че голям брой лекарствени растения .се предписват все още на базата на резултатите от дългогодишното им прилагане, както и въз основа на опита на народната медицина. При терапията с лекарствени растения са необходими освен знания, също и опит и критичен поглед върху възможността за излекуване на дадено заболяване от страна на лекаря, който определя диагнозата на болното куче. При възможност да се използват както лекарства, така и билки, по-целесъобразно и по-полезно за организма на кучето е да се предпочетат билките. Те не дават странични ефекти, не са така драстични като въздействие, винаги може да се осигурят, и при правилно лечение (като доза, подходящ избор на билка, начин и продължителност на приложение) гарантират оздравителния процес без риск от рецидиви.

Имайте в предвид,че:
Обикновено дадено лекарствено растение може да се прилага при различни заболявания и затова подходящите за терапия на кучето видове са разгледани в този аспект. За да не се допускат грешки, лекарствените растения са описани и подредени под азбучен ред въз основа на латинските им наименования. Ботаническото описание на видовете не е дадено, тъй като не е препоръчително собствениците на кучета сами да берат необходимите им билки. Както вече беше посочено, най-добре е да ги закупуват от билкова аптека. Повечето от лекарствените растения имат по няколко народни наименования, затова трябва да се знае латинското название.
Ако се налага кучето да приема вътрешно даден билков препарат и това не става доброволно от негова страна, то собственикът му трябва да избере подходящ начин, за да го застави. За целта може да се използва биберон, лъжица, или спринцовка с пластмасов накрайник. Никога не трябва течността да се излива направо в гърлото на кучето, защото може да се задави, а да се подава на малки порции, от ъгъла на устните.

Билковите препарати винаги трябва да са прясно приготвени. Използваните дроги трябва да са добре опаковани, особено ако са ситно нарязани, защото в противен случай поемат известно количество влага и въздух и при по-продължително съхранение активните им вещества се разпадат лесно. Плесенясали или нападнати от вредители дроги не са годни за употреба.

Статията продължава със следните теми:

ФОРМИ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Най-широко прилаганата и най-целесъобразната форма на приемане на растителните дроги са....

УКАЗАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
Растителни сокове се препоръчват при простудни и стомашно-чревни заболявания, като се приготвят от пресни....

РЕЦЕПТИ, НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И ДОЗИРОВКА
Знанията и уменията за лековитостта на растенията датират от хиляди години. Те са били предавани от поколение на поколение. Така съхраненият опит за богатия и разнообразен растителен свят е послужил за създаването и запазването на нapogнaтa медицина.Хиляди рецепти....

Продължи да четеш >>

Атопия, Дерматит, Алергия при кучето! Сърбеж!

Keywords: Сърбеж, Алергичен ринит, Сълзене очи, Падане косми, Себорея, Алергия треви, Алергия домашен прах, Атопия, Дерматит

Кучешката атопия е заболяване, при което има наследствена тенденция към образуване на IgE (имуноглобулин Е) антитела като отговор от излагане на действието на вдишани или абсорбирани през кожата алергени. Това е втората по честота алергична кожна болест след алергичния дерматит от бълхи и засяга около 10 % от кучетата.

Атопията започва на възраст от една до три години. Възприемчиви са Златен ретривър, Лабрадор ретривър, Ласа апсо, Фокстериер, Териер, Далматин, Пудел, Английски сетер, Ирландски сетер, Боксер, Булдог, Шар Пей, Чао-чао, Белгийска овчарка и др.
Признаците се явяват при контакт с полени през лятото и есента, а по-късно – и с пролетните тревни или дървесни полени от март до юни и юли. Накрая кучетата започват да реагират на вълна, домашен прах, плесен, растителни влакна и др. При непрекъснато излагане на действието на множествени алергени атопичната алергия се превръща в целогодишен проблем.

При ранната атопия сърбежът е сезонен и кожата изглежда нормална. Кучетата се чешат по ушите и долната част на тялото. Сърбежът се придружава от триене на лицето, кихане и носна секреция (алергичен ринит), сълзене на очите и близане на лапите, което причинява характерни кафяви петна по ходилата. При много кучета болестта не прогресира над този стадий. Ако обаче продължи да се развива, цикълът сърбеж–чесане–сърбеж прераства в образуване на дълбоки драскотини (екскориации) в кожата, опадане на косми, струпеи, кори и вторична бактериална кожна инфекция. Тези кучета имат много отчайващ вид. След време кожата получава тъмна пигментация. Развива се суха или мазна себорея с кожни люспи в резултат на вторична инфекция.

Към описаните симптоми често се прибавя едностранно или двустранно възпаление на ушния канал, което понякога може да бъде единственият външен израз на атопията. Ушите се зачервяват и се възпаляват, а каналите се изпълват с кафява ушна кал, която може да причини бактериален или гъбичен отит.

Атопията при кучета, особено когато се усложни с пиодермия, много трудно се различава от алергичния дерматит от бълхи, скабиес, демодексна краста, хранителна алергия и други кожни болести. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата (история на болестта), локализацията на кожните патологични изменения и сезонната поява. Преди да се започне лечение за атопия, трябва да се направят посевки на остърган материал от кожата, бактериални и гъбични култури и опит с хипоалергична диета. Важно е да се унищожат бълхите, ако ги има. Повечето кучета с атопия са алергични към бълхи и могат да развият алергичен дерматит, който още повече усложнява клиничната картина.

Предпочитаният метод за диагностика на атопията е интрадермалното (вътрекожното) тестване – инжектиране на малки количества от познати алергени и наблюдаване на кожната реакция. Разбира се, това отнема доста време и е твърде скъпо, защото изисква чести посещения при ветеринаря. За да бъде изследването точно, всички лекарства по време на тестването трябва да се спрат.
Ако интрадермалните проби са недостъпни, диагнозата може да бъде решително подкрепена от серологичния кръвен тест (ЕLISA) за откриване на груповоспецифичните антитела IgE.

Лечение: Най-ефикасното дългосрочно решение би било да се промени околната среда на кучето, за да се избегне контактът с алергени. Атопичното животно обикновено е алергично към много различни алергени, така че често практически това не е възможно. Повечето кучета отговарят добре на лечението.

Първата и най-важна стъпка е да се намали прагът на дразнението, като се елиминират възпалителните кожни изменения, като себорея и пиодермия.
С антихистаминовите препарати се контролират сърбежът и чесането при 20-40 % от случаите с атопия. Кортикостероидите са най-мощните медикаменти против сърбеж, но имат и много сериозни странични ефекти. Добре е да се дават с прекъсвания в малки дози и за ограничено време. Съществуват комбинирани препарати, съдържащи хидрокортизон с Pramoxine (прамоксин), за външно лечение на сърбящите зони. Прамоксинът е локален анестетик, който временно успокоява болката и сърбежа.

Виж повече за: Алергия при кучетата! Копривна треска!

Почистване на кучето

Много малко са хората, които знаят кога да къпят своето куче. Несъмнено редовното къпане с шампоан или други миещи препарати премахва мазнините по козината. Има обаче случаи, когато кучето се е замърсило и трябва непременно да се изкъпе. В такива случаи препаратите не винаги са необходими. Много кучета от късокосместите породи могат да минат цял живот без къпане, особено ако редовно се изчеткват.

Пуделите, които се подстригват от 6 до 8 седмици, се къпят преди това, за да се улесни подстригващия и след това по-рядко. Дългокосместите кучета, специално изложбените-ще трябва да се къпят всеки месец, за да се отстрани "кучешката" им миризма. Но къпането на дългокосместо куче с начално сплъстяване може да доведе до сплъстяване.

Честотата на къпането зависи от ръста и желанието на кучето, както и условията за къпане и подсушаване. Докато съхне, кучето трябва постоянно да се сресва-за предпочитане на части и със сушоар за коса. Повече от домашните сушоари не са достатъчно мощни за тази цел, затова е по-добре да се снабдите с промишлен.

При появата на бълхи и други паразити, особено през лятото, когато те интензивно нападат-употребявайте медицински инсектициден шампоан. Изборът на такъв трябва да става със съдействието и съветите на ветиринаря (аеролозни спрейове или прахове също могат да се приложат при къпането, когато се забележат паразити).

За обикновеното къпане пазарът предлага най-различни шампоани и балсами. Много специалисти обаче предпочита и препоръчват бебешкия шампоан, който е по-евтин от специалните кучешки. Ветеринарят ви може да препоръча шампоани в зависимост от състоянието на кожата на кучето. Трябва да ги спазвате стриктно, за да унищожите последиците след привършване на лечението. Както и при леакарствата, опасно е да държите и употребявате шампоан с изминал срок на годност.