Какво е "бабезиоза"?

(Babesia gibsoni, Babesia canis)

Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация.

Причинители:
Babesia canis, Babesia gibsoni

В еритроцитите мерозоитите на B.canis имат кръгла, овална, амебовидна и крушовидна форма. Най-характерни са двойните крушовидни форми, разположени под остър ъгъл.

Епизоотология:
Гостоприемници
Естествени гостоприемници са кучето, вълкът, чакалът. Експериментална инвазия може да се осъществи и при лисица.

Преносители
Главни преносители на B.canis са възрастните кърлежи на видовете Rh.sanguineus, Dermacentor marginatus, но са устновени още D.venustus, Haemaphysalis leachi, a на B.gibsoni - Haemaphysalis bispinosa, Haemaphysalis longicornis, Rhipicephalus sanguineus

Други особености
Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. В ензоотичните райони те се инвазират още в млада възраст и прекарват болестта по-леко. Внесените в ензоотични райони кучета от благополучни райони боледуват тежко и с висока смъртност.

Други вектори:
Хемотрансфузия, замърсени игли и инструменти, трансплацентарно.

Патогенеза:
Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация. Засягат се силно кръвообращението, дихателната и отделителни системи, централната нервна система.

Клинични признаци:
Зависят силно от вирулентността на бабезийния щам и от устойчивостта на макроорганизма.

Инкубационен период: от 10 до 21 дни
- Рязко повишаване на телесната температура (до 40-420C), задържане за 2-3 дни, след което спадане под нормалната (33-350C)
- Намален или липсващ апетит, угнетено общо състояние, бързо слабеене
- Развитие на анемия и жълтеница
- По кожата и лигавиците се развиват едем, асцит, кръвоизливи
- Затруднено дишане
- Стоматит, гастрит, миозит, ревматични прояви
- Кератит, ирит, иридоциклит
- Нарушено придвижване с парези
- Понякога епилептоидни припадъци
- Боледуването продължава 2-5, а по-рядко 10-11 дни и често завършва със смърт
- Патоанатомични изменения:
- Трупът е анемичен, иктеричен, изтощен
- В коремната кухина има серозен червен ексудат
- Далакът и черния дроб са увеличени, хиперемирани
- Пикочният мехур е с точковидни и разлети кръвоизливи
- Ендо- и епикардът са с множество кръвоизливи

Диагноза:
Въз основа на анамнезата, клиничните прояви
Кръвни натривки от периферна кръв или отпечатъци от бъбрек, сърце или други паренхимни органи
Серологично изследване с реакция за свързване на комплемента или непряка имунофлуоресценция

Имунитет:
След прекарана инвазия се развива премуниция, която при липса на реинвазия след около година преминава в краткотраен стерилен имунитет.
През време на премуницията серологичните изследвания дават положителен резултат. При стерилния имунитет специфичните антитела изчезват от кръвообращението. Поради това кучета, които реагират положително на серологично изследване, трябва да се разглеждат като паразитоносители.

Диференциална диагноза:
- Хемолитична анемия
- Бъбречна недостатъчност
- Тромбоцитопения
- Автоимунни заболявания
- Von Willebrands disease
- Левкемия
- ДИК (дисеминирана интраваскуларна коагулопатия-тежко нарушение на кръвосъсирването)

Лечение:
Berenil, Imidocarb, Phenamidin

---

Източник: bgvet dot org

Бълхите

(Слюнката на бълхите е силно токсична )

Етиология
По кучето паразитират следните видове:

Ctenocephalus canis Curtis - "кучешка бълха", но паразитира и при котки, лисици, човек, гризачи
Ctenocephalus felis Bouche - "котешка бълха", но паразитира и при куче и човек
Pulex irritans Linnaeus - "човешка бълха", но паразитира и при куче, котка, гризачи, човек
Тялото е странично сплескано и е покрито със здрава хитинизирана обвивка.

Развитието минава през 4 стадия. Женските снасят в околната среда от 400 до 2000 яйца.В зависимост от температурата след 50-60 дни се излюпват ларви, които водят свободен живот в почвата, подовете на помещенията и др.Хранят се с гниещи вещества.След 3 линеения се превръщат в какавиди.Като имаго нападат животните и смучат кръв.Живеят от 1 до 17 месеца.

Патогенеза и признаци
Слюнката на бълхите е силно токсична и предизвиква възпаление и сърбеж на мястото на ухапване.Убожданията са болезнени, а по-късно болката преминава в сърбеж.Животните се чешат или хапят до кръв.Спокойствието им се нарушава, особено нощем.При масова инвазия се развива анемия и животните отслабват.

Бълхите са преносители на доста заболявания като чума, тиф, антракс и др.Те играят и роля на междинни гостоприемници на Dipylidium caninum-цестод при кучето и Dirophilaria immitis-сърдечен паразит при куче.

Диагноза
Тя е лесна, особено при животни с по-къс косъм.При разтваряне на космената покривка се виждат бързо преминаващи и скриващи се бълхи.

Лекуване
По принцип се използват същите препарати, както при борбата с въшките. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.

---

Бълхите са временни кръвосмучещи ектопаразити по животните и човека, които принадлежат към разред Aphaniptera. Те не проявяват строга специфичност по отношение на гостоприемниците и могат да смучат кръв от различни видове животни.
bgvet dot org

Въшките

(Linognathus setosus Olfers)

Етиология
Причинител е видът Linognathus setosus Olfers, 1816.Дължината на тялото е от 1,5 до 2,5 мм. Дължината и ширината на тялото са еднакви. Коремчето е съставено от 8 членчета и е най-широката част на тялото.Нямат очи.Женските снасят от 50 до 300 яйца (гниди) с размери от 0,5 до 1 мм.От яйцата впоследствие се излюпват ларви, които след 3 линеения преминават в полово зрели въшки.Цялото развитие протича за 2-3 седмици.

Епизоотология
Заразяването се осъществява чрез пряк контакт или чрез инвентар или постеля във фермите за кучета.През зимата се увеличава екстензивността на заболяването.

Патогенеза
Въшките са хематофаги.В процеса на кръвосмучене въшките отделят слюнка, която оказва силно токсично действие и предизвиква възпаление, придружено със изразени болка и сърбеж.При по масирана инвазия кожата се възпалява и космите опадват на засегнатите участъци.Развива се анемия, която води до отслабване на животните, а младите изостават в развитието си. Въшките могат да послужат като преносители на някои заразни и протозойни заболявания.

Признаци
болестта започва обикновено от местата с дълги косми - по главата, около очите, по врата, по гърдите, около ушите
животните стават неспокойни, чешат се в околни предмети или с лапи на достъпните места, хапят се, при което предизвикват допълнителни екскориации и разранявания на кожата
космите окапват
на оголените места кожата е зачервена, възпалена, с множество точковидни кръвоизливи
животните отслабват и имат неугледен вид

Диагноза
Поставя се сравнително лесно, тъй като могат да се забележат движещи се въшки или техни гниди. В диференциално отношение трябва да се има предвид крастата, при която има наличие на кафеникави крусти.

Лекуване
Използват се различни инсектицидни препарати под формата на разтвори, емулсии, прахове. Поради устойчивостта на гнидите се налага повторно третиране след 7-10 дни. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.

---

Източник: bgvet dot org

Саркоптоза-кожна краста

(кърлежите Sarcoptes canis Gerlach)

Саркоптозата е често срещана и тежко протичаща краста при кучето.От нея боледува и човекът.

Етиология
Причинител е кърлежът Sarcoptes canis Gerlach, 1857, спадащ към семейство Sarcoptidae. Тялото му е кръгло, с размери при мъжките 205-245 х 140-170µm, а при женските - 315-470 х 220-345µm. Хоботчето е късо и разположено отпред. Липсват очи и дишането е чрез кожата.

Саркоптидните кърлежи паразитират дълбоко в епидермиса на кожата и образуват ходове (тунели) в нея. Женските снасят общо 40-50 яйца, от които след 3-5 дни се излюпват ларви. Ларвите след няколко дни се превръщат последователно в протонимфи и телеонимфи. След няколко дни нимфите се превръщат в полово зрели кърлежи, които живеят 3-4 седмици.

Епизоотология
Заразяването е пряко, чрез контакт или косвено, чрез предмети, съдове, постеля и др. Саркоптозата е силно контагиозна и внесена във фермата за кучета, бързо се разпространява, особено сред младите животни. Човек може да бъде както гостоприемник, така и разпространител.


Патогенеза
При образуването на ходовете кърлежите травматизират кожата, като възпалението достига до stratum germinativum и субкутиса. Механичното дразнене и токсичността на слюнката на паразитите причиняват силен сърбеж. Възпалението е съпроводено със серозно-клетъчна инфилтрация и струпване на лимфоцити и левкоцити в засегнатите участъци. Образуват се пустули, които се пукат и се превръщат в крусти. При гнойна инфекция пустулите се превръщат в абсцеси. В резултат на резорбцията на токсини животните се алергизират и настъпва еозинофилия, еритропения и спадане на хемоглобина.

Признаци

инкубационен период до 1-2 седмици

болестта започва обикновено по главата(около устата, очите, врата, гърдите)

бързо разпространение по цялото тяло

поява на червеникави папули и везикули, преминаващи в по късен стадий в пустули и жълтокафяви крусти

окапване на космената покривка в засегнатите участъци

много силен сърбеж и кучетата непрекъснато се чешат, като предизвикват допълнително травматизиране на кожата с екскориации

кожата се удебелява, набръчква, напуква

при генерализирани случаи животните отслабват и в отделни случаи умират

Диагноза
Поставя се въз основа на клиничните признаци, епизоотологичното проучване и микроскопско изследване на настърган материал, взет на границата между изменената и здрава кожа, в които има най-много кърлежи. Изследването се извършва по два начина:

Изследване на умъртвени кърлежи - Настърган материал се поставя в петриева паничка и се залива с 10% калиева основа или с 50% разтвор на глицерин или млечна киселина с вода; след 30 мин. материалът се раздробява на ситни парчета и се наблюдава под микроскоп

Изследване на живи кърлежи - Материалът, събран в петриева паничка се, внимателно се нагрява на спиртна лампа. От температурата кърлежите напускат кожата и плъзват из съда. Събират се, пренасят се на предметно стъкло и се наблюдават под микроскоп.

Лекуване
Преди третиране животните е добре да се застрижат, особено породите с дълъг косъм и да се измият със сапун и топла вода, като се отстранят крустите от засегнатите участъци. Третирането се извършва няколкократно, в зависимост от средството, което се използва. Самото средство е най-добре да бъде назначено от вашия ветеринарен лекар, след преглед на животното и необходимите изследвания.

Профилактика
Болните кучета се отделят и лекуват, а клинично здравите, се третират профилактично.Домашните кучета се изолират от хора, особено от деца, и се лекуват до пълно оздравяване.Хората, били в контакт с болни кучета, трябва да потърсят съвет от лекар.

---

Материал от bgvet dot org

Смъртоносни вируси и заболявания, инфекции, паразити, ваксини

Ваксинации
Всички кучета,дори и тези,които живеят само при домашни условия,трябва да се ваксинират.Някои вируси се разпространяват по въздуха или могат да влязат в дома ви посредством дрехите или обувките.Поради тази причина се препоръчва серия от ваксинации,които предпазват Вашето куче от редица опасни за здравето му вирусни заболявания.Ваксината бяс,която се слага на 3-месечна възраст,е жизнено необходима и е изисквана от закона.

Бяс
Смъртоносно за животните и човека заболяване,поради което е под много стриктен контрол.Заболяването е опасно за кучета от всяка възраст,като най-голям е риска за малките кученца. Лечението не води до пълно възстановяване и води до тежки последствия във функцията на централната нервна система.Ваксинирането против бяс е задължително за всички кучета.

Гана
Ганата е опасно и изключително заразно заболяване,коетое опасно най-много за малките кученца.Симптомите включват треска,повръщане,диария,загуба на апетит и др. Лечението в повечето случаи е неефективно и води до смърт на животното.Кучетата,които успеят да се възстановят,страдат от проблеми на нервната система.

Инфекциозен хепатит
Вирусно заболяване,което подобно на беса,е силно заразно и често води до фатален край.Този вирус е опасен за кучета от всички възрасти.Симптомите са:треска,загуба на апетит,повръщане,диария и остра стомашна болка.При по-тежките случаи настъпва смърт от 24 до 36 часа.Кучетата,излекувани от тази болест,може да развият тежки чернодробни и бъбречни проблеми и могат да бъдат преносители на заболяването за известен период от време(няколко месеца),заразявайки и други кучета.

Парвовирус
Този вирус засяга кучета от всички възрасти,но най-голям риск съществува при малките и при по-възрастните кучета.Вирусът поразява червата,предизвиквайки кървава диария,неконтролирано повръщане и остри стомашни болки.Броят на смъртните случаи е висок поради голямата степен на дехидратация,предизвикана от непрекъснатата диария и повръщане.Директният контакт с болно куче не е единствения начин за заразяване.Този вирус е изключително устоичив и е необходима дезинфекция,която да предпази от заразата на други кучета.

Параинфлуенца
Характеризира се с продължителна кашлица(няколко седмици).Възможно последствие(като намеса на вторична инфекция)е пневмонията.

Лептоспироза
Лептоспирозата е опасно заболяване и може да има фатален изход.Разпространява се чрез урината на плъхове и кучетата се заразяват при контакт със заразена вода или храна,или чрез ухапване от гризач. Лептоспирозата е заболяване,опасно и за хората.То протича с грипоподобни симптоми.

Обезпаразитяване
Прегледите за паразити трябва да започнат да се правят от ранна възраст и на кратки интервали,тъй като майките могат да предадат паразити на малките котенца.Паразитите живеят върху или в организма на животното. Вътрешните паразити обикновено живеят в храносмилателната система на кучето и се разпознават чрез изпражненията му.Външните паразити живеят върху тялото на кучето.Ако не се открият и не се отстранят,паразитите могат да доведат до сериозни заболявания. Както при повечето здравословни проблеми,така и при паразитите,превенцията е лесна,не толкова скъпа и неприятна,отколкото при лечението.

Тения
Тенията е един от най-често срещаните паразити при кучето.Кучетата могат да се заразят с тения,когато изядат някой гризач или пък бъдат ухапани от бълха,преносител на незряла тения.Поради тази причина от изключително значение е регулярното обезпаразитяване.

Нематоди
Майката,макар и очистена от глисти,може да предаде нематодите чрез млякото на своите кученца.Тези чревни паразити могат да доведат до загуба на тегло,слабост,диария или слуз в изпражненията.

Бълхи
Кучето може да се зарази с бълхи от друго куче или от околната среда.Дори и да няма контакт с външната среда,бълхите могат да бъдат пренесени в дома,а оттам и върху кучето. Ухапванията от бълхи могат да предизвикат сериозни проблеми(алергичен дерматит,който се проявява в леки до остри поражения по кожата и козината на кучето).Редовното преглеждане и обезпаразитяване предпазват както животното,така и дома от тези паразити.

---

Виж съвети от ветеринарната медицина

Кърлежите носят опасни зарази

Кърлежите са акари-паразити, широко разпространени особено по нашите географски ширини.Кърлежите вече са напълно градски жители. Те са навсякъде-около жилищните блокове, където има невисока трева, по тротоара, дори в центъра на града. В нашата географска ширина се наблюдават два пика на кърлежова инвазия – пролет и есен.Кърлежът се храни с кръвта на гостоприемника в продължение на 3 до 10 дни преди да се върне в околната среда и да продължи със следващите етапи в развитието си.

Видовете кърлежи са с много богата гама. В Европа са разпространени три основни вида кърлежи инвазиращи кучето и котката : Ixodes, Dermacentor, Rhipicephalus. Тези паразити обитават мочурливи, гористи месности, градини, паркове, но това че не извеждате животното си в гората или парка не е гаранция, че не може да го полази кърлеж.

Хранят се с кръвта на животното и причиняват инфектиране в мястото на ухапване, в резултат на действието на токсините, които се отделят при прикрепването им към кожата. Масивното опаразитяване особенно при малките кученца и котенца може да доведе до значителни загуби на кръв. В някои случаи това може да доведе до смърт. Освен това кърлежите са преносители на причинителите на много заболявания опасни за животните, а в много случаи и за човека : Лаймска болест, Бабезиоза, Ерлихиоза и др.

След всяка разходка старателно преглеждайте кожата и козината на животното, по възможност сресвайте. Кърлежите обикновено търсят по-нежно място и се прикрепват към кожата няколко часа след като са попаднали върху козината, така че имате време да ги премахнете. Ако кърлежа вече се е прикрепил-можете да се опитате сами да го отстраните, използвайки специален пинцет или да се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
Най-главното след като кърлежа бъде отстранен е да се наблюдава състоянието на животното. Не след всяко ухапване се развива заболяване, но за съжаление няма как да знаем кой кърлеж е носител и кой-не. Да се определи заразено ли е или не кучето веднага е невъзможно. Обикновенно след 6-12 дни се забелязват първите признаци-слабост, липса на апетит, залежаване, затруднено придвижване, тахикардия, повишена температура. Тези признаци често се съпровождат с разстройство, повръщане, тъмна урина с червеникав оттенък.

Пироплазмозата (Бабезиоза) е заболяване при кучатата, което се предизвиква от едноклетъчен паразит, който се намира в слюнчените жлези на кърлежа и се локализира в еритроцитите след ухапване. Диагнозата се поставя с кръвен тест и микроскопски анализ на периферна кръв. Бабезиите се размножават много бързо в кръвта и унищожават до 50% от еритроцитите. Заболяването може да завърши и летално при свръхостро протичане или при ненавременно лечение. Лечението е насочено към премахване на причинителя, към отстраняване на интоксикацията и подобряване общото състояние на животното.

Моноцитната ерлихиоза при кучето е също кърлежово-преносимо заболяване. Инкубационният период е от 8 до 20 дни. Кучетата, освен че боледуват клинично, могат да развият и субклинична инфекция, която да продължи с месеци и години. Често заболянето преминава в хронична форма, която протича от леко до по-тежко и може да завърши летално. При хроничното протичане най-типичните признаци са : обща слабост, депресия, загуба на апетит, отслабване, изтощение, бледи лигавици, температура, отоци по крайниците и скротума. Наблюдават се кръвоизливи по кожата и лигавиците на кучето. При намеса на вторична бактериална микрофлора и протозои, се развива интерстициална пневмония, гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност и артрит. В отделни случаи може да се засегнат и очите. Нервни симптоми са наблюдавани и в острата и в хроничната форма и са свързани с менингоенцефалит.

Борелиозата (Лаймска болест) е остро инфекциозно заболяване, протичащо с висока температура. Причинява се от Borrelia burgdorferi, който попада в организма при ухапване от кърлежи. Има случаи на контактно заразяване на кучета чрез урината на болни животни. Инкубационният период е 1 – 2 месеца. В началото липсват клинични признаци. По-късно се проявява висока температура, куцота, отоци и болезненост в ставите, мускулите и гръбначния стълб.

Третирането на животните е най-добрата защита! Изключително подходящи са пипетите за накапване върху кожата на животното. На българския пазар съществуват вече много качествени препарати, произвеждани от световни марки и производители. Могат да се използват също средства под формата на пудра или спрей за обработване на козината.

Независимо от мерките, които предприемате с третиране на животните не забравяйте да следите за състоянието им особено през пиковите месеци. Обръщайте сериозно внимание на тези неща, за да избегнете неприятности.

Чревните паразити по кучетата

Животните се заразяват по различни начини: директно с яйца или ларви през устата, поглъщайки носителя на заразата като мишки, бълхи, птици, сурово месо или вътрешности, различни неща от улицата, замърсени с изпражнения на други животни, по време на бременността, чрез млякото при кърмене или през кожата.

Хората се заразяват през устата когато слагат в устата различни предмети, при целуване на кучето, при недостатъчно често миене на ръцете и рядко през кожата.

Паразитите са силно разпространени, много повече отколкото предполагате!
Най-разпространените и най-опасни паразитни червеи при кучето живеят в различни отдели на храносмилателната им система. Изключително е важно е да се знае, че наличието на паразити в организма на кучето в повечето случаи не се проявява чрез каквито и да е клинични симптоми. Разпространението на яйцата и червеите чрез заразени животни е заплаха за здравето на домашния ви любимец и огромен риск за вас.

Редовната профилактика и обезпаразитяване са абсолютно задължителни за всички животни живеещи около нас. Те се планират от вашия ветеринарен лекар според възрастта, физиологичния статус на вашето животно и условията на околната среда, която то обитава и ред други фактори.

Глисти
Много често срещани паразити при месоядните животни. Кръгли червеи от различни видове и форми принадлежат към тази група. Зрелите паразити отделят 200 000 яйца на ден, които попадат в околната среда и са потенциална опасност за всички останали животни! Признаци, които подсказват опаразитяване с кръгли червеи: дъх, с мирис на ацетон, подут стомах, нервни признаци при малките кученца. Хората се явяват междинни гостоприемници за паразитите. Ларвите могат да причинят силно увреждане на вътрешните органи. Повечето случаи са при малки деца 2-4 годишни, най-често при недостатъчна хигиена, но могат да се проявят и при възрастни хора. Яйцата, погълнати от нас са невидими с просто око. Те се излюпват в червата. При придвижването си ларвите разрушават тъканите. Могат да мигрират напр. в белите дробове на човека и да предизвикат неподдаваща се на лечение с медикаменти кашлица, в очите да доведат до ослепяване, а в кожата-до възпаление, съпроводено със силен сърбеж и зачервяване.

Трихуриди
Въпреки, че не са опасни за хората, често се срещат при кучетата и могат да причинят загуба на тегло и периодично повтаряща се диария.


Тении
Възрастните тении живеят в тънките черва на месоядните животни. Те не предизвикват поява на клинични признаци. Вредата от тениите се проявява, когато техните ларви преминават през междинните гостоприемници-животни и човек. Едни от най-активно участващите гостоприемници в цикъла на тениите са бълхите, въшките и гризачите. От гледна точка на човешкото здраве най-опасната е най-трудна за лечение последица от тенията е Echinococcus granulosus /Ехинококов мехур/. Възрастните червеи живеят в тънките черва на животното и отделят членчета с размер 3-6 мм, с които се разпространяват яйца в околната среда. Те могат да попаднат и в хората и да се развият до ларви. Ларвите пробиват чревната стена и с кръвообръщението достигат до черния дроб, белите дробове, мозъка или бъбреците. Жизнеспособната ларва произвежда голям брой пълни с течност мехурчета, т.нар. хидратни цисти /ехинококови мехури/, които растат бавно с години. С течение на времето започват да се проявяват клинични симптоми и може да се стигне дори до смърт, в резултат на драстична промяна във функцията на органите.

Какво е важно да знаем:

Профилактика и лечение

1. Не хранете домашните си любимци със сурово месо и вътрешности!
2. Обърнете внимание на личната хигиена-често и старателно измиване на ръцете, плодовете и зеленчуците.
3. Обезпаразитяване на домашните любимци редовно срещу бълхи целогодишно. Разпространението на бълхите няма сезонен характер!

Обезпаразитяване с таблетки

1. Бременни-обезпаразитяване 2-3 седмици преди раждането и след това на всеки 2-3 седмици, заедно с малките кученца до отбиването им.
2. Малки кученца и котенца-първоначално на 2-3 седмична възраст, както и на всеки 2-3 седмици до отбиването им. До навършване на една година-всеки месец.
3. Възрастни-на 2 месеца.


Желателно ако притежавате, каквото и да е домашно животно редовно да се консултирате с вашия ветеринар и да спазвате неговите указания и предписания, за да се избегнат непредвидени последствия от заразяване на семейството ви с подобни коварни и трудни за лечение паразитни заболявания!

Копривна треска! Алергии при кучетата! Уртикария!

Keywords: Алергия, Копривна треска, Уртикария, Бълхи, Алергия от треви, Алергия от храни, Дерматит, Алергени, Сърбеж кожата, Обрив

Алергията е реакция на организма срещу поети чрез храната или вдишани субстанции, наречени алергени. Начинът, по който имунната система отговаря на алергена, се нарича алергична реакция или реакция на свръхчувствителност. Напоследък страдащите от алергия кучета се увеличават драматично. Сега се смята, че всяко 5 животно има алергични симптоми. Наследствеността също играе значителна роля. Въпреки че някои породи определено са по-склонни към алергични болести, могат да бъдат засегнати всички породи и кръстоските им.

Алергията при кучетата се дели на три категории:
– причинена от бълхи и други хапещи насекоми (алергичен дерматит от бълхи);
– причинена от вдишване на алергени като прах, треви, плесен, прашец от дървета и плевели;
– причинена от храни и лекарства (хранителна алергия).



Алергичен дерматит от бълхи

Най-често срещаното алергично заболяване при кучетата. Причинява се от една или повече субстанции в слюнката на бълхите. Дерматитът може да бъде един от двата типа алергични реакции – непосредствен или забавен. Сърбежът започва веднага и има тенденция да се запазва дълго след унищожаването на бълхите. Симптомите са по-лоши в средата на лятото – през сезона на бълхите, но домашните кучета могат да страдат през цялата година.


Болестта се характеризира със силен сърбеж, възпаление на кожата и леко надигнати пъпки (папули) на местата със силна концентрация на бълхи – по тялото, основата на опашката, под краката, слабините и корема. Кучето се хапе и се чеше на тези места, космите опадат и кожата става суха и се лющи. В някои случаи кожата се напуква, загрубява, инфектира се и се покрива с кори, а след време се удебелява и получава тъмна пигментация. Диагнозата се основава на наличието на бълхи по кучето и на характерния кожен обрив. Проверете за бълхи, като поставите кучето върху бяло платно или хартия и четкате козината. Бели и черни, дребни като пясък зрънца, които падат върху хартията – това са яйца и фекалии на бълхи. Алергичният отговор спрямо слюнката на бълхи може да се демонстрира с вътрекожен тест.

Лечение:
Повечето случаи с алергичния дерматит от бълхи могат да бъдат излекувани чрез отстраняване на бълхите от кучето и заобикалящата го среда. Всички домашни любимци в семейството, даже и да не са засегнати, трябва да се обработят едновременно срещу бълхи. За да се контролира сърбежът, за два-три дни се назначават антихистамини или/и кортикостероиди. При усложнения с пиодермия (гной по кожата) се предписват антибиотици за локално и орално приложение. За този проблем потърсете ветеринарна консултация.

Профилактиката включва ежемесечна обработка с препарати против бълхи на всички места, където може да се появят бълхи. Много ефикасни са фронтлайн спот он или адвантидж, тъй като спомагат за унищожаването на бълхите още преди да са нападнали кучето. За предотвратяване размножаването на бълхите е подходяща комбинацията от програм с фронтлайн или адвантидж.

Преди да заболее, кучето трябва да се изложи на алергена най-малко два пъти. При първото излагане имунната система изработва антитела спрямо алергена. При по-късно ново проникване на алергена в организма се отключва реакцията алерген–антитяло, при която се освобождава хистамин – химическият медиатор (посредник) за реакцията.
Докато при алергична реакция хората обикновено изпитват симптоми от горните дихателни пътища, засегнатият орган при кучетата е кожата – с интензивен сърбеж. Това всъщност е и главният признак за подобна реакция – кучетата започват да се чешат и да се дращят почти непрекъснато.

Има два вида свръхчувствителност: непосредствен тип, който се проявява минути след излагането на кучето на действието на алергени и обикновено се изразява в поява на обрив. Забавеният тип се явява часове или дни по-късно и причинява силен сърбеж. Анафилактичният шок е силно изразена реакция на свръхчувствителност от непосредствения тип и се придружава от диария, повръщане, отпадналост, затруднено хъркащо дишане, колапс и смърт.


Копривна треска
Алергична реакция, характеризираща се с внезапна поява на леко надигнати, кръгли сърбящи петна по кожата, лицето и цялото тяло. Космите по тези места са сплъстени на малки снопчета. Често има оток на клепачите. Обривът обикновено се вижда около 30 минути след ухапването и изчезва до 24 часа. Най-честата причина за копривната треска е ужилване от насекоми, но може да бъде и някоя ваксинация. Пеницилинът, тетрациклинът и други антибиотици също могат да причинят обрив. Друга възможна причина е локалното приложение на инсектициди и сапуни. Копривна треска, която бързо се появява и си отива, обикновено се причинява от някой алерген от околната среда на кучето.

Лечение: Когато е възможно, идентифицирайте алергена и предпазвайте кучето от продължително излагане на действието му. При съмнение за хранителна алергия променете диетата. В случай на остра реакция добре е да се даде една доза магнезиев сулфат (английска сол) в мляко, за да се ускори отстраняването на храната от храносмилателния канал . Когато обривът се появи скоро след употреба на шампоан или на локален инсектицид, изкъпете кучето и изплакнете обилно с вода, за да отстраните химикала от козината и кожата.

Копривната треска се повлиява много добре от антихистаминови медикаменти. При сериозни случаи е показан кортизон . Съветвайте се с ветеринарния лекар.


Статията е предоставена от Д-р Огнян Кучуков

Паразитни заболявания при кучето

Саркоптоза-кожна краста
Демодекоза-кожна краста
Отодектоза-ушна краста
Иксодидни (пасищни) кърлежи
Въшки
Бълхи
Бабезиоза
Токсоплазмоза
Лайшманиоза
Ерлихиоза
Заболявания предавани чрез кърлежи
(заболявания при домашни любимци и хора предавани от кърлежи)

Почистване на кучето

Много малко са хората, които знаят кога да къпят своето куче. Несъмнено редовното къпане с шампоан или други миещи препарати премахва мазнините по козината. Има обаче случаи, когато кучето се е замърсило и трябва непременно да се изкъпе. В такива случаи препаратите не винаги са необходими. Много кучета от късокосместите породи могат да минат цял живот без къпане, особено ако редовно се изчеткват.

Пуделите, които се подстригват от 6 до 8 седмици, се къпят преди това, за да се улесни подстригващия и след това по-рядко. Дългокосместите кучета, специално изложбените-ще трябва да се къпят всеки месец, за да се отстрани "кучешката" им миризма. Но къпането на дългокосместо куче с начално сплъстяване може да доведе до сплъстяване.

Честотата на къпането зависи от ръста и желанието на кучето, както и условията за къпане и подсушаване. Докато съхне, кучето трябва постоянно да се сресва-за предпочитане на части и със сушоар за коса. Повече от домашните сушоари не са достатъчно мощни за тази цел, затова е по-добре да се снабдите с промишлен.

При появата на бълхи и други паразити, особено през лятото, когато те интензивно нападат-употребявайте медицински инсектициден шампоан. Изборът на такъв трябва да става със съдействието и съветите на ветиринаря (аеролозни спрейове или прахове също могат да се приложат при къпането, когато се забележат паразити).

За обикновеното къпане пазарът предлага най-различни шампоани и балсами. Много специалисти обаче предпочита и препоръчват бебешкия шампоан, който е по-евтин от специалните кучешки. Ветеринарят ви може да препоръча шампоани в зависимост от състоянието на кожата на кучето. Трябва да ги спазвате стриктно, за да унищожите последиците след привършване на лечението. Както и при леакарствата, опасно е да държите и употребявате шампоан с изминал срок на годност.

Паразити, Бълхи, Кърлежи, Ушна краста! Симптоми и лечение!

Keyword: Болести от паразити, Яйца паразити, Ухапване, Сърбеж, Бактерии, Инфекция, Краста, Червени пъпки, Зачервена кожа

Превенцията и лекуването на паразити и болести, засягащи вашето куче, е едновременно досадно и скъпоструващо. Както при всяко третиране, използвайте само безопасни за животното продукти, следвайте внимателно инструкциите от етикета и се консултирайте с вашия ветеринарен лекар преди да започнете програма за лечение. Ето някои от най-често срещаните проблеми, за които трябва да бъдете особено бдителни:

Бълхи
Тъй като бълхите постоянно снасят яйцата си върху кучето, в къщата и на двора, съществува постоянен източник на нова зараза. Затова, ако не третирате едновременно и кучето, и средата, съществува опасност никога да не успеете да постигнете контрол върху ситуацията.

Сърбежи
Ако смятате, че ухапванията от насекоми карат вашето куче да се чеше, посетете ветеринар преди да започнете лечение. Чешенето може да е причинено също и от алергия. Най-често срещаните алергии са от бълхи. Налице е риск кучето да стане алергично към слюнката на бълхите. В резултат на това всяко ухапване на бълха води до силен сърбеж, зачервяване на кожата и малки червени пъпки. Само няколко ухапвания върху силно алергично животно са достатъчни, за да дадат тежки последствия. Растения, полени, насекоми, а понякога дори и храна са сред алергените, предизвикващи силен сърбеж. Лечението зависи от работата ви с ветеринар по идентифицирането и отстраняването на алергените.

Ушна краста
Ушната краста се причинява от малки паразити, които живеят на повърхността на кожата на ушните канали. Те пробиват кожата, за да се хранят, причинявайки възпаление и дискомфорт. Ако този проблем не се третира и остане без лечение, може да се стигне до бактериална инфекция и загуба на слуха.


Симптоми:

силно и упорито чесане около ушите;

клатене на главата;

неспокойно държание;

ушите са болезнени при допир и животното вие от болка;

кафяво вещество по ушите;

неприятна миризма.


Кучетата с дълги, клепнали уши са по-податливи на заразяване с ушни кърлежи. Неудобството се дължи на факта, че движението на въздуха в ушите е ограничено, а това подобрява условията за инфекции и развитие на бактерии. Ако се открие ушна краста в къща с множество домашни любимци, е напълно допустимо при лекуването на едно от засегнатите животни кърлежите да преминат в друг приемник. Най-добрата предпазна мярка е да третирате всички против кърлежи.


Виж още: Дерматит! Себорея! Алергия към треви!